Без свидетели

4

Поехме на запад към Финикс покрай наскоро изорани ниви. Отново седях отзад и чувствах как вятърът, който по-рано беше толкова горещ, започва милостиво да се захлажда.

– Знаеш ли – извика Галахър, опитвайки да надвие свистенето му, – че тази земя можеше да бъде на Франк Менендес?

– Моля? – изкрещя Дан Морган.

– Да. Някога бащата на Франк е притежавал тези парцели. Държал е тук овцете си през зимата.

– Не знаех.

– Продал ги на стария Джон Едингтън през хиляда деветстотин и двайсета година.

– Защо го е направил?

– Наложило се. Имал нужда от пари, за да изпрати Франк в Харвард.

– Мамка му – каза Морган. – Франк никога не го е споменавал.

– Не обича да говори на тази тема. Все още смята, че старият Джон е измамил баща му. Аз самият го разбрах случайно, когато веднъж Ферис ми поръча да направя справка в регистъра. Мисля, че Франк и Ферис все още са сърдити заради това.

– Защо?

– И двамата не са получили каквото искат. Сделката разорила стария Джон до такава степен, че не могъл да изпрати Ферис да учи право. А губейки земята, Франк Менендес останал беден за цял живот.