Четвъртата картина

52.

Ярдли не можа да хапне нищо на закуска. Седеше в едно кафене срещу съдебната палата и препрочиташе докладите на детектив Гарет. Той щеше да е първият свидетел след встъпителните пледоарии. Тя получи съобщение от Тара — Желая ти успех! Това я накара да се усмихне, но и да изпита тъга. През следващите пет дни Джесика нямаше да вижда често дъщеря си. И по-лошо, нямаше да може да я контролира.

Тя отиде в съда рано и седна на масата на обвинението. Съдебният пристав постави големия портрет на Кати Фар, който Ярдли беше поискала да сложат на триножник близо до съдебните заседатели. Кати с Хармъни и Тъкър в аквапарк. Това беше единствената снимка, която можа да намери, на която и тримата бяха усмихнати.

Съдебните заседатели, прокурорът и адвокатите се настаниха и в залата влезе съдия Уестън. Той се прокашля и обясни на съдебните заседатели, че всичко, което кажат обвинението и защитата по време на процеса, не е доказателство, а само техните мнения, и че могат да придадат на свидетелските показания каквато тежест сметнат за уместна.

— Госпожо Ярдли, имате думата.

Ярдли стана. Умората я обземаше на талази и тя се чувстваше мудна, но се надяваше адреналинът от процеса да я зареди с енергия.

Ярдли погледна Закари и се приближи до съдебните заседатели, като внимаваше да не застане нито твърде близо, нито твърде далеч от тях.

— Спомням си, че преди да стана прокурор, една вечер по новините излъчиха репортаж за мъж, обрал магазин за хранителни стоки. Двама свидетели бяха го видели да завира пистолет в лицето на касиера, да отмъква парите от касата и да бяга от магазина. Имаше и видеозапис на престъплението. Говорителят каза, че е насрочен процес, и помня, че си помислих: Кой би го оправдал? Доказателствата са съкрушителни. Два месеца по-късно случайно видях какво е станало в съда. Мъжът беше оправдан. Някой в телевизионното предаване, което гледах, каза, че нашата правосъдна система е фарс. Това беше само няколко години след оправдаването на О. Джей Симпсън и всички бяха настръхнали и мислеха, че съдебната ни система не работи. Аз винаги съм вярвала в нашата правосъдна система и си спомням, че ми се е налагало да я защитавам пред хората, защото продължавах да чувам думата фарс. Системата ни била фарс. И не можех да се отърся от тази дума. — Ярдли сключи ръце пред себе си и погледна съдебните заседатели. — Мислех за тази дума, докато се подготвях за този процес. Доказателствата тук са съкрушителни. Както в случая с мъжа, който обра магазина. Ще чуете подробности за случая от няколко полицаи, криминалисти, детективи и федерални агенти. И подробностите са ужасяващи. — Тя се обърна, погледна Закари и се приближи до портрета на Кати Фар. — Обвиняемият, Майкъл Закари, е убил тази красива жена, Кати Фар, в дървена къща на Кримзън Лейк Роуд, на по-малко от два часа път оттук. Жена със съпруг, дъщеря и цял живот пред себе си. Обвиняемият е имал интимна връзка с Кати. Не знаем как или защо е започнала връзката — хората рядко узнават — но са имали любовна афера. И по някое време нещата се объркали. Толкова много, че обвиняемият е решил, че Кати Фар трябва да умре. Може би защото тя е искала да каже на приятелката му Анджела Ривър, с която той живее, или е искала да скъсат, а той не… — Ярдли направи пауза. — Или пък просто му се е приискало да я убие. — Тя си пое дъх и сложи ръце зад гърба си. — Може би никога няма да разберем защо я е убил. В края на краищата, това няма значение. Както съм чувала да казват полицаите от отдел „Убийства“, мъртвите си остават мъртви.

Ярдли махна портрета на Кати Фар и го замени с първата от картините на Сарпонг. След това обърна бяла дъска, на която бяха наредени снимки от местопрестъплението с Кати Фар.

— Това е картина, нарисувана през 1964 година от художник на име Сарпонг. Виждате, че картината и сцената на смъртта на Кати Фар са идентични. Тялото на Кати Фар е положено така, че да имитира картината. Кати е била отвлечена от работа, докато е пушела цигара през почивката. Инжектиран ѝ е рицин и е била завързана за маса. Челото ѝ е било разрязано, за да потече кръвта по лицето ѝ. После е била увита с бинтове и облечена с черна туника като тази на картината. След това е била сложена на стол, а тялото ѝ — залепено със силно индустриално лепило, за да изглежда като жива. Раменете, бедрата и гърбът ѝ са били залепени за стола и тя е умряла там. Сама и уплашена, и в пълен мрак. Месец по-късно един съсед съобщил, че става нещо подозрително в друга дървена къща на Кримзън Лейк Роуд. Шерифската служба на окръг Кларк и един федерален агент веднага отишли на мястото. — Ярдли направи пауза. — Онова, което открили, ги шокирало. Приятелката на господин Закари, Анджела Ривър, била положена на маса. — Тя се приближи до триножника, свали картината на Сарпонг и я замени с втората творба от серията и до нея сложи увеличена рисунка на Ривър, както я беше намерил Болдуин. — Втората картина, отново осъществена на живо с действително човешко същество, Анджела Ривър. Този път обаче господин Закари допуснал грешка. Анджела оцеля. Тя едва не умря от инжектирания в нея рицин. Господин Закари изчислил погрешно дозата и Анджела успя да се пребори. Беше издадена съдебна заповед за претърсване на имота на господин Закари. Полицаите и агентите намериха ето това.

Ярдли взе няколко прозрачни плика от масата на обвинението и описа всяко едно веществено доказателство, обясни значението му и ги даде на съдебните заседатели да ги разгледат отблизо. Каза, че Закари няма алиби и как е имал идеалната възможност да извърши двете престъпления. Няколко пъти го погледна и видя, че той е втренчил в нея изпълнени със злоба очи.

След като един час обсъжда доказателствата, Ярдли се приближи до съдебните заседатели и погледна всеки един в очите.

— Защитата ще превърне този процес в процес за нещо друго. Ще насочи обвиненията към съпруга на Кати Фар, Тъкър Фар. Той има присъда за отвличане — въпрос, който защитата несъмнено ще повдигне няколко пъти. Господин Фар има много татуировки, работник е и няма образование. Защитата ще ви каже, че той прилича на убиец. Ще се опита да подчертае изневерите на Кати Фар, ще говори за предубеденост от страна на прокуратурата или полицията… Ще изтъкне всичко друго освен едно — доказателствата. Ще ви каже, че господин Закари е успял лекар, от висшите среди, от богатите и елита, и че богатите и елитът не извършват такива престъпления. — Ярдли пристъпи още по-близо до съдебните заседатели. — Без значение, че всички доказателства бяха намерени в гаража на господин Закари. Без значение, че алибито му не издържа и за двете нощи. Без значение, че в негово притежание бяха намерени картините на Сарпонг. Защитата ще ви каже да не обръщате внимание на всичко това, защото някой друг прилича повече на убиец, отколкото Майкъл Закари.

Един съдебен заседател леко поклати глава, сякаш не можеше да повярва.

Ярдли сложи ръце зад гърба си.

— Тази сутрин си мислих за мъжа, който обра бакалията. Дъщеря ми понякога ме пита за работата ми и за правосъдната система и сега си представих, че ме пита: Виждала ли си някога системата да се проваля? А аз отговарям: Имах случай, в който всички доказателства бяха намерени в притежание на обвиняемия; когато той нямаше нито един свидетел, който да потвърди алибито му; в който той притежаваше картини, еднакви със сцените на престъпленията, и жертвите бяха любовницата и приятелката му… но съдебните заседатели го оправдаха, защото някой друг приличаше повече на убиец, отколкото обвиняемия. Така системата се провали и отказа правосъдие на две жертви. Ако се случи това, госпожи и господа, тогава онзи човек по телевизията ще се окаже прав. Нашата съдебна система е фарс. Не позволявайте да стане така. Не позволявайте защитата да отклони вниманието ви от доказателствата. Майкъл Закари е убил Кати Фар и се е опитал да убие Анджела Ривър. Не го оставяйте да се измъкне безнаказано.

Ярдли седна на мястото си. Няколко съдебни заседатели я проследиха с поглед и после отместиха очи.

— Господин Астър — каза съдия Уестън.