Четвъртата картина

21.

На сутринта Джесика изпи чаша кафе и бутилка вода. Главата я болеше и затова взе едно хапче ибупрофен, а после си обу дънки. Не ѝ се шофираше, повика си такси и излезе да го изчака на тротоара.

Денят се очертаваше ужасно горещ. Джесика погледна колко е температурата на телефона си — четиресет и три градуса!

Кабинетът ѝ беше като пещера. Вместо да остане там, тя пак си повика такси и отиде в парка. Покрай една детска площадка бяха наредени маси за пикник. Ярдли седна и се загледа в децата, които играеха там. Родителите им стояха наоколо и бъбреха за незначителни неща.

Телефонът ѝ иззвъня. Бостънски номер.

— Как си, Даниъл? — отговори Джесика.

Тя беше помолила доктор Даниъл Сарт, професор по психиатрия в Харвард и консултант на ФБР, да провери какво ще може да изрови за „Тъмните неща“.

— Добре съм, благодаря. Малко съм настинал, затова днес няма да имам лекции. Проучвам твоя мистериозен тип. Много интересен случай.

— Освен ако не си от семейство Фар или Ривър.

— Разбира се. Извинявай. Не исках да съм непочтителен.

— Няма нищо. Днес ме боли главата и почти не съм спала. Какво откри?

Даниъл въздъхна. Джесика го чу, че разкъсва целофанова опаковка, вероятно от някакво лекарство.

— Разговарях с един мой колега от факултета по история на изкуството. Специалността му е африканското изкуство през двайсети век. Той всъщност се е срещал веднъж със Сарпонг. Сарпонг явно е бил биолог или поне имал научна степен по биология от Университета на Хартум в Судан. Бил обсебен от човешката еволюция. Смятал, че по природа човешките същества са добри, но еволюцията ни е дала способността да изключваме морала си по желание. Това било така, за да можем да оцелеем, когато е застрашен личният ни интерес. Сарпонг обаче мислел, че еволюцията е направила и нещо много по-пагубно, отколкото би си представил Фройд — тя просто се скрива, когато моралът ни се изключи.

Джесика видя, че едно момиченце избяга от детската площадка. Майка му хукна да го гони и го спря точно преди детето да стигне до паркинга.

— Какво означава това? — попита тя.

— Според Сарпонг всяко зло, което извършват хората, се дължи на тази еволюционна адаптация и на нашата неспособност да разберем, че моралът ни е изключен. Затова на пръв поглед добри хора могат да изнасилват и да убиват по време на война — за което да не изпитват вина — или някои надзиратели в затвор могат да убиват и да изтезават затворници и пак да се смятат за морални хора. Еволюцията ни е дала способността да се самозаблуждаваме. „Тъмните неща“ е проучването на Сарпонг по въпроса. Четирите картини изобразяват четири жертви на някого, който е изключил морала си, но не който го е осъзнал — който си мисли, че твори изкуство. Според моя колега онзи, който е решил да пресъздава тези картини с живи хора, не е художник — както навярно мислят правоприлагащите органи — а човек, обсебен от човешката еволюция. Вероятно антрополог или биолог. Или лекар. В картините става дума за биология, не за изкуство.

— Лекар?

— Да. Отначало Сарпонг искал да учи медицина, а кой изучава човешкото тяло и психика по-добре от лекарите?

Ярдли се замисли.

— Искам да говоря с колегата ти.

— Ще ти изпратя телефонния му номер.

— Много съм ти признателна, Даниъл. Благодаря.

— Няма защо. Освен това ти изпращам психологическия портрет, който поиска агент Болдуин. Моля те, дръж ме в течение как върви разследването и ми кажи, ако ти трябва нещо друго.

— Ще го направя. Благодаря.

— А, и, Джесика?

— Да?

— Има още нещо, ако ми позволиш. Моето предположение. Бих се обзаложил, че този тип се гордее с работата си и търси признание. Ако му отнемеш признанието, за да го накараш да се покаже, тогава това може да го подтикне да направи нещо драстично.

— Драстично?

— Ти си прокурорът по случая — тоест прокурорката — а и двете жертви са жени. Той може да реши, че ще бъде върховно постижение да включи и теб в творбите си. Моля те, бъди внимателна.

По гърба ѝ полазиха студени тръпки.

— Добре, ще внимавам.