Четвъртата картина

27.

Ярдли прекара следващия ден в кабинета си. Прегледа папките, които щеше да даде на Джакс. Той поседя при нея известно време, вдигнал крака на бюрото, докато тя му разказваше накратко за случаите, които щеше да наследи.

— Знаеш ли, че съм написал книга? — попита той, докато Ярдли търсеше някаква папка в единия от кашоните, струпани в ъгъла.

— Не.

— Казва се „Сърцето на мрака в съдебната система“. Разказва се за това, как се изправих срещу мафията, картелите и няколко други банди. Направих ѝ няколко представяния. Трябва да я прочетеш.

— Изправил си се срещу мафията в Уайоминг, така ли?

Джакс се усмихна.

— Е, позволено ти е да преувеличаваш малко. Читателите очакват точно това.

Ярдли се обърна с лице към него.

— Трябва да се съсредоточим върху тези случаи, Кайл. Продължиха делото ми от тази седмица и ще трябва ти да го водиш другия месец.

Той вдигна рамене.

— Работя по-добре под напрежение.

— Подготвяла съм го десетки часове. Не мислиш ли, че може да използваш изводите, до които съм стигнала?

Джакс отново вдигна рамене и погледна през прозореца.

— Не за първи път ме хвърлят в лудницата.

Тя въздъхна и седна на ръба на бюрото. Скръсти ръце на гърдите си и се втренчи гневно в него.

— Изобщо не ти пука какво мисля за тези случаи.

— Честно ли да ти отговоря? Не, изобщо не ми пука какво мислиш за тях.

— И защо?

— Ние просто не правим така.

— Глупости! Бъди мъж и говори честно. Нямаш ли топки?

Той се изкиска.

— О, да, имам топки, миличка.

— Тогава ми кажи.

— Мисля, че жените водят делата по начин, с който не съм съгласен.

— Какъв начин?

Джакс се облегна назад на стола, извади близалка, разопакова я и я пъхна в устата си.

— Няма да ме уволнят и да ме съдят за това, нали?

— Ще си остане между нас. Току-що каза, че имаш топки, помниш ли?

Той се ухили.

— Добре. Ами, мисля, че вие, жените, сте прекалено емоционални. Това е. А когато имаш власт да издаваш заповеди за арест, трябва да си спокоен и хладнокръвен. Мисля, че през повечето време това е трудно за жените.

Ярдли присви очи.

— Бих искал да започна да си нося нещата тук.

Тя кимна.

— До довечера ще изнеса всичко.

Джакс стана, все още с близалка в уста и без да изпуска Ярдли от поглед.

— Мисля, че не завършваме добре. Защо не продължим разговора си на вечеря у нас? Мога да готвя такова гъмбо, което ще…

— Опитай се да не издраскаш бюрото с ботушите си. Скъпо е — прекъсна го Ярдли на излизане. Отвращението я заливаше като зловонна река.

— Къде отиваш? Мислех, че искаш да прегледаме всичките тези дела?

— Имам среща с един съдия. После ще говорим.

Предишния ден Болдуин не беше успял да получи съдебна заповед за обиск на дома на Анджела Ривър, защото всички съдии бяха заети, а днес имаше друг случай. Затова Ярдли поиска да ѝ изпрати искането. Нанесе някои поправки и го разпечата.

Съдия Томас Нуфер беше възрастен и скоро щеше да се пенсионира. Доколкото беше видяла Ярдли, той издаваше най-строгите присъди във федералния съд в тази част на страната. Нуфер редовно даваше десет или петнайсет години за първо провинение и не се колебаеше да наложи доживотна присъда в случаи, когато други съдии биха отсъдили двайсет години затвор. Освен това би подписал заповед за обиск и при по-неубедителни доказателства.

Носеха се различни слухове защо Нуфер е такъв. Някои адвокати клюкарстваха, че когато бил на осемнайсет, отвлекли приятелката му и така и никога не я открили. Други казваха, че баща му бил привърженик на строгата дисциплина и го принуждавал да стои на пръсти с книги на главата си като наказание. Трети твърдяха, че един подсъдим, към когото Нуфер проявил снизхождение, отишъл в дома му и избил цялото му семейство. Нуфер никога не си го простил.

Ярдли мислеше, че той е просто незначителен човек, който иска да се почувства значим.

Повечето адвокати на защитата приемаха безропотно присъдите на Нуфер, но Ярдли беше видяла как един успя да се измъкне от клопката му. Дилън Астър, млад адвокат с частна практика, нарочно се беше разкрещял на Нуфер, наричайки го с какви ли не обиди, и дори се подигра с малката перука на темето му. Астър беше задържан за неуважение към съда за едно денонощие, но случката създаде прецедент за всички негови бъдещи дела, защото се предполагаше, че Нуфер няма да остане безпристрастен към тях.

Дилън Астър никога повече не се изправи пред Нуфер.

Никой от другите адвокати не разбра какво направи Астър. Всички мислеха, че внезапният му изблик на гняв е детинска реакция към един арогантен съдия, но Ярдли знаеше, че това не е така, защото докато го отвеждаха от съдебната зала, Астър ѝ беше намигнал.

Сега Нуфер седеше в кабинета си. До компютъра му имаше чаша газирана вода, а до чашата — две таблетки „Алка-Зелцер“. Той ядеше слънчогледови семки от пликче и изплюваше люспите в същото пликче.

— Господин съдия, мисля, че имаме уговорен час. Може ли да вляза?

Нуфер я погледна бегло и отново се обърна към екрана на компютъра си.

— За какво?

— Моля ви да подпишете една съдебна заповед.

Той въздъхна, сякаш Ярдли го беше помолила да ѝ помогне да премести покъщнината си, и каза:

— Седнете.

Ярдли се настани срещу него, извади заповедта от чантата си и му я подаде. Нуфер си сложи очила и я прегледа. Устните му се движеха, докато четеше.

— Неубедителна е, госпожо Ярдли.

— Не искаме да претърсваме къщата или да му вземаме кръвна проба. Дори не искаме да претърсим работното му място. Само контейнерите за боклук, пространството около къщата и колата му. Смятаме, че безпокойството, което ще му създадем, е минимално, господин съдия. Предвид, че първата жертва е любовницата му, а втората — неговата приятелка, смятам, че имате достатъчно основание да издадете заповед.

— И защо точно гаража? Защо очаквате да намерите доказателства там, а не в дома му?

— Едва ли госпожа Фар някога е била в дома на господин Закари, но със сигурност се е качвала в колата му. А втората жертва живее в същата къща и това ще затрудни намирането на улики.

Нуфер се вгледа в заповедта и се замисли. Ярдли почувства, че стомахът ѝ се свива и започна да ѝ се гади.

— Не искам да съм груба, господин съдия, но ако цитираме съдията от Върховния съд Скалия, никой не знае какво е „достатъчно основание“. Мисля, че това означава да погледнете на нещата от наша гледна точка и поне да се запитате дали е възможно този човек да е извършил престъпленията, за които е заподозрян. Освен това психологическият портрет предполага, че убиецът е медицинско лице, а Майкъл Закари е точно такъв.

Нуфер подписа заповедта и ѝ я върна.

— Контейнерите за боклук пред къщата, гаражът и колите в гаража или имота. Нищо друго.

— Разбира се. Благодаря.

Той отново се обърна към монитора си. Ярдли излезе в коридора и се облегна на стената. Единственото, за което можеше да мисли в момента, беше какво ще направи Анджела Ривър, когато полицията се появеше в дома ѝ, за да обвини мъжа, когото тя обичаше, в опит за убийството ѝ.