Без свидетели

39

По-късно същия ден седях на бюрото и размишлявах над случилото се – първоначалния шок и последвалата несигурност на Морган, който замлъкна и се втренчи в плувния басейн отвън. Като се посъвзе, той се върна при Миранда и ѝ обясни, че трябва да сподели истината със своите адвокати. Обеща ѝ, че няма да каже на никого, и я увери, че не можем да ѝ помогнем, без да разберем какво е станало. В съзнанието ми изплува образът на Миранда, която със същото спокойствие, както и първия път, повтори думите: „Мама го застреля.“ Морган излезе от стаята, а аз трябваше да обясня на малката ни клиентка, че ще се върнем по-късно.

На бюрото пред мен лежеше медицинското досие, което д-р Харди ни бе копирал. То съдържаше всички изследвания и епикризи на Миранда Едингтън през годините. Зачетох ги неохотно, опасявайки се, че ще се сблъскам със страховити описания на ужасните неща, които Травис Едингтън бе причинил на детето си. Прелистих страница след страница, но в материалите нямаше и следа от подобни жестокости. Срещнах изрази като „студена и дистанцирана майка“, „бащата заема по-активна роля в отглеждането на детето“ и „пациентката се страхува от майка си“. Научих, че Миранда е „биполярна“, понякога „еуфорична“, а друг път „хипоманиакална“. Бяха ѝ препоръчали лечение с литий. Един документ гласеше: „Налага се електрошокова терапия.“ Онова, което не успях да открия, беше образът на злодея Травис Едингтън. Всъщност единственото, което прочетох за Травис този следобед, като изключим ролята му в отглеждането на Миранда, беше един коментар, според който бащата на пациентката е мил и загрижен.

В по-късните изследвания се появяваха съмнения за шизофрения. Един лекар предлагаше лечение с „Торазин“. Документите бяха написани на сложен език. Очите ми се умориха и бях благодарен, когато Ан Хейстингс влезе в кабинета и ми предостави повод да си почина.

– Исках да ти кажа – започна тя, – че довечера ще сготвя вечеря в апартамента на Дан. Ще се радваме да дойдеш, ако не си зает.

Поколебах се при мисълта колко странна ще бъде вечерта, но отвърнах:

– Разбира се.

– Страхотно. В седем и половина ще започнем с коктейлите. Том Галахър също е поканен.

– Морган е казал на Галахър за вас двамата?

– Да.

– Перфектно. Тъкмо ще докладвам на Морган какво съм открил в медицинското досие на Миранда Едингтън.