Четвъртата картина

53.

Астър се изправи и застана пред съдебните заседатели. Огледа ги и каза:

— Госпожа Ярдли е права. — Той взе пликовете с веществените доказателства от масата на обвинението. — Всичките тези неща наистина бяха намерени в гаража на Майкъл Закари. Той е бил на конференция в нощта на убийството на госпожа Фар и никой не помни да го е видял там. Спял е в дома си, когато е била отвлечена приятелката му, и никой не може да го потвърди. Тогава защо изобщо да си правим труда да провеждаме съдебен процес? Нека само прочетем полицейските доклади и да го тикнем в затвора. Защо да го изправяме пред съдебни заседатели и да губим времето на всички? Когато няма свястно алиби, нека не си правим труда с всичко това. — Астър размаха ръка, посочвайки съдебната зала. — Знам, че много ченгета мислят по този начин и по дяволите, може би са прави? Когато доказателството е очевидно, нека направо да го затворим. — Той погледна в очите съдебните заседатели един по един. — Защо не го правим? Защото понякога външният вид лъже. Понякога изглежда, че всичко сочи в една посока, а всъщност води в друга. Да, онези неща бяха намерени в гаража му, но доктор Закари ще ви каже, че няма представа как са се озовали там. Абсурдно, нали? Точно както каза госпожа Ярдли. Е, запитайте се: Защо е бил толкова глупав, че да ги държи в гаража си, като знае, че приятелката му може случайно да ги намери? Доктор Закари е уважаван лекар от спешно отделение и е учил медицина в Станфорд. Наистина ли е бил толкова глупав, че да не знае, че на Анджела Ривър, която е доста по-тежка от Кати Фар, ще ѝ трябва повече рицин, за да я убие? Може ли да е толкова глупав, че да убие любовницата си, а месец по-късно и приятелката си? Не е ли знаел, че ще е главният заподозрян на полицията? Наистина ли би бил толкова тъп, че да не си осигури алиби? — Астър пристъпи крачка встрани и сложи ръка върху масата на защитата близо до Закари. — И нека поговорим за мотива. Какъв по-точно е мотивът на доктор Закари? Чухте ли обвинението да споменава това? Само казаха: Хей, никога няма да узнаем. Е, това не е достатъчно. Съдебната ни система е създадена точно за тази цел — да каже на властите, че преди да отнемеш живота на някого, трябва да докажеш какво е направил. Да го докажеш. Не само да вдигаш рамене и да казваш: Ами, няма как да знаем, затова така или иначе, нека го осъдим. Какъв е мотивът? Факт е, че липсва мотив. Обвинението няма да представи нито едно доказателство, за да ви каже защо доктор Закари би извършил такова деяние. — Астър започна да крачи напред-назад пред масата. — Дъщерята на госпожа Ярдли може да получи друг отговор на въпроса си. Тя може да чуе: Да, ще ти кажа кога се провали съдебната система. Когато съдебните заседатели дори не помислиха какво означава извън всякакво съмнение, не взеха под внимание противоречивите доказателства, не се запитаха за мотива и не повярваха на един невинен човек. Системата се провали в онзи ден и отне живота на един човек, защото прокурорът им каза да го направят. — За миг Астър се втренчи мълчаливо в съдебните заседатели. — Но не е необходимо да става така. Искам да кажа, че вие може да се върнете в тази зала и да кажете: Достатъчно е. Имаме солидни доказателства в гаража му. Вярно, няма логика, липсва и мотив, но нещата са били в гаража. Може да го направите! Може обаче да отидете в стаята за размисъл и сериозно да поразсъждавате над това какво означава извън всякакво съмнение, да помислите за клетвата, която сте дали да загърбите емоциите си и да обсъдите справедливо доказателствата. Наистина да помислите защо бащите основатели на страната са ни дали Конституцията — не за да ни пази от самите нас, а за да ни пази от властите. Но ако се върнете тук и кажете: По дяволите, достатъчно е, заключете го и изхвърлете ключа, тогава госпожа Ярдли ще е права… съдебната система е фарс.

Астър седна на мястото си. Съдия Уестън се облегна назад на стола и каза:

— Първият свидетел, госпожо Ярдли.