Четвъртата картина

61.

Четиримата мъже застанаха неподвижно и се втренчиха в нея. Тара усещаше погледите им върху себе си. Тя поглеждаше ту единия, ту другия, и осъзна, че мъжът зад нея е пристъпил по-близо. Тара бавно пъхна ръце в джобовете си, но не помръдна.

— Дай ключовете от колата си — заповяда Васили.

— Тук ли са парите?

Той погледна телохранителя зад нея.

— Мисля, че не разбираш какво става. Дай ми ключовете и може би ще те пуснем да си вървиш. Или може да те дам на моите момчета да ти се изредят и после да те застрелят. Още не съм решил. Зависи дали ще съдействаш.

Тара не трепна и не отмести поглед от очите му.

— Непрекъснато чешеш ръката си. Сърби ли те?

— Какво?

— Ръката ти. Почеса се четири пъти, откакто съм тук. Единият от хората ти се чеше по врата, а другият — по пръстите. Бас ловя, че онзи зад мен също се чеше някъде. Вероятно и в момента.

Васили не каза нищо, само присви очи.

— Чувал ли си за батрахотоксин? Изумителна отрова. Извлича се от един вид жаба, Phyllobates terribilis. Наричат ги листолази. Някои местни племена в западна Колумбия оставят жабите близо до огъня, за да ги накарат да се изпотят, и после изстъргват отровата от тях и намазват стрелите си. Отровата убива почти мигновено жертвата. Отровите имат числена стойност по така наречената скала за смъртоносна доза. Батрахотоксинът има една от най-малките смъртоносни дози в света. Само два микрограма могат да убият възрастен човек. Колкото две зрънца трапезна сол.

Мъжът зад нея пристъпи крачка напред и Тара бързо се отмести от пътя му. Тя продължи да говори, докато отстъпваше с гръб към стената.

— Интересното за батрахотоксина е, че може да го направиш във формата на спрей и да пръскаш повърхности. Отровата е активна десетки часове. Затова, ако някой напръска, да речем, няколко дръжки на врати и облегалките за ръце на канцеларски стол, при докосването им само за миг, кожата абсорбира токсина. Първо причинява сърбеж, тъй като йонните натриеви канали в мускулите и нервите не могат да се затворят. След сърбежа започват конвулсии и после настъпва парализа. Всъщност става бавно. Започва от краката и плъзва нагоре, а ти само седиш и чакаш, докато усещаш как се изкачва нагоре по тялото ти.

Васили и хората му се ококориха. Телохранителите се втренчиха в шефа си, опитвайки се да отгатнат какво ще направи. Единият се почеса по рамото, а другият — по врата. Едрият телохранител пристъпи към Тара, за да я сграбчи, и тя бързо каза:

— Имам противоотрова.

Мъжете се вцепениха.

— Искам парите. Може да вземете картините и противоотровата и всеки ще тръгне по своя щастлив път.

— Лъжеш.

— Възможно е. Също така е възможно да казвам истината и вие да имате… — Тара извади телефона си и погледна часовника. — Един час живот. Дишането вече ще става все по-трудно и след двайсетина минути ще получите обриви. След това парализата ще започне от краката ви и ще тръгне нагоре по тялото. Когато стигне до белите ви дробове, ще се задушите и ще умрете. Тогава вече няма да можете да направите нищо. Противоотровата ви е необходима през първите няколко часа, иначе е безполезна.

Мъжете се спогледаха. И тогава Тара видя нещо, което очакваше — първият признак на неподправен страх. Не беше от страна на Васили или телохранителя му, а от единия от другите двама мъже. Той се потеше и постоянно преглъщаше, сякаш проверяваше дали все още може да го прави.

Страхът постепенно го сковаваше и скоро щеше да последва паника.

— Къде са парите? — попита тя.

— Няма да получиш нито цент.

— Тогава всички ще умрете.

Васили извади пистолета, който беше затъкнал в колана си, и го сложи на бюрото.

— Ако ние умрем, и ти ще умреш с нас.

Той кимна на телохранителя, който пристъпи към Тара, за да я сграбчи. Тя бръкна под суитшърта си, извади сребрист флакон и зачака пазача да се приближи още.

В същия момент някой почука на вратата и всички се вцепениха.