Четвъртата картина

24.

Беше се свечерило, когато по-късно същата седмица Болдуин дойде у Ярдли. Тя го покани да влезе. Тара пишеше домашните си и Болдуин попита:

— Как си, дребосък?

— Скоро ще стана по-висока от теб, Кейсън. Тогава ще може ли аз да те наричам дребосък?

— В никакъв случай. Ще трябва да те арестувам.

Тя се усмихна самодоволно, без да вдига глава от уравненията.

— Случайно имам връзки в прокуратурата, които ще ме спасят.

— Ела с мен — подкани го Джесика.

Тя заведе Кейсън на балкона, където две бамбукови факли осветяваха отрупаната с документи маса.

— Прегледах телефонните разпечатки, които ми изпрати. Виж това — започна направо Ярдли и му даде един лист. Един телефонен номер беше ограден в кръгче. — Това е личният номер на Кати Фар.

— Шегуваш ли се?

Ярдли поклати глава.

— Умряла е на тринайсети април. Има три обаждания предишния ден. Майкъл Закари ѝ се е обадил най-малко шест пъти само през този месец, въпреки че Кати не му е звъняла нито веднъж. Според Анджи той се среща с друга жена, но не каза с коя. Мисля, че е имал връзка с Кати Фар.

— Хм — изсумтя Болдуин и седна на масата.

— Само това ли ще кажеш?

Стиснал устни, той въздъхна.

— Проучих много подробно Тъкър. Дядо му имал имот тук, който купил, когато се върнал от Тихоокеанския фронт след Втората световна война. Тъкър отишъл да живее при него, след като баща му умрял. Познай какъв е адресът.

Сърцето на Ярдли се сви.

— Кримзън Лейк Роуд.

Болдуин кимна.

— Майката на Тъкър изчезнала, когато той бил още малък. Според социалните служби е умряла от свръхдоза някъде по Източния бряг, а бащата починал от удар. Едва осемгодишен, дядо му поел грижите за него. Проучих историята на дядото, Марвин Фар. В досието му има всичко, за което се сетиш — сексуални престъпления, нанасяне на тежки телесни повреди, обири, кражби с взлом, наркотици… Всички най-тежки престъпления от Наказателния кодекс. И не забравяй, че говорим за шейсетте и седемдесетте години, когато криминалистиката на практика още не е съществувала. Тоест, за всяко едно престъпление, за което е осъден, има по десет, които са останали неразкрити. Не мога да си представя какво е преживял Тъкър, докато е расъл при такъв човек.

Ярдли загриза нокътя на палеца си.

— Не знам. Имам чувството, че не е той.

— Видя ли психологическия портрет, който е съставил Даниъл?

— Той ми го изпрати, но още не съм го прегледала.

Болдуин го отвори на телефона си и ѝ го показа.

За чест на Сарт, изготвените профили бяха много подробни, но имаше и предупреждения към хората от полевите офиси да не забравят, че криминалното профилиране е изкуство, а не точна наука, и да подхождат към проучването на заподозрените без предварителни предубеждения.

Той беше написал още, че Палача от Кримзън Лейк по всяка вероятност е между четиресет и петдесет, завършил колеж или поне с коефициент на интелигентност над средното ниво, женен, може би дори има деца. Сарт предполагаше, че е извършвал други убийства, но е спрял за известно време, вероятно защото е бил в затвора, или защото е искал да се отдаде на децата си. Това се срещало при серийните убийци много по-често, отколкото съзнавали разследващите.

Истински опасните престъпници, онези, които не оставяха Ярдли да заспи нощем, бяха търпеливите. Онези, които можеха да издържат десет години без убийство, а после, при по-благоприятни обстоятелства, да започнат пак. Мисълта за тях я ужасяваше, защото това означаваше, че за тези хора убийството не е непреодолима потребност, която трябва да бъде задоволена на всяка цена, а нещо приятно — личен избор, към който щяха да пристъпят само тогава, когато обстоятелствата са идеални. Те бяха най-редкият тип убийци и най-трудни за залавяне.

После психологическият портрет продължаваше със стандартните предположения, които Ярдли очакваше — мъж от бялата раса, травма от насилие в ранно детство, алкохолизъм. Тя прегледа набързо тази част.

Едно нещо в профила се набиваше на очи и Сарт ѝ го беше казал — според него Палача имаше медицинско образование. Той беше лекар, медицинска сестра или медицински работник.

— Даниъл смята, че извършителят е образован, завършил е поне колеж, и вероятно е учил медицина — каза Болдуин, когато Ярдли му върна телефона. — Тъкър е напуснал училище в пети клас и е останал неук. Не е човек, който би изучавал история на изкуството. Предполагам, че може случайно да е попаднал някъде на картините на Сарпонг и мисълта за тях да го е обсебила, но се съмнявам, че е обучен да прави дори изкуствено дишане, да не говорим да има медицински познания.

— Докъде стигнахме с рицина?

— Тестът изисква време, но моите хора казаха, че правилно сме се насочили.

— Според съдебния лекар е твърде късно да проверим дали по тялото на Анджела Ривър има следа от убождане. Трябвало е да бъде прегледана със специален сензор до няколко часа, иначе следата не може да бъде открита.

— Ами Кати Фар? Тя е мъртва, затова убождането няма да се е заличило. Може ли да ексхумираме трупа и да го огледаме?

— Казаха, че и за това е много късно. Тялото вече се е разложило.

Болдуин поклати глава.

— Няма как Тъкър да има познания за тези неща. Много по-логично е да е Закари.

— Или съучастници. Закари знае точно колко рицин трябва да се инжектира на Анджи, за да я убие, затова най-вероятно не е бил той. Но такава грешка лесно би допуснал някой неграмотен като Тъкър.

— Може би. Но тази двойка ми се струва странна.

— В такива двойки серийни убийци винаги има един доминиращ, интелигентен лидер и пасивен, по-малко интелигентен последовател. Винаги. — Ярдли направи пауза. — Джуд Чанс ми каза, че някой предполагал, че убийците са двама. Смятам, че това не е толкова абсурдно, колкото си помислих отначало.

— Да допуснем, че са съучастници. Първо убиват Кати Фар, което е обяснимо. Закари има тайна афера, не иска да бъде разкрита, защото това може да съсипе кариерата и връзката му с Анджела Ривър и така нататък. Затова избират Кати Фар да е първата жертва. Анджела е втората. Закари е умен и знае, че най-напред ще се усъмним в приятеля ѝ, с когото живеят заедно. Особено след като той е лекар, а на двете жертви е инжектиран токсин, за да причини мултиорганна недостатъчност.

— Затова би било много по-умно да привлече и някой друг. Някого, с когото нямат пряка връзка.

Болдуин кимна.

— Добре. Те убиват Кати Фар, но Тъкър се проваля с Анджела. Нещо като „ти убий моята жена, а аз ще убия твоята“. Но защо Хармъни? Тъкър не е от най-умните, но би трябвало да се досети, че ако жена му и дъщеря му са убити по различно време, той ще е единственият заподозрян.

Ярдли започна да крачи напред-назад.

— Трябва ми съдебна заповед, за да претърсим домовете им.

— Хей, съдебните заповеди са в твоя ресор. Кажи ми какво искаш да направя и аз ще го сторя.

— Фактът, че Закари се е обадил три пъти на Кати Фар в деня, преди тя да умре, и че втората жертва е собствената му приятелка, е убедителен сам по себе си, но може би няма да е достатъчен за съдията. А аз искам да съм сигурна, преди да действаме. В съда адвокатът му ще каже, че наистина е имал връзка с жертвата, за да обясни телефонните обаждания. Но ще настоява, че Тъкър е разбрал и я е убил. Не, за да получим съдебна заповед за обиск в дома на Закари, ни трябват още улики.

Болдуин стана.

— Аз ще се заема с това. — Той не помръдна, а само добави: — Знам, че ти и Анджела сте станали близки. Знаеш, че не може да ѝ кажеш, че разследваме Закари, нали?

— Разбира се. Намери ми още улики, Кейсън.

— Ще ти се обадя. — Болдуин пъхна ръце в джобовете си и се загледа в планините в далечината. — Ако ти трябва нещо… Ако ти трябва някой, с когото да говориш, аз съм винаги на твое разположение.

— Знам. Благодаря. Но всичко е наред, добре съм.

Той кимна.

— Ще ти се обадя веднага щом науча нещо. О, социалните служби отговориха на запитването ни. Мъжът, когото Хармъни е помогнала да осъдят, все още е зад решетките и ще бъде освободен чак след две години. В момента Закари и Тъкър са най-вероятните извършители.

Болдуин си тръгна. Ярдли се подпря на дървените перила и се загледа в пустинята. Мракът се спускаше бързо, а на небето нямаше нито една звезда.

Измъчваше я безпокойство. Тормозеше се, защото знаеше, че има само един начин да се разрови в живота на Закари, без той да разбере, и се мразеше, че дори си е помислила за това.