Четвъртата картина

35.

Астър накара Закари да подпише споразумение, че го упълномощава да го представлява, а Били го разпечата. След това каза на Били да сложи бележка в електронния файл на ареста, че Закари има адвокат, за да не го посещават други защитници.

Върнаха се в кантората, Ричи отвори на компютъра графика на съда и видяха, че случаят на Закари става федерален. Федералното голямо жури се свикваше във вторник сутринта два пъти месечно. Това означаваше утре.

Федералните големи журита в Съединените щати бяха нещо като професионални съдебни заседатели. В залата не се допускаха адвокати. Властите представяха доказателства, че срещу задържания трябва да бъдат повдигнати обвинения и можеха да призоват пред съдебните заседатели всеки свидетел, когото поискат. Само прокурорът имаше право да ги разпитва и това беше накарало председателят на Апелативния съд Сол Вахтлер да каже, че голямото жури може да изкара виновен и сандвич с шунка.

Астър винаги беше искал да се опита да заобиколи правилото, че не се допускат адвокати на заседанията на голямото жури, и сега имаше идеална възможност.

Ричи остана с него два часа в кантората, докато тормозеше ФБР и прокуратурата да представят доказателствата, с които разполагаха. Те все още не бяха длъжни да ги предадат, но понякога един разговор със секретарка или чиновник, с когото някога си бил любезен, можеше да ти даде докладите на полицията или на ФБР.

Ричи излезе, а Астър заключи и се върна в ареста.

Беше време за вечеря, когато пристигна там, но задържаните в Блок В трябваше да се хранят в килиите. Един помощник-шериф придружи Астър и попита дали иска стая, в която да разговоря с клиента си. Астър отказа. Той беше установил, че поне отначало, когато все още се изграждаше доверието между адвокат и клиент, клиентите споделят повече, ако останеш в килията им.

Астър погледна подноса с храна на пода. Клисав сандвич, пържени картофи и моркови.

— Извинявай, че прекъсвам вечерята ти.

Той си отбеляза наум да внимава с произношението си. Беше отраснал и живял двайсет години в Западна Вирджиния и все още контролираше акцента и идиоматичните изрази, насадени у него. В съда Астър полагаше съзнателни усилия да не се впусне неволно в носовия изговор на Западна Вирджиния.

— Няма проблем — отвърна Закари. — И без това не мога да ям тази храна. Знаеш ли, виждам, че непрекъснато подръпваш нагоре яката си, за да скриеш онзи белег. Един добър пластичен хирург може да го оправи. Не е много дълбок. Какво ти се е случило?

— Баща ми не беше от най-милите хора. Но аз съм дошъл да говорим за теб. — Астър седна до него. Носеше си бележник и извади химикалка от джоба си. — Утре ще има голямо жури по твоя случай. Знаеш ли какво е това?

— Не съвсем.

— Ще има между шестнайсет и двайсет и трима съдебни заседатели, които ще изслушат доказателства, представени от прокуратурата, въз основа на които ще решат дали има достатъчно основание, за да се повдигне официално обвинение срещу теб и да бъдеш изправен пред съд. Заседателите са обучени, правят това в продължение на осемнайсет месеца, когато ги повикат, затова знаят как да действат бързо. И почти винаги решават да се повдигнат обвинения. Почти винаги.

— Аз трябва ли да кажа нещо?

Астър поклати глава.

— Не, дори не е необходимо да присъстваш в съдебната зала, но ако си там и решиш да дадеш показания, може да те разпита само прокурорът. Не се допускат адвокати да задават въпроси. Но аз ще заобиколя правилото.

— Как?

— Остави ме аз да се тревожа за това. Както и да е, не разполагам с докладите по случая, но в „Лас Вегас Сън“ има доста подробна статия. Мисля, че са реагирали пресилено заради медийното внимание. Виж, федералните власти не могат сами да си избират случаите. За да се гледа едно дело за убийство във федерален съд, жертвата трябва да е например федерален служител, съдия или нещо подобно. Има много начини случаят да отиде във федерален съд, но те ще се позоват на сексуалното насилие. У Кати Фар е намерена семенна течност, по вагината и бедрата ѝ има наранявания. Семенната течност обаче е негодна, за да се извлече ДНК за сравнение, затова прокуратурата ще поиска съдебните заседатели да предположат, че жертвата е претърпяла сексуално нападение, преди да бъде убита. И че семенната течност е твоя.

— Да предположат?

Астър кимна.

— Предположенията са достатъчни за съдебните заседатели. Мисля, че прокуратурата ще побърза да предяви обвинения, за да започне да злепоставя и да оплюва евентуалните съдебни заседатели в медиите. Ще дадат пресконференция и ще изброят десетките обвинения, които са ти предявени. Надяват се, че хората, които накрая ще са избрани за съдебни заседатели по твоето дело, ще бъдат убедени във вината ти и че това ще упражни натиск върху мен да поискам да сключим споразумение още в началото. — Той щракна химикалката си. — Затова, преди да те попитам нещо, искам да ме слушаш много внимателно. Не ми казвай дали си го извършил. Законът не се интересува дали си виновен, или невинен, нито пък аз. Моята работа е да оспоря доказателствата на прокуратурата и да се уверя, че конституционните ти права ще бъдат спазени. С други думи, работата ми, докторе, е да спася задника ти, ако мога. Затова, ако ти си го извършил, аз не искам да знам.

— Защото ако ти кажа, че съм го извършил, не можеш да ми позволиш да дам показания, че не съм, нали? — Закари поклати глава. — Проклетата ни съдебна система! Ето докъде е стигнала. Осъждат невинни хора, а виновните ги освобождават.

— Намерили са бинта и рицин в гаража ти и алибито ти издиша, затова спести си възмущението, докторе. Искам да се придържаме само към фактите. Става ли?

— Добре, става.

— И така, първият въпрос е, ако по някакво чудо успеят да анализират повторно семенната течност, открита у Кати Фар, ще съвпадне ли с твоята?

— Категорично не.

— Имахте ли интимна връзка?

— Не. За нищо на света не бих изневерил на Анджи. Аз я обичам.

— Повечето мъже, които изневеряват на съпругите и приятелките си, ги обичат, докторе.

Закари се обърна с лице към Астър и го погледна в очите.

— Кълна се, не познавах Кати Фар.

Астър кимна.

— А приятелката ти познаваше ли я?

— Не. Искам да кажа, не мисля.

— Тя има студио за йога, нали? Може ли да е проверила дали Кати Фар не е била нейна ученичка?

— Не знам. Не мисля.

— Твърдиш, че не знаеш коя е Кати Фар, но виждал ли си я някога? Не говоря да си бил с нея, но може би си ходил на парти, където е била и тя, или е идвала в болницата — нещо такова?

Закари поклати глава.

— Не. Никога през живота си не съм виждал тази жена.

Астър си записа нещо.

— Някога повдигани ли са ти обвинения за домашно насилие срещу настоящата ти приятелка или някоя бивша партньорка?

— Не, никога.

— Никакви обвинения? Нито дори обаждане в полицията?

— Ами, веднъж се обадиха. Едно старо гадже от колежа. Напих се и нещата излязоха извън контрол. Но с пръст не съм я докосвал.

— Виж, ето това имам предвид, когато говоря за честност между нас. Ако не ти бях задал допълнителния въпрос за обаждането, ти нямаше да ми кажеш, нали? Ако го беше премълчал пред мен, знаеш ли къде щях да науча за него? В съдебната зала. И щеше да ме свари неподготвен. Нямаше да имам добро обяснение и единственият човек, който щеше да пострада, щеше да си ти. Разбираш ли?

Закари кимна бавно.

— Да.

— Добре, хубаво. Нека обсъдим алибито ти. Къде беше на тринайсети април, когато е била отвлечена Кати Фар?

— Извън града. Бях на семинар за напредъка в разработката на медицинско лепило.

— Медицинско лепило?

— Да. Излиза нов продукт, десет пъти по-ефективен от шевовете или сегашното лепило, което използваме. Ще има чудесно приложение при ранени войници, ранени в катастрофи с тежка кръвозагуба и така нататък.

— Е, за всекиго по нещо, да. Имаш ли от това лепило вкъщи?

— Не. Дори още не е излязло на пазара. Нямам достъп до него, дори да искам.

Астър си записа нещо и каза:

— Кати Фар е била отвлечена към полунощ. Трупът ѝ е намерен от брокер на недвижими имоти, който подготвял къщата за оглед в девет часа на следващата сутрин. Ти къде беше по това време?

— В един апартамент в Сан Диего, който наех чрез „Ербиендби“. Не съм излизал оттам. Отидох на конференцията, после си легнах, а на следващия ден се качих в самолета. Имам документи от „Ербиендби“. Дай ми телефона и ще ти покажа.

— На кого мога да се обадя? С кого разговаря там?

— Ами… с никого.

— Колко време продължи конференцията?

— Само един ден. Почти шест часа.

— Колко души присъстваха?

— Не знам. Сто, сто и петдесет.

— Бил си на конференция със сто и петдесет души за един ден и няма нито един, който те е видял там и с когото мога да говоря?

— Не знам имената им! — изкрещя Закари. — Ако ме видят, вероятно ще се сетят за мен, но аз не познавам никого!

Астър кимна, докато си записваше.

— Ще ми трябва темата на конференцията и лице за контакти. Ще разбера имената на присъствалите и ще им покажа твоя снимка. Ако намерим само двама души, които са те видели там в нощта, когато е била отвлечена Кати Фар, това ще направи нищожни доказателствата на обвинението.

Лицето на Закари засия.

— Анджи може да ти помогне.

— Като стана дума за Анджи, тя е казала на полицията, че е излизала от мола, когато някой я ударил отзад по главата, и после се свестила в дървената къща на Кримзън Лейк Роуд. Това е било на… тринайсети май. Ти къде беше на тринайсети май към десет часа вечерта?

— Спях вкъщи. Тъкмо ми беше свършила двайсет и четири часовата смяна.

— Някой може ли да потвърди?

— Че съм бил вкъщи ли? Не, не мисля.

— Ами Кримзън Лейк Роуд? Имаш ли нещо общо с това място?

— Не. Нищо. Дори не бях чувал за него.

Астър се втренчи в клиента си.

— Ти отмести поглед встрани. Какво премълчаваш?

— Нищо.

— В моята професия главното ми умение е да разгадавам хората. Ти премълчаваш нещо. Какво?

— Нищо. Откровен съм с теб. Не знам защо ми се случва това.

Астър си записа още няколко бележки.

— Как ти се струва делото дотук? — попита Закари. — Ти каза, че можеш да го спечелиш. Сигурен ли си?

— Не зная какво са намерили в дома ти, за да ти кажа със сигурност, но не съм се захванал с адвокатската работа, за да губя дела. Когато получа всички доклади, ще дойда пак и ще ги обсъдим. Ще ти обясня и как ще процедираме. А засега, искам да подпишеш нещо. — Астър извади някакъв документ от чантата си.

— Какво е това?

— Ти току-що ме призова в съда против волята ми, докторе.