Четвъртата картина

73.

Ярдли стисна ножа. Беше боса, затова стъпваше тихо. Стълбите бяха застлани с килим и завиваха наляво. Тя спря по средата и надникна към горния етаж.

Къщата беше празна. Нямаше мебели, нито украса. Само килим, голи стени и паяжини. Ярдли не се съмняваше, че това е една от къщите на Кримзън Лейк Роуд.

Изкачи се по стълбите, спря и се ослуша. Не чу нищо освен водата, която ромолеше навън. Дървената къща беше на брега на езерото.

Плъзгащата се стъклена врата на кухнята водеше навън. Вече беше тъмно и Джесика се запита колко часа са изминали, откакто беше във Фрут Хайтс. Навън дърветата бяха гъсти, а пред тях се виждаше водата.

Ярдли тръгна по линолеума и когато стигна до плъзгащата се стъклена врата, отново спря и се ослуша. Не беше чула включване на двигател на кола и това означаваше, че Чанс я търси пеш. Можеше ли да го надбяга, ако го видеше? Не знаеше. А и повечето къщи и бунгала бяха изоставени. Може би наблизо нямаше никого, при когото да изтича и да помоли да се обади по телефона.

Тя бавно дръпна резето на вратата и я отвори — сантиметър по сантиметър, за да не вдига шум. Вратата се спря в нещо. Ярдли видя пръчка, широка колкото човешки пръст, пъхната между вратата и стената, за да не се отваря докрай. Наведе се, извади пръчката и я остави на пода. И после плъзна широко вратата.

Навън вече не валеше и нощният въздух беше топъл. Джесика излезе в задния двор и огледа улицата. Светеха само две къщи, и двете в края на улицата. Ярдли хукна по пътя. Остра болка пронизваше босите ѝ крака, докато тичаше по настилката, осеяна с камъчета и големи пукнатини.

Зад нея се чу шум. Джесика се обърна и видя Чанс, който изскочи между две бунгала. Погледна към улицата и я забеляза.

Тя побягна. Краката ѝ пламнаха, сякаш в тях течеше сярна киселина. Джесика бягаше с всички сили. Чанс викаше нещо. Тя не се опита да разбере какво.

Не откъсваше очи от светлините на къщите в края на улицата и не виждаше нищо друго. Те заемаха цялото ѝ полезрение, сякаш се беше изгубила в море от мрак и пред нея току-що се бяха появили светлините на кораб.

Чанс се приближаваше.

Ярдли хукна към първото бунгало и натисна бравата, но беше заключено. Обърна се, за да побегне към следващото. Чанс я настигаше.

Тя скочи от десния край на верандата и се втурна към задната страна на бунгалото. Нямаше ограда и Джесика хукна през задния двор, където имаше само пръст. Заобиколи и отново излезе на улицата. Чуваше дишането на Чанс.

Ярдли не можеше да бяга вечно, а и не знаеше дали наблизо има хора. Просто тичаше, надявайки се, че може да срещне някоя кола.

Краката ѝ се уморяваха, гърдите ѝ горяха. Чанс също дишаше задъхано зад нея и Ярдли не знаеше кой от двамата ще се предаде пръв.

И после се замисли за Тара. Как дъщеря ѝ израства в свят, където са живи хора като Еди Кал, Уесли Пол и Джуд Чанс, но майка ѝ е мъртва. Джесика не се съмняваше, че ако умре тук, Тара ще се обърне към Еди Кал за утеха. Въпреки чудовищните му престъпления, той ѝ беше баща. Джесика не можеше да позволи това да се случи. Трябваше да остане жива заради Тара.

Тя спря и се обърна с лице към Чанс. Беше останала без дъх, потта се стичаше по лицето и врата ѝ, а гърдите ѝ се повдигаха и отпускаха учестено. Ярдли вдигна ножа. Чанс се ухили самодоволно и хукна към нея. Тя стисна ножа по-силно и се подготви.

Иззад ъгъла изрева мотор на кола и гумите изсвириха.

Черният мустанг на Болдуин блъсна Чанс в хълбока. Чанс изхвърча във въздуха, превъртя се и падна на улицата. Болдуин изскочи от колата с извадено оръжие.

— Да видя ръцете ти! Веднага!

Чанс се мъчеше да се изправи. Изохка, когато се надигна на колене, и изплю храчка кръв на земята. По челото и бузите му се стичаше кръв. Той седна на пътя, дишайки тежко, и се втренчи в Болдуин, а после погледна към Ярдли.

— Тъкър трябва да умре — задъхано каза Чанс.

Тя не отговори.

— Знаеш, че той трябва да умре. Позволи ми да го убия и след това може да правиш с мен каквото искаш. Не ми пука. Ще получиш пълните ми самопризнания. Но Тъкър трябва да умре.

— Съжалявам, Джуд, това няма да се случи днес — каза Кейсън.

Чанс си пое дълбоко дъх няколко пъти и се подпря на ръцете си.

— Имаш ли сестра, агент Болдуин? Аз имах. Ами ако той беше направил на сестра ти онова, което е сторил на Сю Елън, или онова, което е направил някой болен извратеняк на сестра ми? Какво щеше да му направиш?

Болдуин поклати глава.

— Каквото и да исках да му направя, нямаше да включва дъщеря му. А сега избирай — искаш ли да живееш, или не? Ако искаш да живееш, легни на земята и разпери ръце.

Двамата се втренчиха един в друг за миг, а после Чанс легна.

— Обърни глава наляво, Джуд.

Чанс се подчини. Болдуин заби коляно в гърба му и дръпна ръцете му зад гърба. Прибра оръжието си в кобура и му сложи белезници.

— Тъкър трябва да умре, Джесика! — извика Чанс. — Трябва да умре! Не го оставяй да се измъкне! Не можеш! Той ще продължи да убива. Знаеш, че съм прав. Тъкър трябва да умре!