Четвъртата картина

51.

Датата на съдебния процес сякаш дойде твърде бързо. Дните бяха изминали като миг, докато Ярдли работеше от сутрин до мрак в прокуратурата, почиваше само колкото да се разходи, и обядваше на бюрото си.

Сутрин се чувстваше толкова изтощена, че още със събуждането си изпиваше по три чаши кафе, още три на обед и вечеря. За да спи нощем, вземаше хапчета, от които на следващия ден се чувстваше още по-замаяна.

Тя беше спечелила всичките пет искови молби на Астър. Уестън и Астър продължаваха да си разменят язвителни реплики в съда, но всеки път Ричи се намесваше и успокояваше напрежението. Ярдли отново предложи доживотна присъда без право на замяна и Астър отказа.

Тя и Анджела Ривър често обядваха заедно. А една събота вечер дори отидоха в един винен бар. Анджела настоя да излязат. Твърдеше, че Джесика има нужда от почивка, и отиде да я измъкне от тях.

Ярдли ѝ каза какво е открила, че прави Тара.

— Продава ги? — попита Анджела.

Джесика кимна и се втренчи в чашата си с вино.

— На Еди му трябват пари, за да обжалва, и я използва. Не знам какви са нейните мотиви, но той е намислил нещо.

— И ти не си говорила с нея?

— Мисля, че тя няма да ми каже истината. Първо трябва да разбера какви са неговите намерения. — Джесика изпи виното си и остави чашата. — Неприятно ми е да увъртам, когато разговаряме. Имам чувството, че някак я предавам.

— Звучи така, сякаш я предпазваш.

Ярдли се вгледа в празната си чаша за няколко секунди.

— Не съм сигурна дали още мога да го правя.

Друга вечер двете говориха по телефона един час за неща, различни от процеса, и дори се смяха какви идиотски неща са правили като млади, за да привлекат вниманието на някое момче. След това настъпи дълго мълчание и накрая Анджела каза:

— Страхувам се, Джес.

— Знам.

— От една страна, искам да правя планове, в случай че освободят Майкъл — да заминем някъде далеч оттук. От друга страна обаче, все още съм убедена, че не го е направил той. — Ривър направи пауза. — Утре ще го видя.

— Не съм убедена, че идеята е добра.

— Не ми пука. Искам да го видя. Майкъл ми липсва.

Джесика не се опита да спори с нея. Запита се дали Анджела ще я намрази, ако Майкъл бъде осъден. Дали си представя бъдещето си с него и ще мисли ли, че Джесика ѝ го е отнела. Нямаше значение. Анджела поне щеше да е жива, за да я мрази.

В деня на процеса Ярдли си облече черен костюм и се огледа в огледалото. Под очите ѝ се бяха появили тъмни сенки и беше бледа. Кафето потискаше апетита ѝ и тя ядеше съвсем малко, затова беше отслабнала много.

Ярдли отиде в съда рано. Пуснаха я през детекторите за метал, без да я претърсват. Дилън Астър и Лили Ричи вече бяха на масата на защитата. Дилън беше заменил костюмите с обикновен панталон и спортно сако, за да внуши на съдебните заседатели, че е аутсайдер, в по-неизгодна позиция, и едва ли ще спечели делото. Джесика зае мястото си на масата на обвинението и изпрати съобщение на полицай Гарет, за да се увери, че той ще дойде в съдебната зала. В единия край на масата беше оставен списък със свидетелите и Ярдли го прегледа набързо.

— Всички да станат — каза съдебният пристав. — Заседава Осмият районен съд. Председател е почитаемият Харви Уестън.

— Моля, седнете — каза Уестън и се настани на мястото си. — Готови ли са двете страни?

— Да, господин съдия — отвърна Астър.

— Да, господин съдия — каза и Ярдли.

— Тогава доведете обвиняемия и потенциалните съдебни заседатели, от които да изберем заседаващите по това дело.

Закари беше с нов черен костюм и със златен часовник. Той седна между Ричи и Астър. После друг пристав доведе потенциалните съдебни заседатели. Трийсет мъже и жени от окръг Кларк. Те бяха попълнили въпросници по пощата и Ярдли взе своето копие от една от подредените купчини, както и лист с бележки, които си беше записала.

Въпросникът беше общ: За какви списания сте абонирани? Гласувате ли? Осъждани ли сте за престъпление? Били ли сте съдебен заседател?

Въпросите бяха общо четиресет и Ярдли не мислеше, че някой от тях е страхотно уместен. Малцина от хората, извършили тежки престъпления, с психически разстройства, които влияеха върху мисловните способности, с предубеденост срещу полицията или хора от различни раси или религии, биха били безпристрастни поради неудобството, което чувстваха. Вместо да се съсредоточава върху отговорите, Ярдли обичаше да се фокусира върху езика на тялото им, когато им задаваха въпроси.

След поименна проверка, за да се увери, че всички повикани потенциални заседатели са се явили, Уестън ги инструктира, че въпросът е сериозен и включва различни обвинения, вариращи от нападение до убийство, и даде думата на Ярдли за процедурата по избор на съдебни заседатели.

Ярдли зададе обичайните въпроси дали някой от потенциалните съдебни заседатели е имал сблъсък с наказателната система, дали членовете на семейството им са имали такъв сблъсък и най-накрая — приятелите. След това премина към евентуална предубеденост, психически и физически заболявания, които може да попречат на мисловните способности, и после към общи въпроси, предназначени да накарат заседателите да се почувстват малко неудобно, за да види как ще реагират. Тя следеше преди всичко за проява на нервност, отместване на поглед от нея, неспокойно размърдване на местата им и скръстване на ръце на гърдите. Признаци на ненадеждност или враждебност.

Ярдли приключи и дойде ред на защитата. Лили Ричи стана и започна да разпитва потенциалните заседатели. Тя не можеше да покрие същите области, за които беше задавала въпроси Ярдли, и затова се впусна в леки шеги с групата, обсъждайки различни аспекти на делото. Това беше умен ход да избегне възражения и Ричи лека-полека им подаде информация за теорията на защитата по случая.

Можете ли да осъдите някого, ако мислите, че друг е извършил престъплението, но няма достатъчно доказателства в подкрепа на вашето убеждение? Бихте ли обявили някого за виновен, ако мислите, че е невинен, но други съдебни заседатели не смятат така? Как бихте се почувствали, ако разберете, че истинският извършител на престъплението ще се измъкне безнаказано?

Ярдли не възрази, въпреки че Ричи прекрачи границата няколко пъти. Не искаше все още да си създава войнствено впечатление пред съдебните заседатели.

Тя се изненада колко бързо премина процедурата по избор на съдебни заседатели, предвид че процесът беше за убийство. Астър поиска да върнат в залата и да разпитат само трима заседатели, а Ярдли — само един. Зададоха им въпроси предимно за предубедеността им заради нещо в тяхното минало. Когато приключиха, седнаха в стаята на съдията и прегледаха списъка.

— Ще помоля да задраскате съдебен заседател номер четири. Не изглежда способен да взема справедливо и безпристрастно решение — каза Астър.

— Отхвърля се — отговори съдия Уестън и написа забележка в списъка с номерата и имената на съдебните заседатели.

— Господин съдия, баща ѝ е бил ченге.

— И какво от това? Тя не е ченге. Отхвърля се.

— Глупости! Не може да включим дъщерята на ченге за съдебен заседател.

— Може да включим за съдебен заседател когото аз кажа, господин Астър. И на ваше място бих внимавал с тона.

Астър поклати глава и рече:

— Добре. Ще използвам правото си на отхвърляне без възражения и ще я задраскам. Тогава ще поискам съдебен заседател номер дванайсет да бъде зачеркнат по същата причина.

— Отхвърля се.

— Баща му е умрял, блъснат от пиян шофьор, който е бил оправдан, господин съдия. Той е озлобен. Няма да е обективен.

— Отхвърля се. Следващият.

Астър замълча за секунда и двамата се втренчиха един в друг.

— Номер шестнайсет трябва да бъде задраскан за предубеденост.

— Отхвърля се.

— Шегувате се.

— Имам ли вид, че се шегувам?

— Той е надзирател в затвор. Такива хора искат да обесят всеки, обвинен и в най-дребното престъпление.

— Когато го попитахте, той каза, че ще е обективен.

— Естествено, че така ще каже. Какво друго да каже? Не, аз съм емоционален чекиджия и не мога да се контролирам.

— Предложението ви се отхвърля. Следващият.

— Това са пълни глупости! — повиши тон Астър.

Ричи сложи ръка на рамото му и каза:

— Дилън…

— Какво правиш, по дяволите, Харви? — извика той. — Пак ли си пиян?

— Хей! Да не си посмял да ми крещиш! Няма да търпя това! — изрева Уестън. — Това е моята съдебна зала и мога да правя каквото преценя за необходимо, за да…

— Сега ти крещиш — прекъсна го Астър.

— Аз съм съдия, по дяволите! Причината да ставаме съдии е, за да крещим на хората. А сега, постарай се тонът ти да не е такъв през следващите пет дни, иначе ще имаш сериозни неприятности.

— Всичко е наред, господин съдия — намеси се Ричи. — Нека продължим нататък.

Ярдли предложи да бъдат задраскани двама души и съдията отказа, но тя не възрази. Уестън изглеждаше в особено лошо настроение. Вероятно искаше да приключи колкото може по-бързо този процес. Може би си мислеше, че избира такива съдебни заседатели, които ще постигнат решение бързо, вместо да се бавят дни наред в размисъл.

Късно следобед, след спорове и компромиси, те избраха дванайсет съдебни заседатели и двама заместници. Уестън обяви, че са приключили за деня и на сутринта ще започнат с встъпителните пледоарии.