Четвъртата картина

66.

Ярдли стоеше по средата на улицата и гледаше дървената къща. Въртящите се сини и червени светлини на патрулните коли проблясваха в ранното утро. Съдебните медици току-що бяха пристигнали, а криминалистите вече се суетяха около къщата. От време на време Ярдли виждаше яркия блясък на светкавица на фотоапарат.

Болдуин се наведе, мина под жълтата полицейска лента и се приближи до нея. Без да каже нищо, той се обърна към къщата и двамата дълго останаха там мълчаливи.

— Съвсем точно ли? — попита Ярдли.

Болдуин кимна.

— Да. Копирал е третата картина до най-малката подробност. Искаш ли да влезеш, преди да го изнесат?

— Не. — Тя видя, че двама криминалисти влязоха в къщата, понесли неща, които приличаха на кутии за риболовни принадлежности. — Кейсън, казах само на двама души за срещата ни с Ленард.

— На кого?

— Дилън Астър и Джуд Чанс. Чанс обаче ми се обади, когато излизах от рехабилитационния център за временно настаняване, и поиска нова информация по случая. Обади се веднага щом излязох, сякаш ме е наблюдавал.

— Ще го посетя — каза Болдуин, без да откъсва очи от дървената къща.

Очите на Ярдли се насълзиха и едва тогава тя осъзна, че е гледала къщата, без да мигне.

— Прибирам се у дома, Кейсън.

— Джес…

— Добре съм. Дилън се съгласи да отсрочим делото. Ще използвам трите дни. — Тя видя двама души от съдебна медицина да влизат с носилка в къщата. — Може би и повече.

Докато караше към къщи, Ярдли почувства болка, която не беше изпитвала отдавна. Нещо между чувство за загуба и физическо заболяване. Нещо, което караше тялото ѝ да усеща, че сякаш ще падне и няма да има сили да се изправи отново.

Ленард беше мъртъв заради нея. Защото тя беше разговаряла с него.

Главоболието се превърна в мигрена и не искаше да я остави на мира. Джесика спря пред денонощна аптека, купи си ибупрофен и още в колата изпи четири хапчета. Образът на третата картина непрекъснато се натрапваше в съзнанието ѝ. Джесика си представяше Ленард на мястото на черната фигура — с органи, хлъзгави от кръв, увиснал от тавана.

Ярдли съвсем беше объркала случая и не беше помогнала на никого. Нямаше причина да продължава. Искаше ѝ се да беше напуснала, както беше планирала.

Майкъл Закари по всяка вероятност щеше да бъде освободен, а все още не беше ясно кой е съучастникът му и какви са били мотивите му. А може би наистина беше невинен. Който и прокурор да поемеше делото, щеше да играе на гоненица с новите заподозрени, но случаят със Закари щеше да приключи. В мига, когато съдебните заседатели положеха клетва, възникваше нова опасност: той не можеше да бъде съден отново за същите престъпления. Ако Закари беше Палача от Кримзън Лейк Роуд — или единият от тях — той щеше да се измъкне безнаказано.

Ярдли отби встрани от пътя и започна да масажира слепоочията си. Имаше чувството, че мигрената ще пръсне черепа ѝ. Висок билборд до нея рекламираше скъпа водка. Слогънът гласеше: НЕКА НОЩТА НИКОГА НЕ СВЪРШВА, МИЛА.

Джесика си пое дълбоко дъх няколко пъти и отново се включи в трафика.