Четвъртата картина

39.

Дилън Астър влезе в съдебната зала, облечен с елегантен костюм със синя вратовръзка. Беше хубав, с момчешко, гладко избръснато лице.

— Господин Астър, радвам се да ви видя.

— Аз също, господин съдия.

— Доколкото разбрах, вие сте адвокатът на господин Закари. Така ли е?

— Да, господин съдия.

— И освен това се опитвате да свидетелствате в негова защита?

— Да, господин съдия. Бях призован в съда не в качеството си на адвокат, а като свидетел.

Джакс поклати глава.

— Това е нелепо! На заседанията на федералното голямо жури не се допускат адвокати, господин съдия. Това е установено от закона и съдебната практика. Обикновено не присъстват дори обвиняемите.

— Господин Джакс, какво ще кажете аз да реша кое е нелепо и кое не е в собствената си съдебна зала? — попита Маклейн и отново се обърна към Астър: — За какво смятате да свидетелствате?

— Не съм съвсем сигурен. Предполагам, че доктор Закари иска да говоря за характера му през времето, откакто го познавам.

— И откога го познавате?

— От вчера.

Джакс се изсмя подигравателно и ликуващо.

— Но мама винаги е казвала, че лесно се сприятелявам.

Съдебните заседатели се засмяха.

— На ваше място не бих обърнал внимание на думите му, господин съдия — подхвърли Джакс.

— Господин съдия, аз съвсем не се застъпвам като адвокат, като казвам това. Само подчертавам един факт — че доктор Закари има правото да призове когото поиска за свой свидетел. Отзовах се на призовката и ето ме тук да свидетелствам. Освен ако господин Джакс може да посочи закон, който забранява на свидетел на обвиняемия да даде показания пред голямото жури, аз не виждам какъв е проблемът.

Маклейн прегледа документа, който му беше дал приставът.

— Господин Джакс, призовката ми се вижда валидна. Можете ли да цитирате закон, според който на валиден свидетел от страна на обвиняемия се забранява да свидетелства пред голямото жури поради конфликт, създаден от това, че го представлява като адвокат в съда?

— В момента не се сещам, господин съдия, но духът на този номер явно е да се заобиколи забраната адвокат да присъства на заседанията.

— Е, аз не съм тук, за да съдя духове, а да отсъждам според закона, господин Джакс. Затова ако не ми посочите закон, административно правило или съдебна практика, според които може да забраните на този свидетел да даде показания, аз ще го допусна.

Джакс се обърна и започна да разговаря шепнешком с другите двама прокурори. Астър стоеше спокойно пред съдията. Той забеляза Ярдли, намигна ѝ и я накара да се усмихне.

— Стига той да не привежда правни доводи и да се придържа към показанията за характера, предполагам, че всичко е наред — каза накрая Джакс. В гласа му прозвуча гневна нотка.

— Добре. Тогава, господин Астър, моля, заемете мястото си на свидетелската скамейка и се закълнете.

Астър седна, положи клетва, наля си вода в картонена чаша и отпи малка глътка. Погледна заседателите и се усмихна. На бузите му се появиха трапчинки. Някои съдебни заседатели също му се усмихнаха.

На заседанията на голямото жури не се разрешаваше на обвиняемия да задава въпроси на свидетелите, затова Джакс беше в неизгодната позиция да разпитва адвоката на Закари за характера му. Джакс изглеждаше нервен и се ядосваше все повече.

— Какво искате да кажете за характера на обвиняемия, господин Астър?

— О… ами, не знам. Както споменах, познавам го отскоро. Честно казано, изненадах се, че ме призова тук. Ако погледнете глава 18, части 1111 до 2251 от Наказателния кодекс на Съединените щати, където са изброени всички начини, които квалифицират убийството като федерално престъпление, ще видите, че начинът, по който е била убита Кати Фар, не е споменат там. Затова искрено се изненадах, че случаят се разглежда във федерален съд, предвид че няма юрисдикция…

— Възразявам! — извика Джакс. — Той изтъква правни доводи, господин съдия.

— Хей, вие зададохте въпроса. Аз само отговарям.

— Господин Астър — намеси се Маклейн, — моля, придържайте се към доказателства за характера във връзка с този случай.

— Разбира се, господин съдия. Извинявам се, че споменах глава 18, части 1111 до 2251.

Ярдли не можа да сдържи усмивката си.

Джакс сложи ръка на прокурорската маса и се втренчи в Астър, който му се усмихна свенливо, и това ядоса още повече прокурора.

— Имате ли да добавите нещо уместно? — попита Джакс.

— Доктор Закари изглежда добър човек и аз му вярвам. Не мисля, че той е убил жената.

— Това ли е всичко?

— А, и каубойските ви ботуши ми харесват.

Джакс се втренчи в него с неприкрито отвращение.

— А сега, бихте ли ме извинили, господин съдия?

— Да.

Астър излезе от залата.

— Господин Закари, желаете ли да представите други свидетели? — попита Маклейн.

— Не, господин съдия.

— Господин Джакс, имате ли да добавите още нещо, преди да освободя съдебните заседатели да вземат решение по въпроса?

— Не, господин съдия.

— Добре, тогава обявявам почивка.

Анджела Ривър се наведе към Ярдли и попита:

— Какво означава това?

— След като се представят всички доказателства, съдебните заседатели от голямото жури се събират и решават дали има достатъчно основания да изправят обвиняемия пред съда, или не.

— Не чух нищо, което да казва, че той е невинен. Ще му предявят официално обвинение, нали?

— Може би няма. Почакай. Ей сега се връщам.

Ярдли стана и излезе в коридора. Астър стоеше до стената и се шегуваше с Питър. Ярдли се приближи до него, хвана го за ръката и го дръпна настрани. Двамата бавно тръгнаха по коридора.

— Това беше едно от най-хубавите неща, които съм виждала в съда — призна тя. — Разбира се, ако беше опитал с мен, нямаше да ти позволя да гъкнеш, после щях да поискам да те накажат.

Астър вдигна рамене.

— Вероятно нямаше да опитам, ако знаех, че ти си прокурорът по делото.

Те спряха до прозорци, които гледаха към оживената улица и сграда отсреща.

— Знаеш ли вече много неща по случая? — попита Ярдли.

— Само онова, което прочетох в „Сън“. Не можах да убедя никого от твоето ведомство да ми даде нещо.

— Вече не работя там. Вчера напуснах.

— Наистина ли? Не знаех. По дяволите, ще ми липсваш, Джес! Все на теб се обаждах, когато съм имал нужда да поговоря с някой свестен и разумен човек от прокуратурата.

— Сигурна съм, че ще се оправиш чудесно и без мен.

Вратите на съдебната зала се отвориха и приставът излезе. Той ги видя и Астър попита:

— Обявиха ли вече решението си?

— Не, все още няма решение. Но попитаха нещо съдията.

— Какво?

— Дали може да им даде копие от Наказателния кодекс на Съединените щати, глава 18, части 1111 до 2251.