Четвъртата картина

57.

Ярдли не спа много през следващите две нощи и изпи чаша чисто кафе преди началото на съдебното заседание. Дилън Астър и Лили Ричи си разменяха шеги на масата на защитата. Ярдли се обърна, но не видя Анджела Ривър. Не беше дошла и предишния ден.

Съдия Уестън влезе в залата и съдебните заседатели заеха местата си. Уестън се прозя, като закри устата си с ръка, и каза:

— Следващият свидетел, госпожо Ярдли.

— Щатът призовава специален агент Кейсън Болдуин на свидетелската скамейка.

Болдуин беше облечен с черен костюм. Беше леко брадясал, тъй като не се беше бръснал няколко дни. Положи клетва, седна на свидетелското място и се усмихна стеснително на съдебните заседатели. Ярдли го попита за името и професията му и разясни квалификацията му, като се отклони за кратко, за да представи опита му в правоприлагащите органи във Флота и полицията на Сан Франциско. След това попита:

— Какво си спомняте за този случай?

Двамата бяха работили заедно дълго и бяха установили свой ритъм. Ярдли задаваше по-общи въпроси, с отворен край, а Болдуин разказваше истории на съдебните заседатели, създавайки по-тясна връзка с тях.

— За първи път чух за случая от един колега от Шерифската служба. Той спомена за особената поза и ритуалния начин, по който е била убита госпожа Фар. Отначало си помислих, че става дума за окултно убийство.

— Защо?

— При окултните убийства — например сатанинските — ритуалът е основен. Това не е просто убийство, а убиване по определен начин. Намираме символи по стените и пода или по самите жертви. Плътта им е нарязана многократно с остри инструменти. Освен това виждаме неща като изгорели свещи или кукли, или изрезки от някакъв документ, който убиецът смята за свещен. Ритуалът има своя символика, и има много доказателства за това. Най-често извършителите не си правят труда да почистят след себе си. Посланието, което искат да изпратят, е самото местопрестъпление. Затова в началото си помислих, че убийството на Кати Фар е свързано с някакъв култ, а окултните убийци никога не спират само с едно убийство.

— Защо?

— Защото мислят, че осъществяват някакъв висш замисъл. Те са фанатици и от двайсетгодишния си опит в правоприлагащите органи знам, че смъртта или затворът са единствените средства, с които може да бъде спрян един фанатик.

— Какво направихте, след като научихте подробностите за убийството на Кати Фар?

— Обадих се на детектива, на когото беше възложен случаят — Лукас Гарет — и го попитах дали някой не е забелязал нещо подозрително на Кримзън Лейк Роуд. Госпожа Фар е била убита в изоставена дървената къща, а там има много такива. Кварталът е отдалечен, без полицейски участък, затова на полицаите им отнема време, докато стигнат до там. Детектив Гарет и аз се съгласихме, че убиецът или убийците може да се върнат да оставят следващата жертва, защото вероятността да бъде открита там, е малка. Затова решихме, че е по-добре да наблюдаваме по-внимателно района. И един месец, след като намерихме госпожа Фар, ни се обадиха заради Анджела Ривър.

— Какво се случи с госпожица Ривър?

Болдуин описа обаждането на съседа, който беше видял, че спира някаква кола и някой завлича друг човек в една от дървените къщи.

— Веднага се срещнах с детектив Гарет, който взе двама помощник-шерифи и четиримата отидохме до къщата. Не видяхме кола, но забелязахме пресни следи от ботуши в пръстта, които водеха до задната врата. Бояхме се, че в къщата има друга жертва, затова не изчакахме съдебна заповед за обиск. Детектив Гарет имаше малък таран в багажника на патрулката и го извадихме.

Ярдли постави увеличена снимка на кухнята близо до съдебните заседатели и накара Болдуин да опише как са намерили там Анджела Ривър, все още жива, и първия ѝ разпит в болницата.

— Кога за първи път се срещнахте с обвиняемия, Майкъл Закари?

— На следващата вечер в дома му.

— Какво впечатление ви направи той?

— Възразявам! — обади се Астър. — Свидетелят не е психолог.

Ярдли се обърна към съдия Уестън.

— Агент Болдуин има дългогодишен опит в правоприлагащите органи, господин съдия. Мисля, че си е спечелил правото да ни разкаже общите си впечатления.

— Отхвърля се. Моля, отговорете на въпроса.

— Господин Закари изглеждаше изключително нервен — обясни Болдуин. — В някои от отговорите му нямаше логика и му беше трудно да отговаря, без да заеква или да се озърта наоколо. Не го свърташе на едно място и се местеше неспокойно на стола. На два пъти, когато не знаеше какво да отговори, поиска да отиде в тоалетната. От опит знам, че това са признаци, че лъже.

— Защо мислите, че се е опитвал да ви излъже?

— Бил съм в такива ситуации и преди, когато жертвата е съпруга или приятелка и е трябвало да разговарям със съпруга или приятеля. Съпругът или приятелят обикновено ни засипват с въпроси какво правим, за да заловим извършителя. Те знаят, че съпругите или приятелките им няма да се чувстват в безопасност, докато извършителят е на свобода и не е идентифициран, и затова искат да знаят какво се прави, за да бъде заловен. Господин Закари не се държа така. Не попита нищо. Според мен той знаеше, че е заподозрян. Освен това господин Закари се вмества в психологическия портрет, който по-късно аз и нашият експерт съставихме.

— И какъв е психологическият портрет?

— Доколкото разбрах, доктор Даниъл Сарт, професор по психиатрия в Медицинския факултет в Харвард, който работи с ФБР по специални случаи като този, ще даде по-пълни и подробни показания за профилирането и портрета, който съставихме. Но по същество, профилиране е когато определяме характеристиките на извършителя, екстраполирани от местопрестъпленията и жертвите. В този случай стигнахме до заключението, че търсим бял мъж на годините на господин Закари, с медицинско образование. Както свидетелства доктор Кари, по време на аутопсия очите, езикът и хълбоците са онези части от тялото, по които най-трудно се открива следа от убождане със спринцовка — нещо, което не е общоизвестно. Ние допуснахме, че извършителят има медицинско образование, тъй като не открихме следа от убождане. Освен това заключихме, че той има обсесивно-компулсивно разстройство и е предразположен към маниакален ред, организиран е и контролира нещата. В доклада си отбелязах, че първия път, когато посетих господин Закари, домът му беше безупречно чист и всичко беше подредено идеално. Всъщност преместих една подложка върху масичката за кафе, за да сложа звукозаписното си устройство, и господин Закари я върна на мястото ѝ, докато разговаряхме.

— И забелязахте всичко това веднага?

Болдуин кимна.

— Да. В случаи, когато жертвата е жена, за съжаление, седем или осем пъти от десет, извършителят е съпругът или приятелят. Затова внимателно наблюдавах господин Закари на първата ни среща и написах доклада си още същата вечер, докато спомените ми бяха пресни.

Ярдли погледна съдебните заседатели и видя, че всички слушат внимателно. Болдуин умееше да задържа вниманието им със спокойния си глас и привлекателна външност.

— Разкажете ни за съдебната заповед за обиск и какво открихте в гаража, агент Болдуин.

Той обясни подробно защо е била необходима заповедта и как е било извършено претърсването. Ярдли успя да го накара да каже, че заедно с другите полицаи са били близо до Гарет, когато е намерил бинта и спринцовките — нещо, което се надяваше, че ще убеди съдебните заседатели, че намеците на Астър са били неоснователни.

— Искате ли да добавите нещо, агент Болдуин?

Това беше въпрос, който двамата бяха отработили през годините. Ако Ярдли пропуснеше нещо, което Болдуин искаше съдебните заседатели да чуят, той не я прекъсваше, а го добавяше накрая.

Болдуин се поколеба за момент и Ярдли предположи, че се двоуми дали да не спомене Хармъни Фар. Ярдли го беше предупредила, че Уестън е забранил всякакво споменаване за момичето. Само че тази улика беше добра и трябваше да бъде допусната в съда и Болдуин споделяше неудовлетворението на Ярдли.

— Не — каза накрая той. — Нямам какво да добавя.

— Благодаря. Нямам повече въпроси към свидетеля, господин съдия.

— Господин Астър, имате думата.

Астър не се приближи до катедрата и не взе записки, а застана в средата на съдебната зала, на половината разстояние между Болдуин и съдебните заседатели. Дълго мълча и гледа Болдуин, а след това попита:

— Казахте, че имате психологически профил по този случай, така ли, агент Болдуин?

— Да.

— И какво представлява профилът?

— Както казах, това е система за анализи, когато се опитваме да определим различни поведенчески характеристики въз основа на местопрестъпленията, които е оставил извършителят.

— Предполагате какъв е извършителят въз основа на самото престъпление, така ли?

— По-сложно е. Преди да съставим профила, преминаваме през различни комплексни етапи, например, оценка на местопрестъплението, мотив, динамика на местопрестъплението, особености на жертвата… Но общо-взето може да го опишете като опит да се определи какъв е извършителят въз основа на самото местопрестъпление, да.

Астър взе няколко листа от масата на защитата и ги даде на Болдуин.

— Бихте ли прочели профила на ФБР за убиеца на госпожа Фар и похитителя на госпожица Ривър, моля?

— Мисля, че доктор Сарт… — започна Болдуин.

— Сигурен съм, че доктор Сарт може да обясни участието си в съставянето на профила. В момента ме интересува вашето участие и кой според вас е извършил престъпленията.

— Не става въпрос какво мисля аз. Това са вероятности за определени характеристики, които може да притежава извършителят.

— Разбира се. Моля, прочетете тази част, агент Болдуин.

Болдуин прелисти няколко от четиринайсетте страници и започна да чете.

— Смята се, че нарушителят е мъж от бялата раса, на възраст между трийсет и пет и четиресет години. По всяка вероятност е високо образован и има медицинско образование като медицински работник или лекар. Вероятно не е женен и му е трудно да поддържа сериозна връзка. Въз основа на методичността, наблюдавана на двете местопрестъпления, той има склонност към компулсивно поведение. Няма да е изненадващо да има диагноза обсесивно-компулсивно разстройство и личностно разстройство. По всяка вероятност като малък е бил изоставен от родителите си и това е станало причина да не може да създава стабилни връзки. Въз основа на страха от изоставяне самооценката му постоянно се променя, за да предпази съзнанието му от дълбоко вкоренен комплекс за малоценност. Освен това има история на поведение, вредно за самия него, но рядко е трябвало да се намесват силите на реда. Въпреки че вероятно има избухлив характер, поради дълбоката си несигурност, интелигентността му дава достатъчно самоконтрол, за да избягва контакт с правоприлагащите органи. — Болдуин спря да чете и отгърна страницата. — Това е частта, която написах аз. След това доктор Сарт навлиза в повече детайли за психологическите аспекти на престъпленията, които са довели до всяко предположение за личността на извършителя.

— Не е необходимо да го четете, благодаря. — Астър се приближи до катедрата и се подпря с едната си ръка. — Това беше ужасно подробно, агент Болдуин. Свалям ви шапка.

— Благодаря — съумя да каже Болдуин без нотка на раздразнение.

— А сега, бих искал да прочетете нещо друго.

Астър взе други документи от масата на защитата, остави копие на масата на обвинението и се приближи до Болдуин. Ярдли взе материалите. Беше психологически портрет на един предишен случай, по който беше работил Болдуин.

— Какво ви дадох току-що, агент Болдуин?

— Прилича на профил, който съм изготвил по предишен случай.

— Да, и бих искал да започнем с най-горната страница. Там пише Лио Естър Нолан. Кой е той, агент Болдуин?

Болдуин се поколеба.

— Беше заподозрян за убийството в Хендерсън, Невада. Заловихме го преди три години.

— Моля, прочетете профила, като започнете от отбелязания откъс.

Болдуин замълча за момент, приковал поглед в очите на Астър, и после започна да чете.

— Четиресет и три годишна афроамериканка беше намерена в два часа и трийсет и една минути в едноетажната си къща на Морис Драйв, където е живяла сама. Била е пребита и застреляна с един изстрел в главата с пистолет трийсет и осми калибър. Годежният ѝ пръстен е изчезнал и се предполага, че го е взел извършителят. Китките ѝ бяха завързани с тиксо от ролка на жертвата, която нарушителят е оставил. Жената имаше множество наранявания, нанесени след смъртта, включително разкъсвания и следи от ухапвания. — Болдуин спря да чете и каза: — След това продължавам с шестте етапа на съставянето на профил и доклада на съдебния лекар, както и профил на жертвата и местонахождението и действията ѝ в деня на смъртта ѝ.

— Не е необходимо да ги четете. Нека пристъпим към същината. Прочетете психологическия портрет, който сте написали.

Болдуин прелисти на следващата страница.

— Престъплението е извършено във високорисков район, където може да бъде забелязан непознат, следователно, извършителят е действал в район, който познава. Вероятно живее в квартала или дори на същата улица. Тъй като престъплението е станало по обед, в делничен ден, той по всяка вероятност работи на непълен работен ден или е безработен. Физическо описание: афроамериканец, същата раса като жертвата, на възраст четиресет — четиресет и пет години, приблизително на същата възраст като жертвата. Вероятно е средноинтелигентен и ако работи, полага неквалифициран труд. Може би не е бил под влияние на наркотици или алкохол, тъй като убийството е станало преди обед. Извършителят е сексуално неопитен, въпреки омразата към жените, която ясно си личи на местопрестъплението, и срамежлив с жените. Вероятно има богата колекция порнография, особено порнография, съчетана с насилие. Фактът, че всички рани са нанесени след настъпването на смъртта, предполага неспособност да общува с живи човешки същества. Извършителят сигурно има история на психично заболяване, тъй като внезапният характер на нападението предполага дезорганизираност и лесно объркване. Трябва да започнат разпити на всички афроамериканци, които живеят в този и съседните квартали, или имат роднини, които живеят там.

— Чудесно. Благодаря, агент Болдуин. А сега, моля, прочетете за залавянето на господин Нолан в приложението.

Болдуин погледна Ярдли, която стана и каза:

— Възразявам, господин съдия! Това няма връзка с този случай.

— В следващия ми въпрос ще стане ясно защо има връзка, господин съдия — каза Астър.

— Отхвърля се. Продължете, агент Болдуин.

— Девет дни след смъртта на жертвата беше идентифициран заподозрян — започна да чете Болдуин. — Той живееше през четири къщи северно от дома на жертвата и беше установено, че е пациент на психиатрията с история на тежко психично заболяване. Живееше с родителите си. Заподозреният е афроамериканец, четиресет и една годишен и работи като чистач в местната гимназия. Не е женен и има история на нестабилни и краткотрайни връзки. Коефициентът му на интелигентност е деветдесет. Има история на опити за самоубийство и в електронните му устройства беше намерена богата колекция порнография.

— Нека ви спра тук, агент Болдуин. И така, Нолан отговаря идеално на профила, изготвен от вас, нали?

Болдуин въздъхна дълбоко. Изражението му беше сурово.

— Да.

— И вие получихте самопризнания от него?

— Да.

— И по-късно той беше осъден за предумишлено убийство и получи доживотна присъда?

— Да.

— Къде е Нолан сега?

Болдуин не отмести поглед от очите на Астър.

— Последния път чух, че живее в Розета Парк и пак работи като чистач.

— Освободили са го? — попита Астър, преструвайки се на изненадан.

— Да.

— Всъщност са го освободили, защото в Центъра за невинност в Роки Маунтин са направили независим ДНК анализ от този в лабораториите на ФБР. Намерили са дванайсет грешки в анализите, с които е било открито съвпадение със семенната течност на господин Нолан.

— Това беше грешка на една лаборантка, да.

— Лаборантка, която е прецакала колко случая?

— Не сме сигурни.

— Сто? Двеста?

— Вероятно не толкова много. Грешките ѝ бяха открити бързо и тя беше уволнена, след като беше работила във ФБР приблизително два месеца.

— И после за убийството беше осъден друг, нали?

Болдуин се поколеба.

— Да.

— Някой си Брус Хупър, мъжът, за когото е била сгодена жертвата, прав ли съм?

— Точно така.

— Господин Хупър е завършил социология, така ли?

— Да.

— И е бял?

— Да.

— Не е известно да е имал психични разстройства и се е справял много добре на постоянна работа на пълен работен ден в книжарница, нали?

— Точно така.

— И е бил заловен, защото се похвалил на един приятел, че е убил жертвата, и този приятел се обадил на полицията, нали?

— Да.

— И после Хупър е направил самопризнания, така ли е?

— Да.

— И Нолан е бил освободен?

— Да.

— Нолан е бил невинен?

— Да.

Астър се приближи до Болдуин, толкова близо, че докосна преградата пред съдебните заседатели. Беше очевидно, че темата е чувствителна за Болдуин и Астър, изглежда, умишлено се опитваше да го смути и обърка.

— Изпратили сте невинен човек в затвора с доживотна присъда.

— Не беше така…

— В онзи случай сте получили самопризнания. Майкъл Закари призна ли за това престъпление?

Болдуин погледна Ярдли.

— Не.

— Тогава е имало следи от ухапвания на убиеца. В този случай има ли следи от ухапване?

— Не.

— Имало е ДНК. И на двете местопрестъпления ли има ДНК на доктор Закари?

— Не, не открихме негова ДНК на нито едното от двете местопрестъпления.

— Но той отговаря на профила, нали?

— Да.

— Нолан също отговаряше на профила, нали?

Болдуин се поколеба.

— Да.

— Агент Болдуин, вие имате по-малко убедителни доказателства по този случай срещу доктор Закари, отколкото срещу Нолан, нали?

Болдуин прокара език по вътрешната страна на бузата си.

— Предполагам, че може да се каже.

— Тогава той може би е невинен, но вие нямате представа, нали? Защото отговаря на профила?

— Профилирането не работи така. От вашите уста звучи…

— Възможно ли е ето там да седи невинен човек, агент Болдуин? — разпалено го прекъсна Астър и посочи Закари. — Възможно ли е той да е невинен, а вие да не знаете, защото отговаря на профила ви?

— Не, това не е…

— Бяхте ли убеден във вината на Нолан, когато дадохте показания срещу него?

Болдуин въздъхна.

— Да.

— Напълно убеден?

— Да.

— Тогава колко убеден сте сега, че доктор Закари е извършил тези престъпления, предвид това, че разполагате само с няколко спринцовки и ролка бинт, намерени от детектив, който е подхвърлял доказателства преди?

— Възразявам! — намеси се Ярдли.

— Оттеглям въпроса си.

Астър се отдалечи от Болдуин и се подпря на катедрата. Ярдли погледна съдебните заседатели, но не можа да разбере доколко Астър е успял да опише картина на федерален агент, който разчита твърде много на една псевдонаука, и детектив, който по някаква неизвестна причина е набедил Майкъл Закари.

— Агент Болдуин, вие сте били напълно сигурен, че Нолан е виновен за убийство. Ако трябва да определите процент, колко процента сте сигурен, че доктор Закари е виновен?

— Не мога да определя число.

— Разбира се, че можете. Опитайте. Деветдесет? Петдесет? Пет?

Двамата се втренчиха гневно един в друг. Болдуин си пое дъх и каза:

— Сигурен съм сто процента, че той е извършил престъплението.

— Сто процента! Еха! Същата сигурност, както когато сте осъдили невинен човек. Е, в името на обществото се надявам, че в един момент може да покачим на сто и десет процента, преди да съсипете живота и на други невинни хора.

— Възразявам!

— Оттеглям думите си. Нямам повече въпроси.

Съдия Уестън приключи заседанието за деня, позовавайки се на лични причини, и каза, че ще продължат на следващата сутрин. Астър се приближи до масата на Ярдли и рече:

— Все още ще се съгласим на непредумишлено убийство.

— Не виждам нещо да се е променило, Дилън.

— Шегуваш ли се? Съдебните заседатели мислят, че детективът ти е машина за подхвърляне на доказателства, а профилът на Болдуин все едно описва Бъгс Бъни. И само почакай да призова Тъкър Фар да разкаже как е отвлякъл и се е опитал да изнасили четиринайсетгодишно момиче.

— Това не е много ясно.

— Въпросът не е там. Въпросът е дали е достатъчно ясно, за да доведе до основателно съмнение. Сигурна ли си, че искаш да рискуваш? Може да пуснат Закари на свобода.

Ярдли преметна чантата си на рамо.

— Ще си помисля.