Четвъртата картина

80.

Малкият плаж водеше към сапфиреносиния океан. Краката ти потъваха в гладкия златист пясък, сякаш плъзнали се в легло от коприна. Вълните се плискаха на брега, разбиваха се и се разпенваха около глезените на няколко деца, които играеха до водата.

Джесика, облечена с лятна рокля и с широка сламена шапка на главата, ги гледаше. Някои бяха местни, други бяха деца на туристи. Едно куче — черен лабрадор — не спираше да скача и изскача от водата и да гони децата, докато не се гмурнеха във вълните. Това беше най-спокойният плаж, който беше виждала.

Някой ден трябваше да доведе Тара в Белиз.

На плажа имаше бар. В пясъка бяха застопорени високи столчета, плотът беше от бамбук, а покривът — сламен. Ярдли огледа няколкото души, които седяха там. Един висок барман с тъмен тен и гъсти мустаци смесваше напитки в блендер.

В този миг излезе силен бриз и надигна периферията на шапката ѝ. Джесика я свали от главата си и тръгна към бара. На високо столче седеше жена с червен бански костюм и черен прозрачен шал, увит около кръста. В краката ѝ лежеше голяма чанта. Сега кожата ѝ имаше тъмен загар и татуировките ѝ се открояваха по-ярко. До нея стоеше тийнейджърка с бански костюм и слънчеви очила.

Ярдли седна на високото столче до жената, извади една снимка и я сложи на барплота помежду им.

Сю Елън Джоунс погледна снимката на нея и брат ѝ, облечени с костюми за Хелоуин. Тя беше фея, а той — призрак. Костюмът ѝ нямаше ръкави и на дясното рамо на момичето се виждаше голямо тъмнолилаво петно.

— По рожденото петно ли ме позна? — попита тя.

— Да. Макар че вероятно щях да те позная и без него. Лицето ти не се е променила много оттогава.

Сю Елън я погледна.

— Откога си тук?

— От скоро. В Сан Педро има само един хотел на плажа. Отдел „Екстрадиране“ към прокуратурата поиска да го уведомят, ако някоя самотна жена с американски паспорт се регистрира там. Изпратиха ме тук преди два дни. Казах им, че сигурно си променила външния си вид и че аз съм от малкото хора, които могат да те идентифицират.

Барманът сложи пред нея червена плодова напитка във висока чаша.

— Грасиас — каза Сю Елън.

Той повдигна вежда към Джесика.

— И за мен същото, моля — отвърна тя.

— Хармъни — подхвана Сю Елън, — иди в хотелската стая и събери багажа.

Момичето погледна Ярдли.

— Мога да остана.

— Не, миличка, трябва да събереш всичко. Става ли? Нищо няма да ми се случи, не се тревожи. Хайде, върви.

Хармъни се втренчи гневно в Ярдли и отговори:

— Добре.

Джесика я проследи с поглед.

— Красива е.

— Да.

— Добре ли е?

Сю Елън вдигна рамене.

— Нямаш представа какво я е накарал да преживее собственият ѝ баща. Тя искаше да гледа как умира, но аз не ѝ позволих. Не трябва да живее с този спомен.

— Ами майка ѝ?

— Кати беше същата като него. Веднъж заварила един от приятелите ѝ да се нахвърля на Хармъни. Хармъни извикала за помощ, но Кати се обърнала и си излязла. — Сю Елън поклати глава и отпи от питието си. — Всички, които е трябвало да се грижат за Хармъни, са я подлагали на тормоз. Не исках да вижда повече насилие. Щях да я пусна да си върви, но после тя каза нещо, което никога няма да забравя.

— Какво?

— Нека помогна. — Сю Елън погледна към Хармъни, която се отдалечаваше. Взе чашата си, отпи и я остави на мястото ѝ. — Не знаех дали ще се сетиш за това място. И двете бяхме доста пияни, когато ти разказах за него.

— Сетих се, защото онази нощ затворих очи и се опитах да си го представя. Как водата прилича на сини кристали, а покрай брега се издигат смарагдовозелени скали — точно както ти ги описа. — Ярдли погледна вълните. — И на живо е направо изумително.

Сю Елън я погледна.

— Извинявай, че те излъгах.

— Само за това ли съжаляваш?

— Да.

— Един невинен човек умря заради теб. Ленард нямаше нищо общо с цялата тази история.

Сю Елън извади сламката от напитката си и се втренчи в нея, блестяща на слънчевата светлина.

— Тъкър обича да завързва жертвите си и да ги реже. От краката до врата. Хармъни има белези по гърба и бедрата. Попита ме защо я е рязал толкова много и аз ѝ казах, че му харесва да слуша писъците ѝ. — Сю Елън се усмихна. — Е, харесваше му да слуша писъци. — Тя погледна Ярдли, а после отново се обърна към питието си. — Съжалявам, че Джуд се опита да те нарани. Ако знаех…

— Недей. Много добре си знаела какво ще се случи с мен, ако успея да го разоблича.

— Не. Никога не бих му позволила да те нарани. Кълна се.

Барманът поднесе питието на Джесика и тя отпи малка глътка. Беше толкова студено и сладко, че зъбите ѝ изтръпнаха.

— Тъкър те е държал в къщата на дядо си на Кримзън Лейк Роуд, нали?

Изражението на Сю Елън се промени и тя се втренчи в празното пространство.

— През цялото време дядо му беше толкова пиян, че нямаше представа какво се случва. Или пък, ако е имал, не се опита да го спре. Тъкър си беше подготвил място — мазето, в което и ти си била. Първия ден, когато ме замъкна там, той ме занесе на ръце. Борех се и се мъчех да избягам, а после видях резки на стените близо до вратата. Оставени от други момичета, които Тъкър е вкарвал там и които са се опитвали да се спасят.

— Колко са били?

Сю Елън вдигна рамене, но не отмести поглед.

— Не знам.

— Ти как избяга?

— След три месеца той започна да ми има доверие. Понякога ме пускаше да излизам в задния двор. Един ден дори ми позволи да отида до магазина и да му купя някои неща. И тогава избягах. Изтичах чак до нас. Но това вече не беше моят дом. Потърсих баща си, но мъжът, който отвори вратата, каза, че баща ми е мъртъв и че са отвели Боби. Не исках да ходя в полицията. Мислех, че Тъкър ще ме намери отново, затова побягнах. Тичах, докато вече краката не ме държаха. Дори не помня как съм стигнала до Лас Вегас. Едно семейство ме взе и ме остави в приют там. Казах им фалшиво име. Властите не можеха да докажат, че лъжа, затова го запазих. Мислех, че името ще ме предпази, ако някой ден Тъкър дойде да ме търси. Анджела Ривър. Майка ми се казваше Анджела.

— Кога те намери Джуд?

— Той намерил първо Боби. Джуд е имал по-малка сестра, Айви, която изчезнала. Предполагам, че знаеш това. Дълго време бил обсебен от мисълта да я открие. Затова станал криминален репортер. Мислел, че ако си създаде достатъчно връзки и получи достъп до друга информация, един ден може да разбере какво се е случило с нея. Попаднал на моя случай и това направо го обсебило. Видял моя снимка. Много съм приличала на Айви. — Сю Елън направи пауза. — Боби всъщност не се самоуби. Наистина, вземаше наркотици, а имаше и други неща, но… истината е, че го уби Тъкър. Той е неговият убиец, не дрогата. Боби се беше сближил с Джуд само два месеца след първата им среща. След смъртта му Джуд искаше да докаже какво е направил Тъкър. И така намери мен.

— Как?

— Аз търсех Боби и пътищата ни се кръстосаха. Обадих му се с куп въпроси. Дори не помня как му се представих, но се срещнахме и… не знам. У Джуд имаше нещо, което вдъхваше доверие. Той изпитваше същото към мен. Влюбихме се и станахме неразделни. Досега. — Сю Елън дълго мълча, потънала в спомени. — Не разговаряхме много за Тъкър. Но един ден Джуд се прибра вкъщи и каза, че го е открил. Че Тъкър е в затвора и ще лежи там известно време. Попита ме дали искам да съобщя на властите и да се опитам да го осъдя… но аз отказах. Времето, прекарано зад решетките, нямаше да компенсира злото, което беше сторил. И затова Джуд каза, че трябва да го убием. Толкова много ме обичаше. Той мислеше, че това ще ми донесе известен покой, затова беше готов да убие човешко същество заради мен.

Сю Елън млъкна и опря лакти на бара. Погледът ѝ блуждаеше, докато се спря на ръцете ѝ. Тя протегна пръсти и отново ги сви.

— Не можеш да си представиш какво ми причини Тъкър, Джесика. Не можеш да го разбереш, ако не си го преживяла. Той щеше пак да се възползва от мен, а после да ме захвърли като стара играчка. Сякаш съм невъодушевен предмет. Накрая вече не мислех, че съм човешко същество. Трябваше ми ужасно дълго време, докато отново се почувствам човек. Не знам. Може би все още не се чувствам човешко същество.

— Джуд каза, че родителите на Майкъл Закари живеели до къщата на дядото на Тъкър. Проверихме и това се оказа лъжа. Закари беше ли замесен по някакъв начин?

Сю Елън поклати глава.

— Не. Той беше удобен. Джуд ме убеди, че ни трябва човек, когото да обвините, иначе ще ни хванат. Той знае как действа прокуратурата, защото прави репортажи за вас. Каза, че ако се разчуе, че има арестуван, натискът да постигнете осъдителна присъда ще бъде толкова голям, че няма да си правите труда да търсите друг заподозрян.

Сю Елън си поръча още едно питие.

— Жал ми е за него. Майкъл не е лош човек. Предполагах, че рано или късно ще разберете истината и ще оттеглите обвиненията срещу него. Това беше необходимо зло. Трябваше да знам как върви разследването и колко близо сте да ни хванете, затова направихме така, че да изглежда, че Палача ми е гадже, а аз съм се отървала на косъм. Всички парчета на пъзела си дойдоха по местата.

Ярдли видя, че лабрадорът изскочи от водата и изтръска козината си близо до бара, и усети няколко капки по краката си.

— Кога ти хрумна да използваш картините?

— Не и отначало. Знаех за тях. Помниш ли, когато ти казах, че съм била в колеж? Учихме за тези картини в часовете по митология. Един преподавател ни каза, че никой не знае какво означават, но аз веднага разбрах. Отмъщение. И мисълта за тях ме обсебваше седмици наред, след като ги видях. Не можех да си ги избия от главата. Непрекъснато виждах Тъкър във всяка от тях и колкото повече си го представях в тези пози, толкова по-щастлива се чувствах. Дори само при мисълта как го убивам, болката сякаш изчезваше. И тогава разбрах, че аз и Джуд не само си фантазираме, а един ден ще го направим наистина. И се чувствах добре, докато чаках този миг да дойде. Знаех, че очакването е по-хубаво от самия акт и още по-хубаво от спомена за стореното. Исках да удължа този момент. — Тя погледна Ярдли. — Аз не съм лош човек, Джесика.

Ярдли я гледаше, без да казва нищо.

Сю Елън кимна и отмести очи встрани.

— Ленард. Да, знам. Но идеята беше на Джуд, не моя. Той не искаше да разследвате изчезването на Хармъни и затова плати на Ленард да ви наговори онези измислици. Казах му да го остави на мира, защото Ленард няма да го разпознае, но никой не може да каже на Джуд какво да прави. Той е страхотно упорит. Но не е чудовище. Мислеше, че го прави заради мен — заради нас. И заради живота, който щяхме да изградим заедно, когато всичко това свърши. — Тя замълча и погледна към океана. — Не исках да пострада друг.

— Ами ти? Можеше да умреш от рицина. Заслужаваше ли си да умреш?

— Да. Но знаех, че няма да умра. Разредихме го достатъчно. Полицаите помислиха, че количеството е същото като при Кати Фар, защото Джуд остави еднакви празни спринцовки в двете къщи. Дълго време проучвах въпроса и научих, че в лабораториите не могат да установят точните количества рицин в тялото, ако не отрежат парченце от черния дроб, а аз определено нямаше да им позволя да направят това с мен.

Сю Елън въздъхна дълбоко. Двете се умълчаха и се заслушаха във вълните, които се плискаха в брега.

Ярдли отпи от питието си и без да я поглежда, попита:

— Истина ли е онази история за мъжа от „Ангелите на Ада“ и сделката за наркотици в пустинята? И наистина ли не можеш да имаш деца? Изобщо казала ли си ми нещо вярно?

Сю Елън дълго мълча, преди да отговори.

— Онзи ден, когато дойде у нас, когато мислеше, че ще се самоубия — наистина мислех да го направя. Изпих виното и се нагълтах с хапчета, защото вече не издържах, Джес. Онова, което ми стори Тъкър, беше преди близо две десетилетия, но когато затворя очи, аз все още съм там, в мазето. Имам чувството, че се опитвам да разплета някаква бъркотия, която не може да бъде разплетена. Помислих си, че вероятно ще е по-добре да сложа край на живота си и веднъж завинаги да приключа с всичко. Затова те повиках, надявайки се, че… Знам ли — че ще ме разубедиш. Освен Джуд, ти си единственият човек в живота ми, на когото му пука за мен. Сълзите ми бяха истински, болката беше истинска и ти ми помогна да го превъзмогна… Приятелството ни беше истинско.

Отново настъпи мълчание. Чуваше се само плискането на вълните в брега.

— Полицията тук ли е? — попита Сю Елън.

— Чакат ме да те идентифицирам. ФБР има заповед за екстрадирането ти.

— Не можеш да им позволиш да ме приберат, Джес. Няма пак да живея в клетка. Веднъж вече Тъкър ме затвори и аз никога повече няма да се върна там.

— Какво да направя? Оставяш ли ми някакъв избор?

— Няма да се предам. Имам пистолет. Ще стрелям, докато се опитвам да избягам.

— В такъв случай няма да живееш и пет секунди. Какъв ще е смисълът, че надживя Тъкър, ако умреш тук, на някакъв плаж?

Сю Елън се вгледа в океана и дълго мълча.

— Мисля, че не трябва да напускаш работа. Бягството в онова градче няма да ти помогне. Аз бягах дълго време, но не можеш да избягаш, Джес. Това не спира да те преследва.

Бризът се усили и косата на Сю Елън се развя пред лицето ѝ. Ясните ѝ очи и разноцветните ѝ татуировки сякаш затанцуваха на слънчевата светлина.

— Отмених продажбата на къщата. Приех предложението на прокуратурата да стана прокурор в „Особени случаи“. Ще ми позволят да избирам кои дела да поемам, без никой да ме следи.

Сю Елън кимна.

— Това е хубаво. Радвам се, че няма да бягаш. Наистина. — Тя затвори очи, отпи от питието си и остави чашата. — Но трябва да ме пуснеш да си вървя.

— Не мога — отчаяно каза Ярдли.

Сю Елън я погледна и промълви:

— Джесика, трябва да ме пуснеш.

— Моля те, не искай това от мен.

— Искаш ли да чуеш какво ми стори Тъкър? Да ти кажа ли как всяка нощ чувам стъпките му и знам какво ще ми се случи? Как го умолявам: Моля те, моля те, не, недей отново, моля те… а той да се смее? Тъкър се смееше, когато го молех. — По лицето ѝ потекоха сълзи, но на устните ѝ се появи усмивка. — Накрая обаче вече не се смееше.

— Не мога да те пусна. Трябва да оставиш пистолета и да дойдеш с мен. Ще те убият, ако видят, че носиш оръжие.

— Няма да стане. Трябва да избереш. Сега ще стана и ще си тръгна, а ти ще ме оставиш да си вървя, или ще им се обадиш да дойдат. Но ако дойдат, аз ще умра.

— Недей, не го прави! Не умирай тук! Моля те!

Сю Елън стана.

— Иска ми се да се бяхме срещнали при други обстоятелства, Джесика. Не всеки ден срещаш сродна душа, нали?

— Недей…

Сю Елън хвана с две ръце лицето ѝ и нежно я целуна по устните.

— Красива си. И си много по-силна, отколкото мислиш. Един ден строшеното ти сърце ще заздравее.

Тя се отдръпна от нея и Ярдли пусна ръката ѝ.

— Не сродни души — каза Джесика и Сю Елън се обърна и я погледна. — Не сродни души, а… души близнаци.

Сю Елън се усмихна, обърна се и тръгна.

Ярдли я проследи с поглед, докато не напусна плажа и не се сля с тълпата на улицата. Погледна назад само веднъж. И после изчезна.

Ярдли почувства, че я задушават ужасни чувства. Трябваше да ги преглътне. Затвори очи и си пое дълбоко дъх, вдишвайки соленото ухание на океана.

Извади телефона си и изпрати съобщение:

След това отново се загледа в децата, които играеха във водата, и се усмихна, когато лабрадорът дойде при нея. Почеса го зад ушите. Една вълна лениво се плисна в брега. Слънцето се отразяваше яркозлатисто в океана и Джесика разбра, че с това ще запомни завинаги този момент.