Четвъртата картина

31.

Ярдли вече нямаше кабинет, затова си отиде вкъщи. Седна на един шезлонг на балкона и започна нервно да проверява телефона си на всеки няколко минути. Сцената с Анджела непрекъснато се разиграваше в съзнанието ѝ. В гърлото ѝ заседна буца.

Получи информацията чак към единайсет. Болдуин и полицай Гарет бяха изпълнили съдебната заповед заедно с шестима помощник-шерифи от Шерифската служба на окръг Кларк. Те бяха намерили картините на Сарпонг и ролка бял бинт в гаража, както и няколко шишенца чист рицин. Болдуин беше накарал криминалистите да сравнят бинта с превръзките на Кати Фар и Анджела Ривър. Сега, заради рицина, в разследването се беше включила и Агенцията за национална сигурност — още бюрокрация, с която трябваше да се справя Ярдли. След единайсети септември отношенията между прокуратурата и Агенцията за национална сигурност бяха много деликатни. Много прокурори бяха напуснали заради изтезанията от страна на ЦРУ, АНС и други агенции, но по времето на Обама бяха постигнали все пак крехко примирие.

Болдуин ѝ изпрати съобщение, че Закари е арестуван и в момента е в участъка. Искаше да се срещнат.

Ярдли стана и бързо излезе.

Доктор Майкъл Закари беше задържан в ареста на полеви участък на Шерифската служба на окръг Кларк. Участъкът беше значително по-малък от участъците в самия Лас Вегас и го използваха предимно когато помощник-шерифите трябваше да затворят някого в изтрезвителното, но не искаха да пътуват дълго с него в една патрулна кола. Болдуин беше избрал съзнателно мястото и Ярдли се зарадва много. Малко и тихо, не толкова плашещо, място, където Болдуин би могъл да си побъбри със Закари като на обяд със стар приятел.

Място, за което Агенцията за национална сигурност нямаше да узнае почти два часа.

Полевият участък представляваше грозна сива тухлена сграда с широки стъпала, които водеха към стъклени двойни врати, украсени с емблемата на Шерифската служба и думите ПОЧТЕНОСТ, ВЯРНОСТ, СЪЧУВСТВИЕ, написани под нея.

Ярдли се легитимира на охраната, откъдето я насочиха към стая номер две.

Болдуин стоеше пред стаята за разпити с един детектив, когото Ярдли познаваше — Лукас Гарет, главният детектив, на когото беше възложен случаят с Палача. Той кимна на Ярдли и Болдуин се обърна към нея.

— Говори ли вече с него? — попита тя.

— Не — отвърна Болдуин и погледна към Закари през еднопосочното огледало. — Оставих го да се поизпоти малко. А ти говори ли с Анджела?

— Да. Меко казано, изобщо не остана доволна. Мисли, че съм се сприятелила с нея, само за да събера доказателства срещу Закари.

— А така ли беше?

Въпросът я изненада и ядоса. Ярдли скръсти ръце на гърдите си и се обърна към еднопосочното огледало. Закари седеше пред една сива маса. Изглеждаше нервен и неспокоен. Краката му потропваха в маниакален ритъм по линолеума на пода.

— Извинявай — рече Болдуин. — Знам, че не би го направила.

— Ще гледам оттук — отговори тя, без да обръща внимание на извинението му.

Болдуин и Гарет влязоха в стаята за разпит. Ярдли отстъпи няколко крачки назад и се облегна на стената, докато ги гледаше.

— Какво става, по дяволите? — попита Закари. — Веднага ми кажете какво става. Никой не ми казва нищо.

— Съжалявам — отвърна Болдуин. — Закари ли да те наричам? Или Майкъл?

Гарет започна да крачи напред-назад, а Болдуин седна. Сложи на масата кафявата папка, която беше донесъл, и извади няколко цветни снимки — на картините на Сарпонг.

— Познаваш ли ги?

— Да — отговори Закари. — Много добре знаете, че ги познавам. Вие ми обяснихте за тях, когато ми казахте за Анджи.

— Знаеш ли къде ги намерихме?

— Откъде да знам?

— Наистина ли? Не познаваш собствените си произведения, а?

— Собствените ми произведения? Какви ги говорите?

— Хубави репродукции. Любопитен съм дали си ги нарисувал ти.

Закари бързо започна да мести поглед от Болдуин към Гарет и обратно.

— Нямам представа за какво говорите. И защо съм арестуван? Какво става?

— Намерихме тези картини в гаража ти, Майкъл.

— Какво? — Той погледна снимките. — Вие луди ли сте? Нямам никакви картини в гаража си! Защо са ми? Знаете ли какво ще причини това на Анджи, ако ги види?

Болдуин се вгледа в него.

— Майкъл, чуй ме. Опитвам се да ти помогна. Не искам да седим бездейно, докато случаят си върви. Искам да се погрижим за проблема, само аз и ти. Сега ще ми разкажеш всичко, и то истината. И аз ще бъда откровен. Думата ми има голяма тежест в прокуратурата. Виждал съм един милион такива случаи и те уверявам, че колкото повече ни помагаш, толкова повече и ние ще помогнем на теб.

— Агент Болдуин и аз обсъждахме да не предаваме случая на федерален съд и да го оставим на местните власти — обади се Гарет. — Ти сам ще предпочетеш да те съди щатски съд, не федерален. Повярвай ми. Постъпи правилно и може да си изкараш предсрочно освобождаване след двайсет години.

Закари погледна първо единия, после другия и очите му изведнъж се отвориха широко.

— Мамка му! — изпъшка той. — Мислите… мислите, че аз съм убил онази жена?

Болдуин се наведе към него.

— Казваш, че не си я убил ти?

— Не, по дяволите!

Болдуин въздъхна.

— Майкъл, ролката бинт, която намерихме в гаража ти, е същата като бинтовете, с които бяха увити Анджи и Кати Фар. Всичките са от една ролка. Скрил си я добре, признавам, но трябваше да я изгориш. И защо си запазил шишенцата с рицин? Ти много лесно би могъл да си набавиш още.

— Какво? Рицин? Какви ги говорите, по дяволите?

Болдуин сплете пръсти на масата.

— Я стига, Майкъл. Двамата с теб се разбираме добре. Хайде да не си говорим глупости. Ти си имал интимна връзка с Кати. Страхувал си се мъжът ѝ да не разбере, защото тогава нещата щяха да се объркат много, нали? Искам да кажа, че разбирам защо си я убил, но Анджи? Ако по някаква причина си искал да превърнеш картините в реалност, тогава щеше да избереш друга жертва, не собствената си приятелка, с която живеете заедно. Или поне можеше да ѝ направиш застраховка „Живот“. Но не открихме такава. Тогава защо си го направил?

Устните на Закари започнаха да треперят. Той започваше да осъзнава реалността, пред която бе изправен. Ярдли пристъпи по-близо до еднопосочното огледало и се втренчи в лицето му, опитвайки се да види някакъв издайнически знак какво всъщност мисли той.

— Никого не съм убивал.

— Майкъл…

— Не! Не ми говори така! Никого не съм убивал, по дяволите! — Той удари с юмруци по масата, стана и изкрещя: — Никого не съм убивал!

Гарет посегна към оръжието си, но Болдуин поклати глава. Гарет бавно отпусна ръка, но я задържа близо до пистолета.

— Майкъл, седни.

— Това са глупости! Не съм го направил аз!

— Тогава ще разберем кой е. Но първо искам да седнеш и да спреш да крещиш.

Закари седна и поклати глава.

— Знаех си, че е грешка да ви помагам. Гледал съм документални филми как арестуват не този, когото трябва. Знам, че щом веднъж си наумите нещо, не ви излиза от главата. Съсипвате живота на хората. Сега се опитвате да съсипете и моя.

— Никой не се опитва да съсипе живота ти. Опитвам се да ти помогна.

Закари се наведе напред.

— Никого-не-съм-убивал! — Той погледна Гарет, а после пак Болдуин. — Искам адвокат.

— Не ти трябва адвокат. Много по-лесно е да поговорим на четири очи.

Ярдли отвори вратата.

— Господин Закари поиска адвокат. Разпитът свърши.

Гарет поклати глава, но погледна Болдуин, за да види какво ще направи. Болдуин леко изви устни, но стана и излезе от стаята.

— Не знаех, че в прокуратурата има адвокати — каза Гарет, когато също излезе в коридора, и се втренчи в Ярдли.

— Хей — намеси се Болдуин. — Тя е права. Всички показания, които успеем да изтръгнем от него, ще паднат в съда.

Гарет измърмори нещо под носа си и рече:

— Отивам си вкъщи, Кейсън. Обади ми се, ако има нещо.

Ярдли се облегна на стената и се втренчи в Закари през еднопосочното огледало.

— Можеше да ми го кажеш отвън — каза Болдуин. — Не беше нужно да изкарваш пред Гарет, че сякаш не знам какво правя. Беше малко обидно.

— Не съм те обидила, Кейсън. Разследването и съдебното преследване трябва да се извършват внимателно.

Болдуин си пое дълбоко дъх и погледна Закари, който яростно потропваше по пода и потъркваше с пръсти по масата.

— Предполагам, че ще трябва да му доведем адвокат.