Без свидетели

42

На другия ден включих телевизора в шест часа и научих новината, че голямото жури е повдигнало обвинение в предумишлено убийство срещу Миранда Едингтън. Съобщиха, че Максимилиан Хаузър ще представлява щата Аризона. Той бе подал петиция в съда за непълнолетни, изискваща отказ от юрисдикция над детето. Докато говорителят обобщаваше случилото се по време на делото срещу Рита, на екрана се появиха снимки на къщата, където бе умрял Травис Едингтън, както и кадри от съдебната палата, показващи как Морган, Рита, Хуан Менчака и аз слизаме победоносно по стълбите. Вероятно бяха изпратили тайно оператор в ранчото, тъй като за няколко секунди показаха как Миранда язди Бел. Мекият глас съобщи, че е повдигнато ново обвинение, след като адвокатите на Рита Едингтън са доказали, че дъщерята, а не майката, е извършила убийството. Прилоша ми, като чух последното.

Морган ме повика в кабинета си в късния следобед. Искаше да узнае какво ми бе доверила Миранда. Докато слънцето залязваше, аз му разказах за разходката ни.

– И какво мислиш? – попита той и се пресегна назад, за да си вземе кутийка бира.

– Не знам. Миранда ми се стори много искрена и убедителна, но ме притеснява фактът, че според нея Рита не се е обаждала на никого.

– Така ли? – каза той. – И мен ме притеснява. И то много. Явно не ти е казала какво се е случило наистина. Пределно ясно е, че Рита е позвънила по телефона.

– Значи смяташ, че Миранда лъже – заявих изненадващо примирително.

– Не бих го нарекъл лъжа. Може би вярва в това. По дяволите, тя е луда. Вероятно си е измислила историята, която ти е разказала.

– Дан?

– Да?

– Помниш ли жената на име Полин Адеър, която те заговори веднъж в клуб „Аризона“?

– Да.

– Тя ти е стара приятелка, нали?

– Да.

– Обратна ли е?

Той въздъхна.

– И още как.

– Когато ти каза, че познава Рита, и те посъветва да бъдеш предпазлив, тя имаше предвид, че и Рита е обратна, нали?

– Може би. Но това е абсурдно.

– Защо мислиш така?

– Повярвай ми. Абсурдно е.

– Възможно е Травис да е разбрал, че Рита е лесбийка. Миранда дори не знае какво означава тази дума. Едва ли си я е съчинила.

– По дяволите, не ми се вярва, че не знае. Тя е лежала с толкова много деца в болниците. Мислиш ли, че не са си говорели за такива неща? Господи, децата, с които е общувала, са доста по-лоши, отколкото съм бил аз на тяхната възраст.

– Тя определено не иска да се връща в клиниката. Каза, че не харесва такива места. Обича свободата.

– Е, по-добре е да свикне с мисълта, че отново ще лежи в болница. В противен случай ще я изправят пред съда. А ако това стане, трябва да се подготви, че ще отиде в затвора. И нека ти кажа едно, Дъг. На онези места често се обсъжда хомосексуалността.

– Сигурен ли си, че могат да я осъдят?

Спомних си за реакцията на Морган, когато за пръв път чухме за делото срещу Рита. Тогава седяхме в градината на голф клуб „Сан Маркос“ и той погледна нагоре към покрива на ресторанта. Почти виждах как текат мислите му, докато разнищваше възможността прокуратурата да не може да докаже вината ѝ. После се сетих как същата вечер в клуб „Аризона“ Морган ми каза, че ако успеем да приключим с процеса срещу Рита, преди Миранда да се събуди от ступора, Макс Хаузър няма да събере достатъчно доказателства, за да я осъди. Спомних си как кроеше планове, а от очите му изскачаха искри. Спомних си какво удоволствие ми беше доставило всичко. Не, не бих го нарекъл само удоволствие. Беше нещо много повече. И аз исках да си върна това чувство. Може би, може би ако поговорехме за нещата и обмислехме ситуацията, имахме шанс да помогнем на Миранда. Ами ако я спасим? Ако все пак успеем да спасим и двете? Какво биха казали тогава в новините? Когато попитах Морган дали могат да осъдят Миранда, се надявах, че той ще каже същите думи като преди. Очаквах, че очите му ще засияят и той ще ги присвие като лисица и ще обяви: „Е, Дъг, по всичко си личи, че имаме дело за убийство. По-добре е да хапнем нещо. Ще загубим няколко килограма, преди всичко да свърши.“

Но Морган не го направи. И очите му не засияха. Той просто ме изгледа.

– Те знаят къде да открият Джоана Барнс – отвърна той. – Ние научихме онова дебело копеле как да се подготви за процеса. – После се изправи. – Трябва да тръгвам. Предай на Джоузефин, че ще бъда в офиса на Полин.

Като съобщих това на секретарката, я попитах защо Морган се среща с Полин Адеър.

– Тя е неговият адвокат по развода му – отговори Джоузефин.

Върнах се в кабинета си и препрочетох коментара в „Правен преглед“ относно отказа на съда за непълнолетни от юрисдикция. После се отбих в библиотеката и се запознах с всички дела, цитирани в него, както и с някои други, които сам успях да открия. Като приключих, бях убеден, че единственият начин да предотвратим изправянето на Миранда пред съд за възрастни е да докажем, че тя е душевноболна и се нуждае от лечение в болница. Бяхме изправени пред две възможности – риска от щатския затвор или сигурността на институцията, която Уолтър Смит бе нарекъл „змийската дупка“. Продиктувах на Джоузефин кратка справка, съдържаща моите заключения по случая, и я оставих на бюрото на Морган.