Четвъртата картина

59.

По-късно същата вечер Тара си обу дънки, облече си широк суитшърт с качулка и си сложи бейзболна шапка на главата. Извади комплекта татуировки от гардероба и отиде в банята, където внимателно си залепи няколко. Фотографската ѝ памет помнеше с абсолютна точност формата и мястото на предишните татуировки.

Гарос Васили беше голям търговец на произведения на изкуството, за когото ѝ беше казал баща ѝ. Тара се беше разровила за повече информация. Беше открила, че освен това се говори, че продава наркотици. Агенцията за борба с наркотиците го беше арестувала за нелегална търговия, но случаят беше прекратен, защото не бяха разбрали как е внасял дрогата в страната. Тара веднага се досети. Васили сигурно криеше наркотиците в картините.

Когато попита Еди Кал откъде се познават, той само се усмихна и отвърна, че това не е важно.

Тара се погледна в огледалото. Дори приятелите ѝ трудно биха я познали. Беше странно, сякаш от огледалото я гледаше непозната. Сърцето ѝ биеше лудо в гърдите и тя не можеше да каже дали е от вълнение, или от страх.

Срещата щеше да се състои в уединен апартамент близо до Олд Стрип — западнал квартал на Лас Вегас, с множество занемарени барове, клубове за стриптийз и салони за татуиране за пияните туристи, които прибързано си пожелаваха постоянен спомен за тази нощ.

Комплексът се състоеше от три сгради и беше слабо осветен. Тара паркира на две пресечки оттам и тръгна пеша. Нощта беше топла. Няколко младежи, наблъскали се в една кола, натиснаха клаксона и изкрещяха нещо неприлично, макар че Тара се съмняваше дали могат да определят пола ѝ, още по-малко как изглежда. Тормоз заради самия тормоз.

Тя застана пред комплекса и остана там няколко минути. Пред третата сграда беше паркиран голям черен джип, но наоколо нямаше никого. Тара пъхна ръце в джобовете си, наведе глава и тръгна колкото се може по-небрежно. На входа пушеха двама мъже, които спряха да говорят, когато я видяха. Тя ги погледна и продължи към третата сграда.

Качи се на третия етаж. Първият апартамент беше необитаем, но в следващия светеше.

Тя почука на вратата и телохранителят от предишния път ѝ отвори. Той се извиси над нея и изпълни входа с едрото си тяло. Усмихна се самодоволно и отстъпи встрани. Тара влезе.

В дневната и кухнята имаше само два предмета — бюро и стол. Васили седеше на стола и пушеше някаква черна цигара. Без да поглежда Тара, той я остави върху бюрото и си сложи очилата. Огледа Тара от главата до петите, облегна се назад на стола и попита:

— Донесе ли ги?

— Не.

— И как по-точно оценителят ми ще оцени картините, след като тях ги няма?

— Ще го заведа при картините и той може да ги разглежда колкото време иска.

Васили въздъхна и се втренчи в нея.

— Картините са в колата, която паркира на две пресечки от тук, нали?

Тара не отговори.

Той се усмихна криво.

— Момиченце, занимавам се с това, още преди ти да се родиш. Наистина си попаднала в свят, който не разбираш. Преди всичко, откъде знаеше как да се свържеш с мен?

Тя не отговори.

— Хм, предполагам, че това няма значение. — Васили отново взе цигарата си. — Ето какво ще се случи…

От спалнята излязоха още двама мъже — и двамата огромни, единият с татуировки на ръцете и раменете. На лакътя му беше изобразена паяжина. Тара ги наблюдаваше, когато чу, че вратата зад нея се затвори. Телохранителят ги беше заключил вътре.

Васили дръпна от цигарата и издиша дима през носа си.

— Е, трябва да те предупредя, че тази част няма да ти хареса.