Проклятието на инките

19.

Андите, Перу

„Хайръм Бингам експрес“

72 км северозападно от Куско

17 януари 2014 г.

Изливащият се върху планините порой като че ли отслабна, докато дизеловият локомотив направи поредния завой и се спусна към коритото на река­та. Хелена беше съсредоточена в разговора си с дон Ерависто, но бе невъзможно да не забележи как по­соката на движение отново се променя. Теренът за­почна да се изравнява за първи път през последните петнайсет километра и през затворения прозорец ре­вът на река Урубамба се съревноваваше с тропота на дъжда, барабанящ по покрива на вагона.

- Защо ни дойдохте на гости в Перу? - попита дон Ерависто.

Образът на Уилсън проблесна в ума на Хелена.

- Винаги съм искала да посетя изгубения град на инките. Появи се възможност да разчистя графика си и ето ме тук. - Тя отпи глътка горещ чай. - А вие защо сте тук, дон Ерависто? На някакво празнен­ство ли?

Дон Ерависто се усмихна малко пресилено.

- Посещавал съм Мачу Пикчу безброй пъти през годините, сеньорита. - Той погледна някъде в дале­чината и докосна за момент малкия кръст през коло­саната си риза. - Най-голямата радост в живота ми е да идвам на това благословено от Господа място. Аз съм бизнесмен от Лима и това пътуване с влака до Мачу Пикчу е станало нещо като поклонение за мен.

- Поклонение? - учуди се Хелена.

Дон Ерависто кимна.

- Мачу Пикчу е духовно място. Тук мога да по­стигна единение със себе си, когато посещавам древ­ната цитадела на бога слънце Инти.

Споменаването на бога слънце изглеждаше странно предвид очевидно католическото възпитание на дон Ерависто.

- Като казахте единение, странно ми се вижда, че имате толкова много спътници - отбеляза Хеле­на. - Прилича ми повече на парти, отколкото на по­клонение.

- Колкото повече хора, толкова по-весело - отвър­на той. - Човек с моето положение не върши нищо сам. Имам хиляди подчинени в Перу и Южна Аме­рика. А с това идва и отговорността. Такава е кул­турата ни. Семейството е много важно, също като близките до сърцето приятели. Трябва да споделяме изживяното. - Той замълча за момент. - В хотела ли ще отседнете?

Хелена реши, че няма смисъл да лъже. Всеки от персонала на влака можеше да му каже какви са пла­новете ѝ за пътуването.

- Да, смятам да изкача някои от околните върхове, както и да посетя руините.

- Пътеките по околните хълмове са много коварни - каза дон Ерависто. - С пропасти, дълбоки стотици метри. Определено вдъхновяваща гледка, но през ця­лото време трябва да сте нащрек. - Той погледна към Чад, която седеше от другата страна на пътеката. - Но изглежда, че се намирате във вещи ръце.

Дон Ерависто се обърна и посочи един от по-мла­дите мъже от антуража си - красив господин в сив костюм и черна вратовръзка.

- Това е синът ми Даниел. Майка му беше амери­канка. Втората ми съпруга. - По изражението му си личеше, че много се гордее със сина си. - Ако ви е нужно каквото и да било, двамата сме насреща.

Макар че беше доста далеч, Даниел погледна Хе­лена в очите и ѝ кимна, сякаш можеше да чуе всяка дума от разговора им. Изглеждаше на трийсет и ня­колко, беше пригладил тъмната си коса назад също като баща си. Мрачните му очи тънеха в сянка и бяха дълбоко разположени, чешеше носа си непре­къснато, сякаш го мъчи ужасен сърбеж. От двете му страни седяха две млади жени със сурова, неподпра­вена красота, но по стеснителните им изражения и недодяланото им поведение си личеше, че са били подбрани от някое местно село в подножието на пла­нините.

- Непременно ще ви уведомя, ако имам нужда от нещо - отвърна Хелена. Тя посочи навън. - Виждали ли сте някога време като това?

- Много рядко съм го виждал толкова мрачно и коварно - отвърна дон Ерависто. - Срутването на скалите беше много неочаквано, но се е случвало и преди. - Той пое дълбоко дъх през носа си. - Ми­ризмата на гората след силните летни дъждове е опияняваща, нали? Придошлите реки оживяват като ревящи чудовища. Направо са страшни, като ги доб­лижиш - толкова мощни, че кожата ти настръхва. - Страстта се долавяше във всяка негова дума. - Това е една от многото причини дъждовният сезон да е любимото ми време на годината за пътуване в плани­ните. Отдавна чаках идването на този ден - добави той и кимна.

Последният коментар на дон Ерависто изглежда­ше не на място, но Хелена предпочете да премълчи.

- Споменахте, че Хайръм Бингам е отседнал в онази барака край линията? - попита тя.

- Били са мрачни времена - промърмори дон Ера­висто и посочи през пътеката към спътниците ѝ. - Бих предпочел да сме насаме, ако трябва да говоря честно. По-добре ги отпратете.

Хелена беше стъписана от искането му, но въпре­ки това помоли Чад и Пабло да се преместят в друго­то сепаре. По изражението на Пабло беше очевидно, че той се бои от дон Ерависто, и това само засили неочаквания страх, който усети тя.

- Наистина са били мрачни времена - отново рече дон Ерависто, взе шепа кашу и разтърси ядките в юмрук, преди да ги метне в устата си. - Валяло е също като сега, когато Хайръм Бингам пренощувал в бараката - каза той, като продължаваше да дъвче. - Каква ирония.

- Хайръм сам ли е пътувал? - попита Хелена.

Дон Ерависто замълча, сякаш обмисляше стара­телно отговора си.

- Със сигурност е имал спътници. По онова време никой не е идвал самичък в тези непознати и диви земи. Старите индиански племена все още държали планините, особено на запад, към Амазонка. Говоре­ло се, че убивали чужденците и изсушавали главите им, за да ги носят като огърлици. Съдбата повелила в нощта, докато Хайръм Бингам и групата му спели в бараката, скъпоценните им магарета да бъдат отмък­нати и отведени, за да бъдат заклани.

- От кого? - попита Хелена.

Дон Ерависто стана много сериозен.

- Навремето това е било свещена долина, сеньорита. Местните индианци, които я защитавали, от­краднали товарните животни и ги осакатили жесто­ко. Гледката била ужасна. - Дон Ерависто млъкна, за да метне още кашу в устата си. - Доколкото знам, това била една от най-страховитите сцени, на които е ставал свидетел Хайръм Бингам.

- Ужасно - рече Хелена.

Дон Ерависто посочи айпада ѝ.

- Това няма да го откриете в книгата си. Хайръм Бингам не искал да обижда никого, когато писал ис­торията. Аз го наричам селективна история. Както вече казах, били мрачни времена. Местните инди­анци, както и църковната йерархия предпочели да забравят много от случилото се през онези години. Както несъмнено вече знаете, идването на Хайръм тук съвпаднало с последното разпъване на кръст в Южна Америка. Станало е в Куско.

- Разпъване ли? - изненада се Хелена.

- Само три дни преди Хайръм да дойде в тази доли­на - каза дон Ерависто. - Случаят не е добре известен. Уви, Църквата е свършила отлична работа с потулва­нето на ужасното събитие. Местен войник на име Корсел Сантияна бил разпънат на стените на катедралата пред очите на всички, обърнат към Пласа де Армас.

- Откъде знаете всичко това? - попита Хелена.

Дон Ерависто се усмихна.

- Историята се предава от баща на син. Така стоят нещата в тази страна. Тук имамекултура, за разлика от празните ритуали в Съединените щати.

Хелена бе изненадана от арогантността, появила се в тона му.

- Защо са разпънали войника? - попита тя.

Дон Ерависто сведе поглед.

- Твърдяло се, че бил обсебен от дявола.

- През коя година е станало? - попита Хелена.

- През лето Господне хиляда деветстотин и осмо.

- Знаете ли точната дата?

- Било в средата на дъждовния сезон, също като сега, но повече от това не ми е известно.

Последва дълга пауза, след което дон Ерависто продължи, като през цялото време мачкаше кашу между палеца и показалеца си.

- Мнозина смятат, че разпъването в Куско и пъ­туването на Хайръм Бингам до свещената долина на инките са свързани.

- Как направихте тази връзка? - попита Хелена.

- Не съм я правилаз, сеньорита. Така съм чу­вал. По заповед на епископ Франсиско, по чието нареждане било извършено очистването на Корсел Сантияна, от Куско бил пратен военен отряд по петите на Хайръм Бингам и неговите спътници. Залавянето им било основен приоритет за водача на Църквата.

- Кой е пътувал с Хайръм Бингам? - отново по­пита Хелена.

Дон Ерависто я погледна.

- Вече знаете отговора на този въпрос, сеньорита. Защо иначе щяхте да сте тук?

- Не съм сигурна какво искате да кажете, сеньор.

- Не е нужно да се правите на скромна.

Хелена поклати глава.

- Нямам представа за какво говорите.

- Трябва да признаете какво ви е известно. - Дон Ерависто си пое дълбоко дъх и успя да се усмихне бързо. - Изглежда емоцията на момента надделя и забравих маниерите си. Разберете, чаках много вре­ме настъпването на този ден.

Хелена видя как артерията на врата му запулсира по-бързо.

- Защо си играете с мен? - попита тя. - Ако имате да казвате нещо, кажете го.

- Уилсън Даулинг е причината и двамата да сме тук - заяви дон Ерависто. Юмруците му внезапно се свиха. - Возя се с този влак почти всеки ден през дъждовния сезон вече близо две години. Казаха ми, че сте прекрасна, и за мен е удоволствие да призная, че външният ви вид изобщо не разочарова. Докато бяхте в бараката, получихте видение – шепнешком добави той. - Видели сте Уилсън Даулинг съвсем ясно, сякаш е бил пред вас. Забележително, нали?

Хелена седеше мълчаливо с каменна физиономия.

- Отричате ли, че казаното от мен е истина? - по­пита той. Хелена виждаше, че дон Ерависто е напра­во замаян при мисълта, че знае какво е видяла. - Ви­дели сте Уилсън Даулинг. Знам го!

- Каквото и да си мислите, че знаете, сеньор, то е само върхът на айсберга.

Хелена не можеше да си позволи да покаже коле­бание или слабост - направеше ли го, положението можеше да се влоши. Пред нея седеше човек, който знаеше за виденията ѝ, колкото и неочаквано да бе това. „Откъде може да знае?“ Тя небрежно отпи от чая си, който вече бе хладък.

- Знаех, че ще бъдете тук - заяви тя. - Не правете грешката да си мислите, че знам по-малко от вас.

Хелена нямаше представа откъде бе дошла тази внезапна самоувереност, но усещаше, че сега е мо­ментът да бъде храбра.

Дон Ерависто се вгледа дълбоко в очите ѝ.

- Възможно е, предполагам. - Той вдигна ръка и щракна с пръсти, за да привлече вниманието на сер­витьора в края на вагона. - Донесете ми цигари и пепелник!

- Не може да пушите тук - остро рече Хелена.

Дон Ерависто спокойно разкопча копчето на сако­то си и извади никелиран пистолет.

- Аз командвам тук - заяви той и насочи мощното оръжие към главата на Хелена.

Появата на блестящия „Колт“ 45-и калибър мо­ментално предизвика суматоха във вагон-ресторанта. Отвсякъде се разнесоха възклицания и писъци. Някои замръзнаха шокирани, други се метнаха под столовете си, обхванати от паника.

Чад трескаво извади глока си.

- Хвърли пистолета! - изкрещя тя.

В другия край на вагона най-малко петима от хо­рата на дон Ерависто извадиха различни оръжия, от прости револвери до автомат МР5, и на свой ред зак­рещяха на Чад да хвърли оръжието си.

- Слава на Исус, мой свят закрилник - мърморе­ше Пабло от пода.

През цялото това време дон Ерависто и Хелена седяха и се гледаха в очите, без да мигнат. Хелена не показваше никакви признаци на страх. Оставаше напълно спокойна, нито една бръчка не нарушаваше безупречната ѝ кожа.

Тя бавно вдигна ръка, при което виковете и писъ­ците замлъкнаха за момент.

- Свали оръжието си, Чад. - Чуваше зад себе си теж­кото дишане на бодигарда си. - Владея положението.

- Не ми изглежда така! - извика Чад, докато на­сочваше последователно пистолета към всеки от пе­тимата в края на вагона. От мястото си нямаше пряк изглед към дон Ерависто.

Хелена опря ръка на преградата на сепарето и се обърна към нея. Лицето на Чад бе побеляло, дори устните ѝ бяха бледи.

- Ако искаше да ме застреля - спокойно рече Хе­лена, - вече щеше да е дръпнал спусъка.

На Чад ѝ бяха нужни няколко секунди, преди да свали с неохота пистолета си.

- Хората ви да останат на мястото си - каза Хеле­на на дон Ерависто.

- Някой да ми донесе цигари! - извика той.

- Не може да пушите тук - повтори Хелена.

- Ще правя каквото си искам!

Хелена поклати глава.

- Наистина ли си мислите, че ще дойда без защи­та? С моята връзка с миналото знам повече, отколко­то някога ще знаете вие!

За първи път дон Ерависто изглеждаше разтрево­жен.

- Играете си със сили, които са отвъд способност­та ви да разберете, сеньор. Очаквах пристигането ви, както вие очаквахте моето. Знам всичко, което ще се случи, и защо. Така че ще правите точно това, което кажа.

Дон Ерависто я изгледа сурово.

Хелена протегна ръка и отмести с показалец пис­толета му надолу и настрани.

- Ще свалите пистолета и хората ви ще сторят съ­щото. Имаме много за обсъждане и оръжията няма да са необходими.