Четвъртата картина

78.

Ашли се обади на Болдуин към пет сутринта. Той пък се обади на Гарет, който му разказа какво са докладвали помощник-шерифите, отишли първи на мястото.

— Лоша работа, Кейсън — каза той по телефона. — Не бях виждал такова чудо.

Болдуин си облече набързо панталон и спортно сако. Болницата беше на един час път от дома му.

Няколко помощник-шерифи се разхождаха пред входа на спешното отделение. Гарет беше във фоайето. Без да пророни нито дума, той поведе Болдуин към болничната стая.

Криминалистите вече бяха там. Един излезе с фотоапарат. Беше пребледнял и се потеше, сякаш всеки момент щеше да повърне. Болдуин мина покрай него, влезе в стаята и се вцепени.

Навсякъде имаше кръв. По пода, на стените, дори на тавана. Трупът на Тъкър Фар лежеше в леглото, в гротескна карикатура на нещо, което някога е било човешко същество. Органите му бяха внимателно наредени върху плота до умивалника. Очите и устата му бяха зашити с дебела кожена връв. Голяма част от кожата му беше одрана, а торсът беше разрязан и ребрата бяха разтворени.

Четвъртата картина.

— Убиецът, изглежда, е завършил серията — отбеляза Гарет. — Ще притисна Чанс и ще разбера кой е съучастникът му.

Болдуин не беше в състояние да говори, нито да откъсне очи от трупа. Тялото изглеждаше нереално — приличаше по-скоро на нещо като къща, обитавана от духове на Хелоуин. Пластмаса, гума и боя.

— Не е необходимо. Знам кой го е направил.

— Кой?

Болдуин се замисли за последния си разговор с Ярдли и отказа ѝ да му каже къде отива и защо бърза толкова. Тя се надяваше да завари Анджела Ривър, преди да е заминала.

Той поклати глава.

— Вече няма значение — каза Болдуин, без да откъсва очи от трупа. — Тя е заминала.

Болдуин седеше в колата си в парка близо до сградата на ФБР със снимката на Хармъни в ръка. Тя се усмихваше и на няколко пъти той се беше питал за какво си е мислела. Дали усмивката ѝ е била искрена, или е трябвало да се преструва, защото е знаела, че после ще трябва да се върне у дома при Тъкър и повече няма да може да се усмихва истински.

Болдуин видя шефа си Ашли, който тичаше по тротоара около парка, остави снимката на предната седалка и слезе от колата. Отначало Ашли не го забеляза, но после го видя и спря. По яката на синия му анцуг имаше потни петна, също и под мишниците и Ашли пухтеше тежко. Той сложи ръце на кръста си и попита:

— Случило ли се е нещо?

Болдуин пъхна ръце в джобовете си, докато гледаше детската площадка в далечината и децата, които играеха там.

— Искам да се преместя в отдел „Престъпления срещу деца“.

— Какво?

— Съгласен съм да ме прехвърлиш от отдел „Поведенчески анализ“, но не искам повече тъпи задачи. Искам в „Престъпления срещу деца“.

Ашли се втренчи в него.

— Защо го искаш, по дяволите? Никой не иска да ходи там, вкарват ги насила. Това е все едно да ти дадат някаква скапана работа, вместо да получиш повишение.

— Така е. Ами, имам си причини.

Ашли се изплю на тротоара.

— Сигурен ли си, че ще се справиш? Там нещата не са така, както ти си ги представяш. Там ще оставиш част от себе си.

Болдуин наведе глава и отново погледна децата в далечината.

— Вече оставих.

Ашли си пое дъх два пъти и рече:

— Щом си сигурен, имаш работата.

— И повече никакви финансови престъпления?

Ашли поклати глава.

— Не, но не забравяй, че ти поиска, агент Болдуин. Както казват, внимавай какво си пожелаваш.

Следобед Болдуин спря пред къщата. Почука на вратата и зачака. Знаеше, че тя си е у тях. Колата ѝ беше на алеята отпред — беше я оставила отключена, а той няколко пъти я беше умолявал да не го прави. Хората научаваха някои уроци по трудния начин.

В този момент Болдуин получи съобщение от Кристън Рийс. Случаят приключи. Искаш ли да изпием по бира или… може би да вечеряме?

Той се усмихна, но преди да отговори, чу, че вратата се отключва.

Вратата се отвори. На прага застана Скарлет. И двамата не казаха нито дума.

След малко Болдуин рече:

— Здравей.

Скарлет се поколеба, но отвърна:

— Здравей.

Той бавно протегна ръка и я сложи върху корема ѝ. Прокара пръсти по него и си представи бебето вътре… неговото дете.

— Не знам какъв баща ще бъда, нито дали ни е писано да сме заедно, но искам да опитам. Искам да се опитам да съм до детето си.

Скарлет се вгледа в него за кратко и после отвори широко вратата. Болдуин влезе и Скарлет затвори вратата след него.