Четвъртата картина

75.

У тях беше тъмно, когато се прибра. Тара спеше.

Джесика реши да не ѝ разказва всичко. Дъщеря ѝ щеше да научи сама достатъчно, но в интернет щяха да бъдат пропуснати някои подробности, и Ярдли нямаше да ѝ ги каже. Не беше необходимо Тара да си представя майка си заключена в тъмно мазе в безсъзнание.

И Еди Кал щеше да научи за случилото се. Джесика се замисли за разговора им и как той беше похвалил статията на Джуд Чанс.

Той има някои много сполучливи прозрения.

Джесика се запита дали това беше малка похвала за статия, графично описваща насилие, която го е развълнувала, или Еди някак беше събрал две и две и се беше досетил, че виновникът е Чанс.

Ярдли влезе под душа и опря чело в плочките на стената. Затвори очи и почувства, че може да се унесе в дрямка и да заспи там. Излезе от банята, облече халат и намаза лицето си с крем от алое вера, който обаче не успя да облекчи паренето. Огледалото беше замъглено от пара и тя го избърса с ръка, разкривайки неясното си отражение. Подпря се с две ръце на умивалника и застана там, като се наслаждаваше на горещината на парата, която проникваше в порите ѝ.

Когато излезе от банята, Джесика подскочи и ахна.

Тара извика стъписано и изпусна бутилката с вода, която държеше.

— По дяволите! Ще ми докараш инфаркт, мамо!

Джесика сложи ръка на гърдите си, сякаш физически се опитваше да успокои сърцето си, и си пое дълбоко дъх няколко пъти.

— Извинявай, миличка.

— Защо те нямаше до толкова късно?

Ярдли въздъхна дълбоко.

— Утре ще ти разкажа. Тази вечер ще седна на балкона и ще пия, докато се напия.

— Може ли да поседя с теб?

— Не, категорично не. Лягай си.

— Трябва да отида до тоалетната.

Тара мина покрай нея и влезе в банята. Джесика се обърна в коридора, и ѝ извика:

— Тара?

— Да?

— Обичам те.

Тара се усмихна.

— Да, знам, мамо. И аз те обичам.

Ярдли извади бутилка вино от килера и взе изстудена чаша от хладилника. Седна на балкона и се облегна назад на шезлонга. Възглавниците бяха меки, но тя реши, че не са достатъчно удобни. Трябваше да си купи още по-меки. Щеше да ги поръча от…

Спри.

Умът ѝ запълваше празните места между отделните мисли, за да не разсъждава за истината, която вече знаеше — за причините, поради които Анджела Ривър ненадейно беше напуснала града.

Джесика се замисли за това, какъв избор имаше. Пое си дълбоко дъх и разбра, че не може да реши. Влезе вътре, извади монета от двайсет и пет цента от чекмеджето и се върна на балкона. Седна на шезлонга и се загледа в пясъчните дюни и каньоните зад къщата ѝ, а после подхвърли монетата във въздуха, улови я и разтвори ръка. Ези.

Подхвърли я отново и пак се падна ези. Джесика въздъхна тежко и сложи монетата на масичката до себе си.

Взе телефона си и набра номера на отдела за екстрадиране към Главната прокуратура, за да остави съобщение на телефонния секретар.