Четвъртата картина

76.

Кейсън Болдуин и Лукас Гарет отидоха в болницата, за да разпитат Джуд Чанс, веднага щом лекарите разрешиха посещенията. Случаят не беше на Болдуин, а на Гарет, и Кейсън трябваше да играе на сигурно с Ашли. Предположи, че ако се разчуе за участието на ФБР в задържането на Палача, това ще компенсира всички неприятности.

Кайл Джакс стоеше пред болницата с близалка в устата.

— Идваш да оглозгаш кокалите, а, Кайл?

Джакс се усмихна самодоволно.

— Само искам да се уверя, че разпитът ще мине добре. Ще пипна този тип и няма да допусна някой от вас да направи грешка на новобранец, като например да не му прочете правилно правата.

— Не се тревожи. Ще ти кажем, когато приключим, за да можеш да обереш лаврите.

Те влязоха вътре, а Джакс остана навън.

Асансьорът тръгна нагоре, но Болдуин натисна бутона за аварийно спиране. Разнесе се силно пиукане.

— Какво правиш, по дяволите? — попита Гарет.

— Вярно ли е?

— Кое?

Болдуин скръсти ръце на гърдите си и се облегна на стената на асансьора.

— Не ме баламосвай, Лукас. Познаваме се твърде отдавна. Ти ли наръга горкото копеле? Ти ли се опита да припишеш убийството му на съпруга на бившата ти жена?

Лицето на Гарет пламна.

— Не. Тя и онзи негодник го измислиха, за да са сигурни, че няма да взема родителските права над сина си!

— Наръгали са някакъв бандит и са запазили ножа и тениската, за да те натопят?

Гарет го погледна в очите. Мускулите на челюстта му се свиваха и отпускаха.

— Не знам какво са направили, по дяволите, нито защо, но знам, че не съм наръгал никого!

— Защо влезе у тях?

— Проверявах онзи тип. Когато някой друг заживее със сина ти, искаш да разбереш що за човек е. Нямах представа кого е домъкнала при сина ми онази кучка! Проучих го, но знаеш, че това не е достатъчно. Исках да видя с очите си какво става там.

Болдуин пристъпи към него. Лицата им бяха само на няколко сантиметра едно от друго.

— Кълна се, Лукас, ако разбера, че лъжеш, лично аз ще те арестувам!

— Остави ме на мира, по дяволите! И не си и помисляй дори за секунда да ме заплашваш, момче! Нося тази значка, още откакто ти си изстисквал пъпките си в часа по физкултура.

Болдуин го гледа втренчено още малко и после пак натисна аварийния бутон, за да тръгне асансьорът.

Вратите се отвориха и Кейсън слезе.

— Хайде да приключваме по-бързо.

Гарет кимна на полицая, който беше на пост пред стаята на Чанс, и отвори вратата.

Джуд Чанс лежеше в болничното легло, с цигара в ръка. Не я беше запалил. Само почукваше с нея по бедрото си. Китките и глезените му бяха оковани с белезници на дълги вериги за металната рамка на леглото. Беше се втренчил в една точка в стената и дори не мигна, когато двамата влязоха.

Болдуин последва Гарет в стаята. Чанс ги погледна и устните му бавно се разтеглиха в усмивка. Той вдигна цигарата и попита:

— Имате ли запалка?

— Пушиш ли? — попита Гарет.

— Всъщност не, но вероятно ще пропуша, тъй като от сега нататък предимно ще седя затворен в килия.

— Значи знаеш, че отиваш в затвора? — попита Болдуин.

— Разбира се, че знам. Разполагате с всички доказателства, за да ме осъдите. Най-малкото за смъртта на Ленард, ако не за друго. Това беше глупаво от моя страна. Прибързах. Но, хей, ние имахме джентълменско споразумение, а той ме предаде. А и не знаех какво и колко знае за мен. Може да е видял колата ми на тръгване. Не можех да рискувам.

— Защо го накара да се обади в полицията?

— Ти ми кажи — ухили се Чанс.

— Искал си да мислим, че Хармъни е избягала от дома си, но защо? Какво значение има, ако вече е мъртва?

Чанс пъхна цигарата между устните си.

— Мамка му, ама вие все още не знаете за какво става дума, нали?

— Жива ли е Хармъни, Джуд? Ако е жива, кажи ми къде е, и се заклевам, че ти само ще спечелиш от това. Веднага ще се обадя на прокуратурата да сключим писмено споразумение. Ще се спасиш от смъртно наказание. Но само ако я намерим жива.

Чанс се облегна назад и се втренчи в тавана.

— Няма да получа смъртно наказание, агент Болдуин. Не и след като излязат наяве всички гадости, от които се е измъкнал Тъкър. Ще ми дадат доживотна присъда, може би дори с условно предсрочно освобождаване, само за да не допуснат всичко това да стигне до медиите.

Болдуин и Гарет се спогледаха.

— Защо избра този случай, Джуд? — попита Болдуин. — Като репортер сигурно си разследвал и други случаи на изчезнали лица. Какво в случая със Сю Елън те накара да преминеш границата? Не може да е било само заради сестра ти.

Усмивката на Чанс помръкна.

— Разбрах какво прави с тях. Тъкър е сексуален садист. Обича жертвите му да страдат, затова е подлагал момичетата на болка, каквато вие и аз не можем дори да си представим. Сестра ми непрекъснато беше пред очите ми… Знаех, че трябва да направя нещо, защото вие не правехте нищо, по дяволите!

— Разбра ли какво се е случило със Сю Елън?

Чанс кимна и се загледа в празното пространство.

— Тъкър я е държал няколко месеца в къщата на дядо си на Кримзън Лейк Роуд. Обикновено държал момичетата само по няколко седмици. Но у Сю Елън имало нещо, което той… харесвал повече, отколкото у другите.

— Разбра ли как е умряла? — попита Гарет.

— Какво значение има как е умряла? Мъртвият си е мъртъв. Жалко, че не мога да кажа същото за Анджела, нали?

— Какво се случи с нея?

— Нали разбираш — когато сърцето ти препуска и не можеш да мислиш за нищо друго освен за това, което се случва в момента, някои подробности просто ти убягват. Спринцовките бяха пълни догоре. Достатъчно, за да убият някой як като вол футболен защитник. Кой би могъл да предположи, че Анджела Ривър ще оцелее? Мисля, че метаболизмът при всеки е различен. Но щеше да е хубаво да я видя мъртва.

— Защо? Какво ти е направила?

— Не е тя, а Майкъл Закари. Исках той да страда. Познайте кои са били съседите на Тъкър на Кримзън Лейк Роуд? Феликс и Ана Закари. Майкъл Закари бил на седемнайсет, когато видял там Сю Елън. Знаел е, че я държат в онази къща, но не е направил нищо, мамка му! Той лъже най-безсрамно, без да му мигне окото. Много добре знае кой е Тъкър Фар. Двамата са били приятели и Закари го е прикривал години наред. Добрият доктор ще си получи заслуженото. Той трябваше да е третата картина, но реших, че е достатъчно да му изкарам доживотна присъда. Още щом го осъдеха, вие нямаше да ме търсите повече. — Чанс поклати глава. — Но стават и издънки, нали?

— Как разбра, че Закари е знаел за Сю Елън?

— Едно момиче успяло да се спаси от лапите на Тъкър. Така и не съобщила на полицията, но аз я открих. Тя каза, че веднъж се опитала да избяга. Видяла Закари на двора. Помолила го за помощ и той я прибрал в дома си. Обещал, че ще се обади на ченгетата, но вместо това повикал Тъкър.

— Глупости.

— Ако искаш, вярвай. Не ми пука. Само ти предавам какво каза тя. Не лъже. Негодникът е знаел точно какво става. — Чанс погледна към изключения телевизор. — По някакъв начин Закари е бил съучастник. Не мога да го потвърдя, но се обзалагам, че е така. Ето кого ще освободи и ще върне в обществото Джесика, агент Болдуин. Закари и Тъкър си живеят волно и свободно, докато всичките тези момичета лежат в гроба, а аз съм натикан в килия. Това ли е правосъдие според теб?

Гарет смаяно поклати глава.

— Разиграваш някакви жалки сцени в момента. Не чувстваш ли поне някакво угризение заради всички гадости, които си извършил? Хармъни беше само на четиринайсет.

— Тя умря в безсъзнание без да изпита абсолютно никаква болка. Гарантирам ви, че Тъкър я е насилвал и измъчвал от мига, в който е излязъл от затвора. Аз постъпих милостиво. Знаете ли, че са викали социалните служби осем пъти заради Кати Фар? Тя е излизала с наркомани и ги е пускала да живеят в дома ѝ. Осем пъти, а вие не се опитахте да измъкнете Хармъни от онази къща! Мамка му! Стореното от мен продължи една минута. А вие я оставихте да се мъчи и да страда години.

— Но Кати Фар не е имала интимна връзка със Закари, нали? — попита Болдуин.

Чанс почука с цигарата по крака си.

— Не. Аз монтирах онази снимка. Надявах се, че Фар ще убие Закари, но той е голям страхливец. Ами фалшивите обаждания от телефона на Майкъл до Кати? Лесна работа за една фирма в Канада — само срещу петстотин кинта. Фасулска работа. Особено след като ти и Джес сте толкова глупави, че не проверихте дали са истински, преди да ги използвате като доказателства.

— Това не е глупост, а доверие. Джесика ти вярваше.

— Е, да. Предполагам, че ще си вземе поука.

Болдуин поклати глава. Имаше само още един въпрос.

— Защо Сарпонг?

— Майка ти ми каза в леглото, че го харесва, затова. И няма да кажа нищо повече. Искам адвокат.