Четвъртата картина

37.

Окръжният съд на окръг Невада беше много по-модерна сграда, отколкото се полагаше на една съдебна палата. Ярдли винаги беше мислила, че правото е благородна професия, професията на бащите-основатели на страната. Когато си помислеше за съдебни палати, тя си представяше коринтски колони, дървени перила и стари, скърцащи столове в стаи без прозорци.

Стаята на съдебните заседатели от голямото жури се намираше на втория етаж. Пред вратите стоеше съдия-изпълнител, който играеше ролята на съдебен пристав във федералния съд.

— Как сме днес, госпожо Ярдли?

— Добре, Питър. Благодаря, че попита.

Той ѝ отвори вратата и Ярдли влезе. На заседанията на голямото жури не се допускаше публика, но тук всички я познаваха и едва ли някой щеше да възрази срещу присъствието ѝ. Повечето заседатели вероятно дори още не знаеха, че е напуснала прокуратурата.

В отделението на съдебните заседатели седяха осемнайсет души. Федералното голямо жури трябваше да се състои най-малко от шестнайсет човека, за да проведе заседанията.

Всички федерални наказателни дела започваха с разширен състав съдебни заседатели и процедурата беше напълно едностранна. Правилата за доказателства не важеха и прокурорът можеше да представи всичко, което поиска, стига да е свързано с разглеждания случай. На повечето заседания не присъстваше съдия, освен в случаите, когато обвиняеми бяха известни лица или терористи. Тогава присъстваше съдия, за да се гарантира, че процедурата ще мине гладко.

Днес съдия беше възрастният Маклейн, който кимна на Ярдли и леко ѝ се усмихна.

Кайл Джакс седеше на масата на прокурора. Зад него се бяха настанили двама други прокурори и чакаха реда си. Съдия Маклейн забеляза близалката на Джакс.

— Господин Джакс, ще ви бъда признателен, ако не похапвате бонбони в моята зала.

— Разбира се — отговори Джакс и изхвърли близалката в кошчето за боклук до масата.

— Кое дело ще разглеждаме, господин прокурор?

— Съединените щати срещу Майкъл Джейкъб Закари.

— Добре, моля доведете господин Закари, приставе.

Закари беше облечен с бял анцуг, с белезници на ръцете. Приставът го настани на масата на защитата. После вратата се отвори и въведоха Анджела Ривър. Щом се спогледаха със Закари, тя се закова на място и едва се овладя да не избухне в сълзи. Той, изглежда, ѝ съчувстваше, затова наведе глава, сякаш не можеше да я погледне в очите. После обаче я погледна и каза беззвучно с устни: Невинен съм.

И тогава Ривър забеляза Ярдли и отиде при нея в дъното на съдебната зала. Двете не си казаха нищо. Предвид последната им среща, Джесика не знаеше как ще реагира Анджела. Вместо да избухне обаче, Ривър седна до нея и я хвана за ръката. Ярдли я стисна в отговор.

— Първият свидетел, господин Джакс.

— Прокуратурата призовава детектив Лукас Гарет на свидетелската скамейка.

Приставът доведе Гарет от чакалнята за свидетели. Гарет положи клетва и зае мястото си на свидетелската скамейка.

— Детективе, разкажете ни откъде познавате обвиняемия по това дело, Майкъл Закари.

Гарет описа подробно как е научил за смъртта на Кати Фар, какви доказателства са намерили и как се е включило ФБР. Кратко и ясно обясни какъв е случаят и после даде възможност на Джакс да му зададе най-важния въпрос.

— Според вас кой е извършителят на престъплението, детективе?

— Обвиняемият, Майкъл Закари.

Джакс му показа снимка и попита:

— Какво е това, детективе?

— Това е снимка на господин Закари и Кати Фар, които слизат заедно от кола пред мотел. Получихме я от вашето ведомство, от помощник окръжния прокурор Джесика Ярдли, която я е взела от репортер на име Джуд Чанс.

— И как се е сдобил със снимката господин Чанс?

— Каза, че анонимен източник му я дал срещу възнаграждение.

— В такъв случай някой е следил господин Закари и госпожа Фар?

— Възможно е, да. Някой може да е наел частен детектив да ги следи и да ги заснеме. Но също така е възможно да я е направил собственикът на мотела или управителят. Понякога в малките, по-долнопробни мотели снимат двойки, които идват за кратко, най-вероятно за да правят секс. Опитват се да изнудват единия или и двамата, ако са женени, или ако някой се среща с проститутка. Казват им, че ще изпратят снимката на работодателя им, ако не платят. Възможно е собственикът на мотела или някой служител да е направил снимката и после да е видял по новините какво се е случило с госпожа Фар. Затова се е свързал с господин Чанс и е предложил да му продаде снимката.

— В такъв случай господин Закари и госпожа Фар са имали интимна връзка?

— Това е най-вероятното заключение, което можем да направим, да.

След това Джакс се разрови в дупките в алибито на Закари и за Ярдли стана ясно, че на защитата ще ѝ е трудно да ги опровергае. Не звучеше правдоподобно нито един от участниците на такава голяма конференция да не помни Закари.

След като половин час описва отвличането на Кати Фар, Джакс погледна съдебните заседатели, пристъпи една крачка към катедрата и пъхна ръце в джобовете си.

— Приятелката на господин Закари, с която живее на семейни начала, се казва Анджела Ривър, нали?

— Да.

— Моля, разкажете ни какво се случи с нея.

— Един месец след смъртта на госпожа Фар, на тринайсети май, получихме обаждане, че става нещо подозрително на Кримзън Лейк Роуд 612, недалеч от мястото, където беше открит трупът на госпожа Фар. Един съсед видял кола, спряла пред къща, необитаема от две години. Някой, предполагаме мъж, изкарал някого от предната седалка до шофьора. Съседът каза, че влезли в дървената къща. По-едрият дърпал по-дребния човек за ръката по агресивен начин. По-късно излязъл само единият. Съседът не бил виждал колата преди това и не можеше да идентифицира човека, защото било тъмно.

— Идентифицирал ли е колата?

— Не, каза само, че е била черен или тъмносин седан. На Кримзън Лейк Роуд улично осветление почти няма.

— Какво превозно средство кара господин Закари?

— Тъмносин „Линкълн Континентал“.

— Какво се случи, след като съседът се обадил на деветстотин и единайсет?

— Диспечерът ни уведоми за обаждането. Обикновено изпращаме патрулиращ помощник-шериф да провери. Но Федералното бюро за разследване прояви интерес към делото за смъртта на госпожа Фар. Агентът за връзка там, специален агент Кейсън Болдуин прецени, че смъртта ѝ е дело на сериен убиец, който е започнал цикъл с убийства.

— Какво е цикъл, детектив?

— Цикълът включва период, когато серийният убиец убива, последван от период на преосмисляне на стореното. А после намира друга жертва и започва нов цикъл. Затова агент Болдуин поиска незабавно да го уведомим, ако забележим нещо подозрително на Кримзън Лейк Роуд.

— Какво се случи след това?

— Час по-късно аз и трима униформени заместник-шерифи се срещнахме с агент Болдуин на местопрестъплението. Намерихме госпожица Ривър върху една маса, с черна туника и окървавени бинтове на главата, също като госпожа Фар.

Джакс раздаде на съдебните заседатели снимки от двете местопрестъпления, снимки на пръските кръв и скици, направени от криминалистите, както и дивиди с видеозапис, заснет на двете местопрестъпления. Разпита Гарет какво се е случило, след като са открили, че Ривър е жива все още, как са намерили рицина и какво са им обяснили от Агенцията за национална сигурност. Накрая Джакс извади снимки на картините на Сарпонг и ги даде на съдебните заседатели.

Ярдли трябваше да признае, че показанията на Гарет за картините и за това, как е било установено, че убиецът ги имитира, бяха кратки и ясни. Гарет не се опита да смае съдебните заседатели с правни или полицейски термини, които те можеше да не разберат, само за да изглежда по-компетентен. Той представи информацията кратко и стегнато и заседателите не изглеждаха да са се отегчили.

Изслушването продължаваше вече четири часа и за всички беше очевидно, че вниманието на заседателите отслабва, когато Джакс каза:

— Благодаря, детектив Гарет. Това е всичко от мен засега.

Майкъл погледна умолително към Анджела — сякаш я молеше да му повярва. Отмести поглед от нея, чак когато приставът му нареди:

— Гледайте напред!

— Следващият свидетел, господин Джакс — каза съдията.

— Ще призовем доктор Матю Кари от Следствената служба по съдебна медицина и патология на окръг Кларк.

Докато разпитваше доктор Кари, Джакс показа още документи, снимки и видеозаписи от двете местопрестъпления, както и ужасяващи снимки от аутопсията. Той представи писмените показания на Болдуин. Не го призова да свидетелства, тъй като на заседанията на голямото жури обикновено показания даваше само водещият разследването полицай, в случая Гарет.

След кратка почивка съдия Маклейн каза:

— Господин Закари, сега имате възможността да представите доказателства или свидетели, или сам да дадете показания, ако желаете. Моля, разберете, че от вас не се иска да свидетелствате срещу себе си и че не е задължително да давате показания. Ако обаче изберете да свидетелствате, всичко, което кажете тук, може да бъде използвано срещу вас в евентуален съдебен процес. Разбирате ли?

— Да.

— И така, желаете ли да дадете показания?

— Не, господин съдия.

— Имате ли свидетели или доказателства, които желаете да представите?

— Ами, да, господин съдия. Един свидетел. Господин Дилън Астър.

Един от прокурорите зад Джакс се наведе напред и зашепна в ухото му. Несъмнено му казваше, че Дилън Астър е адвокат. Джакс скочи на крака.

— Възразявам, господин съдия. Господин Астър не може да бъде допуснат в залата на голямото жури, защото той е адвокатът на господин Закари.

— Господин Закари, той ли е вашият адвокат?

— Да, господин съдия, но не затова искам да го повикам. Призовах го официално като свидетел за характера ми.

Ярдли се усмихна. Веднага разбра какво се опитва да направи Астър.

Умно момче, помисли си тя.

Джакс се изсмя.

— Господин съдия, това е нелепо. Няма как господин Астър да свидетелства за характера на господин Закари. Обвиняемият беше арестуван преди по-малко от два дни, затова, освен ако не са приятели от детството, господин Астър не знае нищо за характера на обвиняемия.

— Питър, тук ли е господин Астър?

— Да, господин съдия. В чакалнята за свидетели е и наистина има официална призовка, очевидно подписана от господин Закари.

— Добре. Нека влезе и да видим какво има да казва.