Четвъртата картина

30.

Джесика събуди Тара. Тя потърка очи и попита:

— Колко е часът?

— Малко след шест. Имаш лекции.

Тара отново затвори очи.

— Това е университет, мамо, не начално училище. Може да закъснея.

Джесика нежно отметна бретона на дъщеря си и я целуна по челото.

— Предполагам, че е така. Трябва да си по-снизходителна към майка си. Няма наръчник за възпитанието на деца.

Тя си облече черна пола и бяла блуза, включи алармата на часовника и излезе.

„Яйце и франзела“ беше модно кафене, известно със своя специалитет омлет с бира. Огромно ястие — омлет, изпържен в бира. Ярдли долови миризмата на врящия алкохол веднага щом влезе в заведението.

Анджела Ривър седеше на една маса с изглед към улицата, подпряла с ръка брадичката си. Гледаше преминаващите коли и пешеходци с безразличие, сякаш нямаше значение какво се случва около нея. Само поредица от безинтересни сцени.

— Идвала ли си тук и преди? — попита Джесика, когато седна.

— Не. Но ми харесва. Все едно си в нечия кухня.

— Собственичките са три баби.

— Е, свършили са добра работа. Откакто съм дошла, има опашка. — Анджела отпи от кафето си. — За какво толкова важно искаш да говорим?

— Анджи… днес ще се случи нещо, което ще те шокира. На мен ми се случи веднъж и нямаше кой да ми помогне да го преживея. Бях бременна и сама, без пари и роднини, които да ме подкрепят. Това беше най-трудният период в живота ми. Искам да се уверя, че ти няма да преживееш същото.

Анджела смръщи чело.

— За какво говориш? — попита тя със сериозен тон, какъвто Джесика не беше чувала от нея.

— Само след няколко минути ще…

Телефонът на Анджела започна да звъни. Джесика млъкна. Анджела се втренчи в апарата си за момент и после го взе от масата.

— Майкъл?

Ярдли чу гласа му от другия край на линията. Крещеше като обезумял. Очите на Анджела се спряха на Джесика и се изпълниха с объркване и гняв.

— Идвам веднага — каза тя и затвори.

Двете останаха да седят мълчаливо. Шумът в кафенето изпълваше пространството между тях.

— ФБР и Шерифската служба претърсват дома ми. Майкъл каза, че може да го арестуват. За това ли ме доведе тук да говорим, Джесика?

Ярдли наведе глава, защото не можеше да я погледне в очите, и кимна.

— Накара ме да дойда тук, за да ме разсейваш, докато арестуват приятеля ми?

— Не, не беше заради това. Аз…

— Мамка му! — прекъсна я Анджела и удари с длан по масата. — Всичко това — идването ти у нас, разговорите, времето, което прекарваш с мен… Ти просто си събирала информация срещу него, нали?

Джесика поклати глава, но все още не можеше да я погледне.

— Не, не правех това.

Анджела насочи пръст към лицето ѝ.

— Тогава защо съм тук, докато полицията е в дома ми? Защо вместо това не ми каза снощи?

Ярдли посегна да хване ръката ѝ, но Ривър я дръпна.

— Анджи, исках да ти го спестя. Мислех за теб.

— Глупости! — Анджела стана. — Казах ти нещо, което не съм споделяла с никой друг, а ти само чакаше да го използваш срещу мен, нали? Що за човек си ти?

— Тълкуваш погрешно…

— Върви по дяволите! Не искам да те виждам повече!