Четвъртата картина

7.

Болдуин имаше нов шеф, който му възлагаше все повече случаи за финансови престъпления и все по-малко за убийства. Кейсън имаше няколко идеи за източници, с които можеше да се консултира и да разбере повече за евентуалната връзка с онзи художник Сарпонг, но първо трябваше да довърши едни доклади. До края на деня.

Новият му шеф дойде в кабинета му следобед и застана на вратата. Помощник специален агент Дейна Ашли беше точно такъв, какъвто хората си представяха агентите на ФБР — черен костюм, бяла риза, черна вратовръзка. Очила с дебели стъкла и коса, безупречно сресана на една страна, с път на идеалното място. Той беше точно онзи тип бюрократ, който Болдуин мразеше — кариерист без отношение към истинските жертви в случаите, по които работеше.

— Мисля, че случаят с Палача може да бъде решен много бързо — каза Ашли, поглеждайки одрасканата си обувка. Болдуин за първи път забеляза, че стъпалата му са твърде малки за тялото. — И това ще бъде добре, защото ще освободи ресурси.

— Как така?

— Ще пренасочим тези ресурси от отдел „Поведенчески анализ“. Това е само моето скромно мнение, но отделът само хаби ресурси. Всички убийства си приличат и не си заслужава цял отдел да се занимава само с тях, особено когато отделът се занимава с фантасмагории като профилиране на престъпник. Опитвам се да накарам шефа на службата в Лас Вегас да премахне длъжността служител за връзка и просто да ни даде двама агенти. Щом се реши случаят с Палача, може да продължим в същия дух, което ще ни помогне да приключим по-бързо всички случаи.

Болдуин беше свикнал да орязват отдел „Поведенчески анализ“ (ОПА) всеки път, когато в Бюрото имаше бюджетни съкращения. ОПА се фокусираше предимно върху връзките с местните органи на реда, когато разследваха серийни убийци. Проблемът беше, че в момента имаше само осем специални агенти, причислени към ОПА. И не само за Съединените щати, но и за целия свят. Осем агенти, от които Болдуин беше единият, всеки месец се занимаваха с десетки молби за помощ, а Ашли искаше да намали още тази бройка.

— Питам от любопитство — каза Болдуин, — защо мислиш, че случаят с Палача ще се реши бързо?

Ашли повдигна рамене.

— Работил съм по много разследвания за убийство и винаги се появяват свидетели. Рано или късно. Той ще се похвали на някого за едно от убийствата и този някой ще вдигне телефона и ще ни се обади. И всичко ще приключи.

На Болдуин му се прииска да се изсмее, но размисли и издържа на погледа на Ашли.

— Дейна, работя с този тип престъпници през цялата си кариера. Прав си, повечето убийства се разкриват благодарение на свидетели, дори някои серийни убийства, но не и с този тип убийци. Понякога тези убийци дори не знаят защо го правят. Как по-точно ще се похвалят на някого, ако не съзнават какво са извършили?

По лицето на Ашли пробягна раздразнение.

— Виж, не съм дошъл да споря. Дойдох да те уведомя, че бих искал случаят с Палача да бъде решен колкото е възможно по-скоро. В момента погледите ни са приковани в теб.

— Защото медиите научиха, нали? Предполагам, че нямаше да ти пука, ако никой не знаеше за него.

Ашли оправи вратовръзката си и отвърна:

— На твое място бих внимавал с тона, агент Болдуин. Когато орежем ОПА, ще трябва да ти намерим ново място и къде ще бъде това място, зависи от мен. — Той погледна часовника си. — Разреши случая бързо, агент Болдуин. Разбрахме ли се?

— Да, разбрах.

Ашли излезе, а Болдуин хвърли химикалката си на бюрото и потърка лице. Един негов приятел наскоро беше напуснал ФБР и си беше купил магазин за водолазни принадлежности в Бермуда.

Болдуин отвори снимките от Бермуда на екрана и дълго ги гледа. А после взе якето си и си тръгна. Само той беше останал на работа толкова до късно.