Четвъртата картина

56.

Показанията на Кимбърли Алей бяха неприятни, но Ярдли реши, че преди края на днешното заседание отново ще призове Лукас Гарет на свидетелската скамейка. Искаше да му даде възможност да обясни какво се е случило според него, а после да се опита да докаже, че подозрителното поведение по време на тежък развод не означава, че той умишлено е набедил невинен човек. Тя просто нямаше друг избор.

Ярдли призова патолога на свидетелската скамейка. Доктор Матю Кари беше умен и спокоен и Ярдли вече знаеше, че е убедителен като свидетел. Беше се справил добре с голямото жури, когато го призова Джакс.

Ярдли имаше само два часа за показанията му, после Уестън обяви обедна почивка. Съдебните заседатели излязоха. Прокурорката взе чантата си и когато се обърна да излиза, видя Анджела Ривър да седи в дъното на съдебната зала.

— Хайде да обядваме някъде — предложи Джесика. Забеляза, че гримът на Анджела се е размазал от сълзите по лицето ѝ, когато се е опитала да ги избърше.

Ривър кимна.

— Добре, хайде.

В съдебната палата имаше ресторант. Обслужваше го само един мъж с униформа на главен готвач. Ярдли и Ривър си поръчаха салати и супа и седнаха на една маса до прозорец, който гледаше към улицата. В заведението имаше само няколко души, предимно адвокати и съдии.

— Държиш ли се? — попита Джесика.

— Не — отвърна Анджела.

Ярдли преглътна и изчака малко.

— Анджи, един детектив разпита всички присъстващи на конференцията, които е успял да намери, както и служителите от авиокомпаниите. Майкъл е бил на полета до Сан Диего и обратно, но не се е подписал в списъка на присъстващите на конференцията и не е взел пакетите, които са раздали там. Детективът не е открил нито един организатор или участник, който да потвърди, че е видял Майкъл. Мисля, че той е летял до Сан Диего, но там е наел кола и се е върнал, за да не бъде заподозрян. — Ярдли направи пауза. — Ти знаеше, че не е ходил на конференцията, нали?

Ривър държеше хартиена кърпичка и бавно късаше краищата ѝ.

— Майкъл не го е направил.

— Анджи…

— Познавам го. Не го е направил.

Джесика въздъхна.

— Тогава кой го е извършил, Анджи? Кой би си направил целия този труд, за да натопи Майкъл за нещо, което не е извършил?

— Не знам. Ако мислеше, че Майкъл е невинен, какво би направила, за да го докажеш?

— Ще се опитам да открия някого, който би имал полза той да влезе в затвора.

Ривър кимна.

— Тогава го направи. Знам, че нямам право да те моля, но заради мен… Ще го направиш ли? — Тя се пресегна и хвана ръката на Ярдли. — Не искам да го загубя. Ако не го е направил той… Не мога да се сетя за нещо по-ужасно от това, да го осъдят.

Ярдли погледна ръката ѝ.

— Ще се опитам да разбера нещо. Но ако няма нищо, ако не открия нищо…

— Знам… знам.