Четвъртата картина

38.

Кейсън Болдуин нямаше правомощия над Шерифската служба на окръг Кларк. Въпреки че популярни филми и телевизионни сериали обичаха да показват как агентите на ФБР идват и изземват случая, истината беше друга. Случаите се поемаха от властите, в чиято юрисдикция попадаха, и всички външни правоприлагащи агенции, които искаха да се включат, трябваше да работят съвместно с тях или да заиграят грубо и да проведат собствено разследване. То обаче често се проваляше, когато се укриваха улики и нарушителите се измъкваха през тези дупки.

Детектив Кристън Рийс седеше в преградения си кабинет в отдел „Изчезнали лица“ на полицията на Лас Вегас, когато Болдуин влезе. Тя отмести поглед от компютъра си и се подсмихна.

— Не знаех, че Брад Пит е в града. Правиш проучвания за някоя роля ли? Защото ще ти осигуря лична обиколка на града, каквато не си виждал досега.

Болдуин се ухили и седна срещу нея. Погледна наградите ѝ за точна стрелба, окачени на стената, и забеляза още няколко нови.

— Това награда за мултисистемен гъвкав подход ли е?

— Разбира се. Аз съм първата жена, която я е печелила някога. Пистолет и пушка.

— Без майтап?

Рийс се облегна назад на стола.

— Морската пехота, миличък. И аз заслужавам нещо, след като за малко не пукнах в онази пустиня заради петрола на някое богато копеле. — Тя се вгледа безизразно в него и после устните ѝ бавно се разтеглиха в усмивка. Болдуин остана с впечатлението, че за разлика от повечето хора, които само така говорят, Рийс искрено се радва, че го вижда. — Забрави тези щуротии. Денят е хубав и пред мен седи красив мъж. Какво мога да направя за теб, агент Болдуин?

— На теб е възложен един случай, който разследвам самостоятелно.

— Самостоятелно?

Той кимна.

— Шефът ми се опитва да ми пробута случаи, свързани с финансови престъпления и не ми дава да припарвам до отдел „Поведенчески анализ и тежки престъпления“. Газ ще пикае, ако разбере, че през по-голямата част от деня търся улики по този случай.

— По кой случай?

— „Хармъни Фар“. Свързват я с разследването на Палача от Кримзън Лейк Роуд.

Рийс кимна.

— Чух за случая. Изчезнала е от къщичката си на едно дърво. Между другото, благодаря, че си се включил. Кой знае кога някой щеше да си вдигне задника и да намери телефона ѝ и другото нещо, по дяволите!

— Няма защо. Искам само да знам дали… се прави всичко необходимо.

— Искаш да кажеш, че искаш да провериш дали аз се издънвам по случая и дали ти можеш да се справиш по-добре?

Двамата се усмихнаха един на друг.

— Познаваме се твърде отдавна за тези тъпотии, Кейсън.

— Имам ти пълно доверие. Има може би петима души, за които мога да го кажа. Този случай обаче… влезе под кожата ми и не знам как да се отърва. Мисля, че ти можеш да си Шерлок Холмс, а аз пак ще седя на този стол и ще те питам какво става по случая.

— Аха — каза многозначително Рийс. — Значи си един от онези типове. Често го виждам у полицаи, които не са разследвали престъпления срещу деца. Един ден им възлагат случай за педофилска мрежа или група за трафик на хора. Те не съзнават, че в света съществува такова зло.

— Какво зло?

— Като онова, което търси най-невинните и ги убива за собствено удоволствие. Това са библейски гадости, Кейсън — Содом и Гомор. Някога разследвал ли си убийство на дете?

— Само веднъж. И аз мразя тези случаи.

Тя въздъхна.

— Искаш ли съвет? Кажи ми какво знаеш и забрави за това. Ти вече си направил достатъчно. Благодарение на теб знаем кога и откъде е била отвлечена Хармъни. Това е добро начало. Остави ме аз да се оправям нататък.

Болдуин кимна и избърса малко прах от бюрото ѝ.

— Но ти няма да се откажеш, нали?

Той поклати глава.

Рийс се усмихна.

— И аз така предположих. Добре, ще те държа в течение. Засега нямам нищо, но веднага щом изникне нещо ново, ще ти кажа.

Болдуин се втренчи в нея.

— Обещавам.

Той кимна.

— Ще ти бъда признателен. — Пое си дълбоко дъх и огледа преградените бюра, за да се увери, че няма никой наблизо. — Виждам Хармъни в сънищата си. Случи се само два пъти и за кратко, но ги помня. И на сутринта не ги забравям.

— Какво виждаш?

— Всъщност нищо. Никакво насилие. Само Хармъни, легнала по гръб. Изглежда замръзнала и гледа небето с… невиждащи очи. Очи на кукла. И после образът ѝ избледнява.

Рийс се наведе напред и опря лакти на бюрото.

— Кейсън, чуй ме. Случаите с деца не са като случаите с възрастни. Не е срамно да кажеш, че тази работа не е за теб и да я зарежеш. Особено когато гадният ти шеф се готви да ти изрита задника.

Болдуин се ухили.

— Той е голям гадняр. Знаеш ли, че го хванах да крещи на една от чистачките, защото беше сложила черна торбичка в кошчето му за боклук, а той предпочитал прозрачни? Не ѝ четеше конско и не я мъмреше, а ѝ крещеше със зачервено лице, така че всички в офиса да го чуят. След това го чух да казва на друг агент, че му харесва да прави такива неща, за да накара хората да го мислят за непредсказуем.

— Еха!

Болдуин кимна.

— Аз си тръгвам последен, затова всяка вечер вземам всичките му химикалки. Независимо дали има само една на бюрото му, или нов пакет в чекмеджето. Вземам ги всичките. Това го побърква.

Рийс се изкикоти.

— Внимавай, Жана д’Арк, не ти трябва да се бунтуваш толкова усилено.

Той вдигна рамене.

— Животът си струва заради дребните неща.

Двамата се спогледаха усмихнати и Болдуин осъзна, че тя наистина му е добра приятелка. Не беше човек, който само чака реда си, за да говори и да обсъжда публикациите си в социалните мрежи, а бе човек, който ще го подкрепи в нужда. И това го накара да осъзнае колко малко такива хора има в живота си.

Кейсън въздъхна дълбоко и стана.

— Признателен съм ти, че се тревожиш за мен, но трябва да намеря Хармъни, Кристън. Ако онзи тип ѝ направи онова, което мисля, че е планирал… Няма да мога да сложа значката си пак, ако не го спра.

Рийс го погледна сериозно и каза:

— Ще ти помогна с каквото мога.

Тя стана и го прегърна. Болдуин се отдръпна и тръгна, без да пророни нито дума повече.