Четвъртата картина

46.

Джесика спря пред дома на Анджела Ривър. Изскочи от колата и хукна към вратата. Беше отключена.

В къщата беше тихо и спокойно. Климатикът не беше включен и въздухът беше застоял. През големите прозорци струеше слънчева светлина.

— Анджи?

— В спалнята съм — отговори слаб глас.

Джесика се втурна към нея.

Анджела лежеше на огромното легло. Върху пухените завивки бяха разпръснати няколко шишенца от лекарство с кехлибарен цвят, а на нощното шкафче имаше празна бутилка от червено вино. Джесика прочете етикетите на лекарствата. Срещу тревожност, успокоително и антидепресант. Единственото, което я разтревожи, беше успокоителното.

— Смеси ли ги с алкохол?

Очите на Анджела бяха зачервени и подпухнали. На нощното шкафче бяха натрупани използвани хартиени кърпички.

— Взех само няколко.

— Колко?

— Само няколко.

— Ставай! Ставай! Отиваме в спешното!

Анджела нежно хвана китката ѝ.

— Не. Наистина бяха само няколко. Мога да вземам по шест на ден, а аз глътнах по-малко. Повечето вино изпих снощи.

Джесика се вгледа в нея за кратко и седна.

— В съобщението си казваш, че не знаеш още колко ще издържиш. Помислих си, че ще направиш нещо глупаво, Анджи!

— Хрумна ми, но после те повиках. Може би съм страхливка, не знам. Извинявай, че те разтревожих.

— Не се извинявай.

Анджела затвори очи и поклати глава.

— Животът изглежда една буря от гадости, която непрекъснато те връхлита. Никога не спира.

Джесика я хвана за ръката и двете дълго седяха мълчаливи.

— Е, докато Майкъл е в затвора, поне ще мога да запазя всички стари плочи, които имаме. Предполагам, че няма да му трябва „Хол и Оутс Лайф“.

Джесика се усмихна.

— Не, няма.

Анджела подсмръкна, взе нова хартиена кърпичка, седна в леглото и приглади косата си назад.

— Обзалагам се, че изглеждам ужасно.

— Не исках да го казвам, но когато видях косата ти, се сетих за Животното от „Мъпет Шоу“.

Анджела се засмя. Стана и се погледна в огледалото над тоалетката.

— Мислиш ли, че трябва да започна да свиря на барабани?

— Никога не е късно да смениш професията си.

Анджела се обърна с лице към Джесика и въздъхна дълбоко.

— Благодаря, че дойде. Аз… нямам други приятели.

Джесика вдигна едното празно шишенце от лекарство и го сложи на нощното шкафче.

— Аз също.

Пет дни по-късно се състоя предварителното изслушване. Много адвокати смятаха предварителните изслушвания за минипроцеси, с представени доказателства и дадени показания, но по-често прокурорите представяха писмени показания, които отнемаха възможността на защитата да подлага свидетелите на кръстосан разпит, преди да започне самият процес.

Ярдли беше донесла писмени показания на Болдуин, детектив Гарет, помощник съдебния лекар, Анджела Ривър, един криминалист-токсиколог от Центъра за превенция и контрол на заболяванията, един следовател от Агенцията за национална сигурност по въпроса с рицина, на съседа, който се беше обадил пръв по случая с Ривър, и на агента на недвижими имоти, открил трупа на Кати Фар. Беше включила и показанията на няколко души, свързани косвено, в случай че съдията имаше специфични въпроси, които не се засягаха в писмените показания.

Ярдли седеше на масата на обвинението, когато влезе съдията. В съдебната зала все още миришеше на лимон от дезинфектанта, с който бяха почистили предишната вечер.

Съдия Харолд У. Уестън беше възрастен и наближаваше да се пенсионира. Ярдли беше разпитала за него и беше научила, че държането му не е приятно, но не е и неприятно. Мнозина от прокуратурата казаха, че съдията Уестън има склонност да отсъжда произволно, един ден в полза на защитата, а на другия — в полза на обвинението, без да зачита реалните аргументи.

Той изпъшка, докато сядаше на стола, и каза:

— Моля, седнете. — Уестън включи компютъра си. — Кой е пръв?

Съдебният секретар — млад мъж, когото Ярдли не беше виждала дотогава — отговори:

— Щатът Невада срещу Майкъл Джейкъб Закари, дело 14923А. Насрочено за днес за предварително изслушване.

Прокурорът и адвокатът се представиха за протокола и съдията каза:

— Госпожо Ярдли, имате думата.

— Може ли да се приближа, господин съдия?

— Разбира се.

Тя отиде при секретаря и му даде купчина документи, които беше сканирала и изпратила по имейла на Астър преди два дни.

— Щатът би искал да представи следните писмени показания, отбелязани като веществени доказателства от едно до осемнайсет, вместо устни показания на живо.

— Господин Астър, какво ще кажете?

— Възразявам, господин съдия.

— Разбира се, че ще възразите.

— Моля?

— Казах „Разбира се, че ще възразите“. Но давайте. Виждам, че умирате от желание да ми кажете нещо.

Астър погледна Ярдли и рече:

— Това е очевиден опит на Щата да заобиколи решението по случая „Кимбъл“, което дава на защитата пълноценна възможност да оспори твърдението за достатъчно основание. Разбирам едно или две… Извинете, завъртяхте ли очи току-що, господин съдия?

— Не. Продължете. Нека изясним нещата.

Астър се поколеба, без да изпуска Уестън от поглед.

— Както казвах, апелативният съд по делото „Кимбъл“ е разгледал въпроса дали писмените показания предоставят адекватна възможност на защитата напълно да оспори достатъчното основание в криминално дело. Установили са, че докато писмените показания са съвършено приемливи за случаи като… Господин съдия, този път определено завъртяхте очи.

— Не. Искате ли решение, или не?

— Да, но бих желал правилно решение, основаващо се на онова, което Деветият съдебен район4…

— Деветият съдебен район е група пушещи трева хипита. Не знам как не стигнахме до Десети. Кажете ми, господин Астър, как по-точно щатът Невада е толкова сходен с Хаваи и Калифорния, че трябва да сме групирани с тяхното правораздаване вместо с това на Юта и Колорадо? Можете ли да ми отговорите на този въпрос?

Астър погледна Ярдли, която леко вдигна рамене.

— Не, господин съдия, не мога да кажа. Но бих искал да говоря по настоящия случай.

Съдия Уестън измърмори нещо под носа си и каза по-високо:

— Госпожо Ярдли, вашето тълкуване по делото „Кимбъл“.

— По делото „Кимбъл“ съдът е постановил, че е налице изключително обстоятелство, приложимо крайно рядко. По същество, те не са знаели дали е била нарушена Клаузата за конфронтация5, защото Щатът не е можел да е сигурен, че съдят правилния човек, главно защото обвиняемият имал еднояйчен близнак. В нашия случай обаче господин Закари е хванат в крачка, така да се каже, и няма близнак. Клаузата за конфронтация не е приложима тук, където съдебна практика е да се представят писмени показания, и няма съмнения, че ще бъдат намерени достатъчно основания.

— Господин съдия, това не го решава тя. Вие трябва да решите.

— Да, и аз намирам писмените показания за достатъчно надеждни и заслужаващи доверие, наравно с показанията на живо. Ще допусна всички…

— Господин съдия, това е абсурдно! Дори не сте ги прочели още! Как бихте могли да знаете, че са достатъчно надеждни и заслужаващи доверие?

Уестън го изгледа строго.

— Познавам детектив Гарет, откакто вие сте били в основното училище, господин Астър, а Кейсън Болдуин е инструктор във ФБР, както и с петнайсетгодишен опит като полеви агент. Ако техните клетвени показания не мога да приема за надеждни, тогава чии? А сега, моля, не ме прекъсвайте отново.

Двамата мълчаливо се втренчиха един в друг. Гневът, който сдържаше Астър, беше изписан на лицето му, но той не каза нищо.

— Приемам всичките осемнайсет писмени показания и ще обявя един час почивка, за да ги прочета и да преценя дали дават достатъчно основания обвиняемият да се изправи на съд. Освен ако вие не бихте искали да представите нещо на съда, господин Астър.

— Не, господин съдия.

— Тогава един час почивка.

Ярдли наблюдаваше Закари, докато го отвеждаха към ареста. Той гледаше към местата за публиката, но Джесика знаеше, че Анджела не е там. Тя вече нямаше да присъства на изслушванията му.

— Евтин трик. Отне ми предварителното изслушване — подхвърли Астър.

Ярдли взе чантата си.

— Защо? Защото не виждаш картите ми, преди да заложим?

— Хей, аз не мразя играча, мразя играта. Правосъдната система ненапразно ми дава възможност за предварителни изслушвания. И това не е, за да може съдията набързо да прегледа писмените показания и после да се съгласи с теб. Ако изобщо ги прочете. Обзалагам се, че един час ще седи и ще гледа „ЮТюб“.

— Съмняваше ли се, че аз щях да спечеля предварителното изслушване?

— Не.

— Тогава защо се оплакваш?

— Не е там въпросът. Процедурата трябва да се уважава, Джес.

— Знам. Никой в тази съдебна зала не го съзнава по-добре от мен. Но съдът ми е дал възможност да отстраня от пътя тези глупости, за да стигнем до съдебен процес. И ти искаш същото, нали? Да се изправиш пред съдебните заседатели?

— Само казвам да играем честно — и ти, и аз. Ти си един от любимите ми прокурори и имаш добра репутация, но започнеш ли да ми правиш номера като този, може би няма да играя честно.

— Направи каквото трябва, за да защитиш клиента си, Дилън. Обещавам, че няма да го приема лично. Но не мисли, че няма да използвам всяка възможност, която ми дава законът, за да се погрижа той да не излезе на свобода и да няма втори шанс да убие Анджи.

Двамата се втренчиха един в друг за миг. После Астър се ухили, сякаш разбра нещо, за което се беше чудил.

— Видях ви двете в съда на голямото жури. Това не бяха взаимоотношения само между прокурор и жертва, нали? Ти държа ръката ѝ през цялото време.

— Тя беше уплашена.

— Те всичките са уплашени. Затова ли се бориш толкова яростно по този случай, Джес? Приятелка си на гаджето и ще направиш всичко по силите си той да получи доживотна присъда? Независимо дали е виновен, или не?

Ярдли пристъпи по-близо до него, докато се озоваха очи в очи.

— Харесвам те, Дилън. Но ако още веднъж поставиш под съмнение почтеността ми, ще се погрижа да съжаляваш за това.

Той се подсмихна.

— Може би си заслужава само за да видя какво ще направиш. — Астър отстъпи няколко крачки назад и добави: — Все още сме съгласни да признаем непредумишлено убийство — когато си готова да предложиш споразумението.

— Госпожо Ярдли? — извика зад нея съдебният секретар.

— Да?

— Извинявайте, забравих да попитам. Знаете ли колко предварителни изслушвания очаквате вие и господин Астър? Бих искал да ви запазя дати, преди да се запълни календарът. Ако съдията се съгласи, разбира се.

— Не зная, но имам чувството, че е по-добре да запазите повече време. — Ярдли погледна Астър. — Не мисля, че господин Астър ще остави да придвижим това дело без битка по всеки въпрос.

Уестън влезе в залата час по-късно и обяви, че разполага с достатъчно доказателства, за да се възбуди съдебно производство. Майкъл Закари беше официално обвинен и призован на съд. Пледира невинен. Астър поиска изслушване, за да оспори съдебната заповед за обиск, след която бяха намерени уликите в гаража, настоя, че е неоснователна и не е трябвало да бъде издавана. Изслушването беше насрочено за след осем дни. Ярдли възрази и поиска повече време.

— Трябва да отговоря на възраженията на господин Астър. Той има срок от пет дни да ги подаде, а после аз имам три дни да напиша отговор и да подготвя аргументите си.

— Какво да кажа? — отвърна Уестън. — Животът те сритва в топките и после умираш. Следващият случай.

Астър се наведе към нея и прошепна:

— Не е приятно да те притискат, нали?

Без да каже нищо, Ярдли си взе чантата и излезе от съдебната зала.