Четвъртата картина

19.

Ярдли не беше ходила от години в квартала „Малкото Сохо“. Кръстен на Меката на бохемите в Ню Йорк, „Малкото Сохо“ в Лас Вегас се хвалеше със студия за йога, барове, художествени ателиета и галерии, шикозни козметични салони и два магазина за секс играчки.

Художествената галерия беше все на същото място от двайсет години. Бяха я преместили тук, още когато кварталът беше започнал да запада — беше станал средище на наркотици, от което наемателите нямаха търпение да се изнесат. Джил Пери, собственичката на галерията, знаеше, че все някога районът ще се съживи, затова купи сградата за нищожна сума. В галерията бяха изложени творбите на изгряващи, многообещаващи художници, които бяха привлекли погледа ѝ. Сега мястото изглеждаше запустяло и занемарено и Ярдли предположи, че скоро ще бъде продадено на „Старбъкс“ или „Хенеси и Мауриц“.

Последния път, когато дойде в тази сграда, Джесика държеше Еди Кал за ръката, и двамата се целунаха, преди да влязат.

Тя почувства, че сърцето ѝ се качи в гърлото. Трябваше да преглътне, да затвори очи и да си представи тихо поточе, огряно от слънчева светлина, която проникваше между клоните на дърветата на двата бряга, и бамбукова пръчка, която бавно се носеше по повърхността на водата. Джесика преброи до десет, отвори очи и влезе.

В галерията нямаше посетители. Беше затворила преди половин час. Вратите не бяха заключени. Пространството беше открито и просторно, с дъсчен под и бели стени. На тях на еднакво разстояние една от друга бяха окачени картини, а между тях бяха разположени скулптури. Една от картините привлече погледа на Ярдли. На нея беше изобразено момиче с ведро лице, протегнало ръка към слънцето. С другата си ръка обаче се беше хванало за нещо, което се подаваше от земята и не му позволяваше да улови слънцето.

— Гледате една великолепна творба — каза женски глас.

Ярдли се обърна и видя Джил Пери, която излезе от кабинета си. Тя скръсти ръце на гърдите си и застана до Джесика.

— Художничката страдаше от шизофрения. Каза, че се чувства по този начин. Че напълно съзнава как трябва да се държи и може да разпознава поведения, които знае, че са опасни и породени от фалшиви убеждения, но е безпомощна да ги спре. Сякаш нещо я дърпа назад. Затворничка в собственото си съзнание.

Ярдли отново погледна картината.

— Красива е… и трагична.

— Ти не би ли описала по същия начин и живота?

Джесика се обърна с лице към Джил.

— Изобщо не си се променила.

— Нямам съпруг и деца, които да ми създават грижи. Чух, че ти имаш дъщеря.

— Да. Вече е на седемнайсет години.

Джил кимна.

— Странно е. Започвам да забравям как изглеждаше баща ми. Лицето му сякаш започва да чезне в мъгла, но съвсем ясно си спомням, когато те видях последния път. Едуард те беше прегърнал и ти му каза колко много се гордееш с него. Странно е какво избира да запомни и какво да забрави умът, нали?

Джил често излагаше в галерията си картини и скулптури на Еди Кал, преди да го арестуват. В една рецензия за „Лас Вегас Сън“ тя го беше нарекла „несравним гений“, беше предрекла, че ще остане в историята като американския Пикасо. Джил и Еди се бяха сближили много и Джесика се тревожеше, че може да имат интимна връзка. Сега ѝ се струваше смешно, като си помислеше, че това беше тайната на съпруга ѝ, която я притесняваше.

— Искам да ми помогнеш за нещо, Джил — каза тя.

— Слушам те.

— Сарпонг. Неговата серия „Тъмните неща“. Трябва да науча повече за нея. И нямам предвид онова, което мога да прочета в „Уикипедия“ или блогове за история на изкуството. Искам да знам какво означава.

— Защо?

— Сега съм прокурор. Помагам в разследването на случай, в който някой копира „Тъмните неща“ с реални жертви.

Джил учудено вдигна вежди.

— Не е лесно да се направи такова нещо.

— Може ли да седнем в кабинета ти?

Кабинетът ѝ беше малък и тесен, но обзаведен с вкус. Бели стени и само една синя картина зад стъкленото бюро. Джесика извади телефона си и отвори на екрана снимките от местопрестъпленията с Кати Фар и Анджела Ривър.

— Втората жертва оцеля.

Пери дълго разглежда снимките и накрая тихо каза:

— Невероятно!

Тя беше смаяна и на Ярдли ѝ се догади, въпреки че запази привидно безразличен вид.

— Сарпонг е бил женомразец — каза Джесика. — Това е ясно. Може би това прави убиецът — идентифицира се със сродна душа, като превръща изкуството му в реалност — но не мисля, че гледа на нещата под този ъгъл. В картините му има нещо, което резонира у него, и аз се нуждая от помощ, за да разбера какво е.

Джил разгледа още веднъж снимките и картините и после се облегна назад на кожения стол с висока облегалка.

— Сарпонг е труден творец. Не давал интервюта, нито една от четирите му съпруги не давала интервюта, никоя от любовниците му не говорела и нямал близки приятели. Единственото, което знаем за него, е написано от съперниците му навремето. Сякаш Сарпонг е казал на историята: Без коментар! Всичко, което си прочела за него в интернет, са само догадки. Не знаем достатъчно за живота му, за да кажем какво означават творбите му.

— Ти имаш докторска степен по история на изкуството и знаеш за тези неща повече от всеки друг художник, когото познавам. Сигурно имаш някаква представа.

Джил се усмихна и отвърна:

— Не повече от всеки друг.

На Джесика пак ѝ се догади. Имаше чувството, че се опитва да чете в бързодвижеща се кола. Зави ѝ се свят.

Пери беше права. Еди Кал имаше проницателност и вникваше в художествените произведения на другите по начин, какъвто Джесика не беше виждала у друг човек. За него картините сякаш бяха прозорци към умовете на художниците.

— Изключено е да поискам мнението му.

Джил въздъхна и се втренчи в Джесика.

— Изглеждаш лъчезарна. Ясно е, че у теб има много болка, но това само те прави още по-привлекателна. С удоволствие бих направила твоя скулптура някой път.

— Помогни ми да хвана извършителя и можеш да ми правиш колкото скулптури искаш.

Джил се засмя.

— Опасявам се, че не мога да ти помогна много. Не разбирам картините на Сарпонг. В тях виждам само изтезания и смърт. Сцените не изглеждат свързани, освен че жертвите са облечени в черно и са увити в окървавени бинтове. Ако искаш експертното ми мнение, да речем, за рецензия в списание, бих написала, че художникът пресъздава образи, откраднати от кошмарите ни, от които ни обзема ужас, но и някаква очарователна загадъчност, но все пак изглеждат някак толкова познати, че ни предразполагат. Това намеква, че художникът изразява не само нашите индивидуални кошмари, но и колективния ни кошмар като човешки същества. Фактът, че мнозина психотерапевти притежават репродукции на тези картини и ги окачват в кабинетите си, свидетелства за това.

— А истинското ти мнение?

— Истинското ми мнение е, че Сарпонг е бил луд за връзване и картините му са бълнуване на лунатик. Те не означават нищо. Съжалявам, но няма да намериш извършителя на тези престъпления, като откриеш някаква скрита тема в тези картини. Каквато и тема да вижда той в тях, е написана там от самия него.

Джесика прибра телефона си.

— Благодаря, че ми отдели време.

Тя стана и се обърна да си върви, но Джил каза:

— Може би си струва.

Ярдли се обърна към нея.

— Може би си струва да го посетиш, Джесика.

— Посетих го. Преди две години, по друг повод. И това едва не ме уби.

Джил кимна и вдигна крака на бюрото. Белите ѝ обувки с високи токчета изтракаха върху стъклото.

— Искаш да ме попиташ дали имахме любовна връзка, нали? Знам, че навремето искаше да знаеш.

— Мисля, че сега няма значение.

Джил се усмихна.

— Така ли?

Двете се умълчаха за кратко.

— Не бяхме любовници. Аз исках. Всъщност една вечер се опитах. Той отказа. Каза, че ти е верен. Рядко се случва човек да може да откаже на някого, който е свързан с него със сърцето и душата си. Знаеш ли за душите близнаци? Съществува теория, според която всеки има душа близнак, която срещаме чак когато сме готови. Влюбваме се в нея, защото сме свързани силно на физическо, духовно и психическо ниво, но душата близнак не е сексуална връзка. Сексът е нещо грубо. Примитивно. Душата близнак е много по-дълбока и бракът се разпада, когато човек се опита да има романтична връзка със своята душа близнак и отказва да осъзнае, че това е нещо много по-дълбоко. Сродната ти душа, с която трябва да имаш романтична връзка, и душата ти близнак, с която трябва да си в духовна връзка, не са едно и също нещо. Но когато срещнеш своята душа близнак, останалият свят сякаш изчезва и повече от всичко искаш да бъдеш с нея. — Джил млъкна и потъна в мисли. — Аз бях душата близнак на Едуард. Но навярно е бил запленен от теб, та изобщо не се изкуши да прави любов с мен.

— Казваш с гордост, че той е твоята душа близнак. Още ли му се възхищаваш?

Джил вдигна вежда.

— Какво да кажа? Луда съм по психически неуравновесени художници. Караваджо е бил убиец. Челини е убил много хора, но местните го оставили безнаказан, защото се възхищавали на изкуството му. В днешно време мнозина се възхищават на Банкси, но той всъщност е малко повече от обикновен престъпник.

— Ако не виждаш разликата между това, да драскаш графити на сгради, и да избиваш семейства, тогава си преминала граница, която аз не мога да възприема.

— Само казвам, че понякога голямото изкуство произлиза от голяма лудост. Не упреквам Едуард заради онова, което е извършил. Съмнявам се, че е можел да го контролира. Това е като дишането.

Пери се усмихна и Ярдли разбра, че тя се наслаждава на болката, която знае, че ѝ причинява.

Джил свали краката си от бюрото.

— Ние с теб бяхме двамата най-близки хора на Едуард на този свят. Сродната му душа и душата му близнак. И ти, и аз знаем истината — той знаеше какъв е. Сигурно ти е било трудно да се държиш като изненадана съпруга, след като го заловиха. — Тя изцъка с език. — Колко жалко! Едуард беше зашеметяващо красив. Мислиш ли, че в затвора разрешават посещения на жени, които не са съпруги на затворниците?

Джесика се вгледа в нея и после се засмя.

— Знаеш ли, навремето ревнувах от теб. От самоувереността ти и от факта, че ти имаше успешен бизнес, а аз бях само фотограф без особен успех. От твоята интелигентност и произход. Но сега, когато разглеждам галерията ти, виждам, че вероятно вече никой не идва тук, и че скъпите пластични операции са направили лицето ти да изглежда като пластмаса върху череп. Виждам ужасена от света жена, която се крие тук, за да се преструва, че не е така. Навремето ти завиждах, а е трябвало да те съжалявам.

Пери присви очи и те се превърнаха в две тънки цепки.

— Сбогом, Джил. Надявам се бизнесът ти да се посъживи.

Джесика вече беше излязла от кабинета, когато Пери извика:

— Ако искаш да хванеш твоя убиец, трябва да посетиш Едуард. Предай му поздрави от мен.

Ярдли застана неподвижно за секунда и после тръгна към колата си в тъмната нощ.