Четвъртата картина

41.

Служителката в прокуратурата каза на Дилън Астър, че не са му подготвили материалите по делото и той разговаря с един помощник, който му каза същото. След това Астър излъга, че Кайл Джакс му е казал да му дадат всичко колкото е възможно по-скоро. Въпреки че се наложи да чака за копия на всички снимки, видеозаписи, скици, анализи и лабораторни доклади, той си тръгна с докладите на полицията и ФБР — цяла купчина листове, дебела колкото роман.

Върна се в кантората, направи копия и сложи един комплект на бюрото на Лили Ричи. След това седна в кабинета си и започна да чете.

На първо четене доказателствата изглеждаха неоспорими. Болдуин и Гарет умееха да пишат убедително и аргументите, които бяха събрали срещу Закари, бяха изградени върху съдебна заповед за обиск — беше изключително благоразумно от тяхна страна да претърсят само гаража, вместо къщата — и солидни доказателства. Само рицинът, спринцовките и ролката бинт щяха да са почти непреодолимо препятствие за защитата. Да не говорим за репродукциите на картините. Единствената реална грешка беше завеждането на делото — засега случаят трябваше да бъде заведен в щатски съд, тъй като федералната юрисдикция не беше ясна, и Астър не можа да не се ухили самодоволно, като си представи колко ядосан е Кайл Джакс.

На второ четене обаче започнаха до се появяват по-големи недостатъци. Астър извади маркер и подчерта всичко, макар и слабо свързано със защитата на Закари. Имаше само два начина да се спечелят съдебните заседатели в дело за убийство на своя страна — да се опише жертвата като чудовище, което си го е заслужавало, или да се насочи пръст към някой друг.

Ричи влезе малко по-късно с купчината доклади, които Астър беше оставил. Тя се стовари на дивана в кабинета му и каза:

— Интересно четиво.

— Болдуин пише добри доклади. И тези на Гарет не са лоши, но той пропуска твърде много детайли. Мисля, че е мързелив.

— И четири пъти е написал грешно „ресторант“. Не знам защо, но това адски ме подразни.

— Защото си завършила английска литература. Е, какви са първите ти впечатления?

— Виновен е.

— Така ли?

Ричи се беше втренчила в тавана, сложила ръка върху облегалката на дивана.

— Не си ли съгласен?

— Не знам. Първо, Закари е интелигентен. Би трябвало да знае, че ако убие приятелката си и жената, с която ѝ изневерява, той е първият човек, когото полицията ще разследва.

— Адвокати, лекари, професори — и те убиват приятелките си, както правят другите, Дилън.

— Знам, но той не ми се видя импулсивен. Видя ли умивалника в килията му? Четката му за зъби, сапунът, пастата за зъби бяха подредени в права линия и дрехите му бяха прилежно сгънати. Струва ми се, че Закари страда от обсесивно-компулсивно разстройство, а да цапардоса жената по главата, докато тя излиза от мола, е доста мърлява работа.

— Рицинът не е мърлява работа. Инжекция в задника или езика с отрова, която се открива трудно, след като измива жертвите и подрязва косата и ноктите им? Това направо крещи какъв организиран лекар е.

— Или някой, който иска да изглежда така.

Тя се засмя.

— Я стига, Дилън! Отдавна работим това, за да знаем, че никого не набеждават ей така.

— Може би някои го правят, но ние не сме имали такъв случай досега? Или може би набеждават хората толкова добре, че дори адвокатите им не вярват, когато твърдят, че са невинни? Помисли за това. Токсиколозите от Центъра за контрол и превенция на заболяванията и Агенцията за национална сигурност казват, че Палача е объркал дозите и е дал на Анджела Ривър недостатъчно рицин, нали? Е, ако някой знае, че телесното тегло има значение при инжектирането на такава отрова, той трябва да е лекар. И от всички хора приятелят ѝ знае най-добре колко тежи тя и че ще трябва да ѝ сложи повече, отколкото на Кати Фар.

— Ти сам каза, че Закари страда от обсесивно-компулсивно разстройство. Всички спринцовки са били един и същ размер и са съдържали едно и също количество течност. Били са пълни догоре. Може би той не е искал да има един куп с различна големина?

— И после използва две от тях.

— Колкото повече използва, толкова по-вероятно е да го разкрият. Колкото по-дълго следователите не знаят какво е използвал, толкова по-големи са шансовете му да се измъкне.

— Само казвам, че най-простото обяснение винаги е най-доброто. И мисля, че тук най-простото обяснение е, че един лекар не би направил такава глупава грешка.

Ричи легна на дивана и сложи ръка на челото си.

— Добре, да предположим, че си прав и Закари е натопен. Този, който го е натопил, трябва да му е достатъчно близък, за да знае, че той прави секс с Кати Фар, първата жертва. Трябва да знае къде работи Кати Фар и да я чака да излезе в почивка за една цигара, за да я отвлече. Освен това трябва да знае, че Закари живее с Анджела Ривър, да я следи известно време и да изчака подходящ момент да я отвлече. И да има достъп до заключена стая в гараж, за която само Закари и Анджела знаят къде е ключът, и да може да се промъква, без Закари или Анджела да го забележат. И ако Хармъни не е избягала и този човек я държи, той трябва да я е дебнал и да я е отвлякъл. Не вярвам. Особено влизането с взлом и оставянето на картините в заключената стая. Все някой би забелязал.

— Може би Закари и Анджела не са влизали отдавна в стаята? Може би има други начини някой да проникне вътре, без да го забележат?

— Добре, и пак, да допуснем, че си прав. Какъв е мотивът?

— А какъв е мотивът на доктора да убие Кати и приятелката си? Не е направил застраховка „Живот“ нито на едната, нито на другата. Ако е искал да бъде с Кати, би убил съпруга ѝ, не нея. И е ходел с Анджела само от два месеца. Едва ли е имал време да я опознае добре. Защо изобщо да ги убива?

Ричи вдигна рамене.

— Не знам. Може би му харесва да убива.

— Глупости.

— Рядко се срещат такива психопати, но наистина съществуват, Дилън. Може би Закари просто е искал да разбере какво е чувството да убиеш някого.

— Ако е само това, той не би избрал любовницата и приятелката си. Щеше да се спре на непозната. Някоя, с която не може да го свържат.

— Тогава каква е твоята теория?

— Съпругът.

— Тъкър Фар?

Астър кимна.

— Видя ли, че е осъждан за две отвличания, но за първото обвинението е било оттеглено? Осъзнава, че дъщеря му е изчезнала, и реакцията му в основни линии е: О, мамка му, тук има нещо гнило. В доклада си Гарет пише, че Тъкър не изглеждал много разтревожен на разпита. Колко бащи познаваш, които не биха се побъркали от тревога, ако разберат, че дъщеря им е изчезнала, след като съпругата им вече е убита? Затова, ако се съгласим с обвинението, трябва да повярваме, че докторът е убил Кати, опитал се е да убие приятелката си и после е отвлякъл дъщерята на Тъкър като отмъщение срещу всички поради някаква причина. Някак не се връзва. Няма логика. Те не могат да дадат добро обяснение на съдебните заседатели защо той би направил всичко това.

— Но Тъкър разбира за изневярата на жена си, убива я и се опитва да убие приятелката на Закари като отмъщение… Добре, тази версия започва да ми харесва малко повече. А защо дъщерята?

Астър поклати глава.

— Това не мога да го проумея. Но каквато и да е причината, мисля, че нещата няма да свършат добре за нея.