Четвъртата картина

40.

Ярдли отиде до автомата за безалкохолни напитки, взе две диетични кенчета кока-кола и ги занесе в съдебната зала. Анджела Ривър не беше помръднала от мястото си. Не изглеждаше ядосана или разстроена… само уморена. И сякаш вече не искаше да мисли за нищо.

Джесика ѝ даде колата и седна до нея. Отвори своето кенче тихо, за да не чуе приставът в другия край на залата и да ги помоли да изпият навън напитките си. Ярдли отпи глътка, но Ривър само бавно въртеше кенчето в ръцете си.

— Колко време ще продължи?

— Не много — отговори Джесика. — Големите журита не решават вина или невинност, затова по подразбиране винаги се повдига обвинение. Вече би трябвало да приключват.

— Какво ще стане с Майкъл, след като му предявят обвинения?

— Ще бъде изпратен на съд и после адвокатът му ще получи доказателствата по случая. Може да се срещнеш с него и да получиш отговор на въпросите си, но е малко рисковано, тъй като ти също си една от жертвите. Може да поискаш да те представлява адвокат по време на процеса.

— Трябва ли да свидетелствам срещу него?

— Да. Вие не сте женени, затова ти нямаш право да откажеш. Само съпругата не може да бъде принудена да дава показания срещу съпруга си. Има начин да се измъкнеш, но трябва да покажеш, че ще преживееш изключително мъчително даването на показания. Но я ми кажи честно, ако можеш да се измъкнеш, ще го направиш ли?

Анджела вдигна очи и видя как водят Майкъл и отново го настаняват на мястото на обвиняемия.

— Как бих могла, Джес? Как бих могла да изляза там и да свидетелствам срещу човека, за когото мислех, че ще се омъжа един ден?

Ярдли хвана ръката ѝ.

— И аз не знаех дали да свидетелствам срещу Еди на процеса му. Имах повече време да се подготвя, отколкото ще имаш ти, но това дълго ме гложди.

— И какво направи?

— Помислих си за моето момиченце. Трябваше да реша какво искам да види тя. Исках ли да види, че съм лоялна към баща ѝ, въпреки че той е чудовище, и не искам да предавам семейството? Или исках да ѝ покажа, че правосъдието се прилага за всички? Избрах да свидетелствам. Това беше едно от най-болезнените неща, които съм правила, но ако не бях го сторила, знам, че сега щях да съжалявам.

Ривър поклати глава. В очите ѝ заблестяха сълзи. Тя стисна клепачи и си пое дълбоко дъх.

— Не мога да повярвам, че това се случва. Все си мисля, че ще се събудя, но не се събуждам.

— Анджи…

— Всички да станат — каза приставът. — Окръжният съд на окръг Невада, Съединените американски щати, възобновява заседанието си.

Съдия Маклейн зае мястото си. Джакс вече се беше настанил с другите двама прокурори, но Астър не беше допуснат в залата. Закари изглеждаше ужасен. Ярдли забеляза, че ръцете му треперят под масата.

— Съдебните заседатели взеха ли решение?

Председателят на голямото жури стана и отговори:

— Да, господин съдия.

— Какво решихте?

— По точки от едно до четиринайсет не намираме достатъчно доказателства за предявяване на обвинение. По точки от петнайсет до двайсет и две намираме основания за предявяване на обвинение. По точки двайсет и три и двайсет и четири не намираме достатъчно доказателства за предявяване на обвинение.

Ярдли не се съмняваше, че ако на местата за публиката имаше други хора освен нея и Ривър, всички щяха да останат стъписани и да започнат да шушукат. Точки от едно до четиринайсет бяха свързани с убийството, опита за убийство, отвличането и свързаните с тях обвинения. Съдебните заседатели не бяха привлекли под отговорност Закари по най-сериозните обвинения срещу него и го даваха на съд за няколко по-дребни провинения.

Джакс стана и каза:

— Господин съдия, решението е пряк резултат от манипулацията, която извърши господин Астър по време на процедурата. Искам да се свика друго жури, а на господин Астър да се забрани да свидетелства.

— Господин прокурор, когато ви попитах дали можете да цитирате закон, административно правило или съдебна практика, в които пише, че мога да забраня на господин Астър да свидетелства, вие ми казахте, че в момента не се сещате. По време на обсъждането имахте време да намерите някое, но предполагам, че не сте.

— Можем да намерим нещо сега, но това няма значение, господин съдия, защото той компрометира това жури. Бих искал да попитам съдебните заседатели защо не са намерили основание за обвинение по тези точки.

— Има причина обсъжданията на съдебните заседатели да се провеждат без нашето присъствие, господин Джакс, и наред с привилегията за поверителност между адвокат и клиент, тайната на процеса на обсъждане и размисъл е друга отличителна черта на нашата съдебна система. Няма да ви разреша да разпитате съдебните заседатели за мотивите за решенията им. А сега, приставе, бихте ли помолили председателя на журито да подпише решението и после да го дадете на секретаря ми да го заведе в деловодството? Благодаря. — Маклейн се обърна към Закари: — Господин Закари, ще дойдете пак при съдия Харди на дванайсети август за изслушване за мярката за неотклонение. Засега отказвам да ви освободя под гаранция, но ще отбележа, че господин Астър е официалният ви адвокат и той ще обсъди въпроса със съдия Харди.

— Благодаря.

— Добре. Следващият случай, моля.

Кайл Джакс говореше по телефона в коридора, несъмнено с Рой Лю. Журналистите и най-вече Джуд Чанс с неговата армия от връзки във всяка съдебна палата в страната бързо щяха да научат, че съдебните заседатели са отказали да подведат под отговорност обвиняемия за убийството и отвличането, и до един час новината щеше да бъде във всички новинарски сайтове.

Джакс затвори и каза на Ярдли:

— Мисля, че трябва да обжалваме.

— Какво да обжалваме?

— Това бяха глупости.

— Не може да обжалваш решение на голямо жури, което не е намерило основания за предявяване на официално обвинение, Кайл. Предупредих те, че ще да стане така.

— Тогава ще отхвърлим иска, ще прекратим делото и отново ще изправим Закари пред голямо жури.

— Не можеш, освен ако нямаш нови доказателства. Имаш углавни престъпления и може да искаш затвор. Придържай се към това засега.

— И какво? — изръмжа той. — Да оставя копелето да се измъкне безнаказано за убийство?

— Не ми повишавай тон.

Джакс поклати глава и измърмори:

— Пълни тъпотии.

Ярдли пристъпи една крачка по-близо до него и го накара да я погледне в очите.

— Не са тъпотии. Съдебните заседатели свършиха работата си. Ти и Рой сте виновни, не те. И между другото, все още не съм убедена, че има федерална юрисдикция. Астър ще отхвърли дори тези обвинения на това основание веднага щом се изправи пред някой съдия.

Астър зави зад ъгъла на коридора и Джакс го видя.

— Големи мръсотии направи в залата! Не мисли, че ще го забравя! И когато всичко приключи, може да те докладвам в Адвокатската колегия. И бъди сигурен, че ще говоря с всички в прокуратурата за това, по дяволите! Ще се погрижа да не ти дават хубави дела.

Астър се ухили и рече:

— Глътни един ксанакс, Били Хлапето. Толкова много напрежение не е полезно за здравето ти. — Той погледна Ярдли. — Ще те изпратя.

Щом стигнаха до асансьорите, далеч от Джакс, Джесика попита:

— Знаеш, че Окръжната прокуратура ще поеме делото, нали?

Астър повдигна рамене.

— На това разчитах. Но Окръжната прокуратура не е федерален съд. Може да се споразумеем.

— Към какво ще се стремиш?

— Зависи колко силен е обвинителният акт на прокуратурата, но ако е така солиден, както изглежда според „Сън“, ще кажа на Закари да признае непредумишлено убийство.

— Няма начин да присъдят непредумишлено убийство.

— Никога не се знае.

Ярдли почувства напрежение при мисълта, че Закари може да бъде осъден за непредумишлено убийство. Той можеше да излежи само пет години. Какво щеше да се случи с Анджи, когато го освободяха? Щеше ли да се опита да довърши започнатото?

Излязоха навън. Астър сложи слънчевите си очила и попита:

— Обяд?

— Не мога днес. Може ли да го отложим за някой друг път?

— Добре. И предложението ми беше сериозно. Ако искаш да дойдеш на другата страна, Лили и аз с радост ще те приемем.

— Ще си помисля.

Ярдли се загледа в него, докато той пресичаше улицата. Загложди я вълна на раздразнение, като си помисли как се бяха развили нещата днес. Тя беше казала на Лю и Джакс точно какво ще се случи, но те бяха отказали да я послушат. Ако имаше по-слаб адвокат, Закари щеше да бъде предаден на съд по всички обвинения, но Астър ги беше надхитрил. По всяка вероятност щеше да надхитри и прокурорите на съдебния процес. В такъв нашумял случай, с толкова голямо медийно внимание, победата на Астър щеше да промени живота му. Вече нямаше да му се налага да се бори за клиенти. Затова той щеше да вложи цялата си енергия в това дело, докато някой произволно определен прокурор изобщо нямаше да е толкова ангажиран и ентусиазиран. Понякога изходът на делото се решаваше от това кой иска повече победата.

Ярдли седеше на дивана в дома си и гледаше телевизия, когато се обади Болдуин.

— Вярно ли е? — попита той.

— Да.

— И сега какво ще правят?

— Ще го съди или щатската, или Районната прокуратура. Случаят е твърде тежък, за да бъде пренебрегнат. Вече е кошмар за прокуратурата, но ако могат да постигнат осъдителни присъди, след като федералните власти не могат, определено ще го смятат за бонус.

Болдуин въздъхна.

— Как се случи това, по дяволите?

— Прокурорът беше немарлив, а адвокатът на Закари си свърши работата.

Телефонът ѝ иззвъня, че и друг я търси. Непознат номер.

— Изчакай малко — каза тя на Болдуин и превключи на другата линия. — Джесика.

— Джесика, обажда се Бри Джонсън.

Отначало Ярдли не можа да се сети коя е Бри Джонсън, но после си спомни, че е прокурор в окръг Кларк. Двете бяха работили по две дела.

— Надявам се, не възразяваш, че взех номера ти от Рой Лю. Той каза, че няма да имаш нищо против.

— Нямам. С какво мога да помогна?

— Ами, сигурна съм, че вече си чула какво стана със случая на Палача от Кримзън Лейк.

— Да.

— Нейтън е бесен. Предполагам, че от Главната прокуратура са се обадили и са се разкрещели на Рой, който се е обадил и се е разкрещял на щатската прокуратура, откъдето са се обадили на Районната и са се разкрещели на Нейтън… Не знам. Цял ден имаше крясъци и заканително сочене с пръст. Неуспехът да се предявят обвинения сигурно вече е в новините на всички кабелни телевизии.

— Сигурно.

— Очевидно ще отхвърлят случая като федерален и ще го възложат на нас тук, така че ние изтеглихме късата клечка. Все едно, питам се дали аз и Нейтън може да дойдем у вас сега. Няма да ти отнемем много време.

— Защо?

— По-добре е да разговаряме лично.

Джонсън можеше да покани Ярдли в офиса си, но поиска да дойде в дома ѝ. Така тя би се чувствала по-спокойна и би било по-вероятно Джесика да се съгласи да направи услуга.

Тя продиктува адреса и добави, че ще се видят скоро.

Затвори, изключи телевизора, легна на дивана и се втренчи в тавана. Последния път, когато провери, температурата беше четиресет и един градуса. Тънка струйка пот погъделичка врата ѝ.

Ярдли си облече клин за йога и тениска и си направи плодово смути. Пиеше го бавно, на малки глътки, в кухнята, когато някой почука на вратата. Тя отвори и видя Бри Джонсън и Нейтън Солс, главния прокурор на окръг Кларк. Ярдли ги покани да влязат. Те седнаха на дивана, а тя се настани на канапето.

Солс беше заел длъжността само преди две години, когато тогавашният главен прокурор, който се кандидатира за нов мандат, беше уличен във финансови злоупотреби с парите за кампанията.

Доказано независим човек, който говореше искрено и достъпно и беше винаги готов да помогне, Солс приличаше по-скоро на фермер, отколкото на човек, на когото му отиват костюми, телевизионни изяви и речи за правосъдие.

— Домът ти е много хубав — отбеляза Бри.

— Благодаря. Но скоро ще се местим. В Санта Бонита.

— Рой спомена за това. Искрено се изненадах, че напускаш. Винаги съм си мислила, че никога няма да се откажеш.

— Предполагам, че имам нужда от промяна.

Бри кимна и погледна украсата в дома. Джесика отказваше да закачи картини по стените, но имаше няколко азиатски гравюри и декоративни кадилници за тамян.

— Е, може би се досещаш защо сме дошли.

— Подозирам.

— Джесика, ще пристъпя направо към въпроса, защото не обичам да губя време — каза Солс. — Мисля, че е по-добре да дойдеш при нас като специален прокурор по това дело.

Ярдли очакваше тази молба. Те печелеха при всички случаи. Ако тя спечелеше делото, Районната прокуратура на окръг Кларк щеше да си припише заслугата. Ако загубеше, щяха да кажат, че вината не е тяхна, и че тя, федерален прокурор, е оплескала съдебния процес.

— Защо бих искала да го направя, Нейтън?

— Защото мисля, че за теб този случай е от особено значение, а Рой не го е възложил на теб.

— Какво те кара да мислиш така?

Солс се наведе напред и подпря лакти на коленете си.

— Познавам отдавна Рой. Знам как разсъждава.

— Само защото може би този случай е от особено значение за мен, не означава, че искам да бъда прокурорът по него. Бри ще свърши чудесна работа.

— Знам, но смятам, че ти ще се представиш още по-добре.

Ярдли скръсти ръце в скута си.

— За какво всъщност става въпрос? Винаги сме разговаряли по телефона, а сега ненадейно идваш в дома ми. Защо настояваш толкова много?

Солс вдигна рамене.

— Искам само да съм сигурен, че добрият доктор ще бъде осъден и мисля, че ти имаш най-голям шанс да го тикнеш зад решетките.

— И ако загубя, ти, разбира се, ще кажеш по новините, че аз съм федерален прокурор и съм претупала набързо делото и съм се издънила, нали?

Той въздъхна шумно, облегна се назад на дивана, притисна вратовръзката си към корема и я оправи.

— Говорих с Рой и с Главната прокуратура. Той иска някой от Окръжната прокуратура, поне индиректно, да поеме случая, за да не изглежда, че са се изложили толкова здраво. Ако федерален прокурор, макар и току-що напуснал, вземе участие в съдебното преследване и постигне осъдителна присъда, те ще могат да кажат, че вършат работата си и винаги осъждат обвиняемия, или каквито там глупости искат да измислят.

— А ти какво ще спечелиш?

Солс се прокашля.

— Случаят привлича голямо обществено внимание и хората по високите етажи на властта са ядосани как се развива досега. Ако има осъдителна присъда, имам уверения, че ще получа подкрепата им на следващите избори.

Ярдли се засмя.

— Главният прокурор е казал, че ще те подкрепи, ако спечелиш делото, а? Предполагах, че ще ти предложи нещо по-добро. Той може да те подкрепи при всички случаи.

Солс поклати глава.

— Може би да, а може би не. Ако главният прокурор на Невада ме подкрепи за главен прокурор, това ще бъде голяма победа. Той има огромно влияние. Не трябва да се възприема лекомислено.

— За мен прокурорската работа не е да бележа победи, Нейтън.

— Хей, можеше да те излъжа и да кажа, че Бри е затрупана с работа и не може да поеме делото, или някоя друга глупост, но не го направих. Освен това всички знаем, че ти си най-добрата за тази работа.

Ярдли погледна навън през плъзгащите се стъклени врати на балкона и се замисли.

— Ще трябва да си помисля.

— Е, това е по-добре от отказ. Но не мисли твърде дълго. Искам да присъстваш на пресконференцията, когато ще обявим, че ние ще го съдим. А това е утре.

— Ще ти кажа дотогава.