Проклятието на инките

33.

Андите, Перу

Цитаделата Мачу Пикчу

16:35 ч.

19 януари 1908 г.

Характерната гранитна кула на Храма на слънце­то остави Уилсън без дъх. За разлика от всичко друго в тази древна обрасла цитадела идеално изсечените ашлари не бяха покрити с мъх и лишеи. Камъните бяха пепеляво-бели, с особено фини гранули; лицата им бяха излъскани до блясък, който с лекота бе ус­тоял на несгодите на времето. Сградата изглеждаше така, сякаш бе завършена току-що, камъните бяха изсечени идеално и наредени с невероятна точност.

Една от неоспоримите прелести на строителство­то на инките бе, че изграждаха стените и сградите си, без да използват хоросан. Камъните бяха внимател­но оформени така, че да си пасват идеално, поради което бяха неуязвими за ветровете, лошото време и многото силни земетресения, които поразяваха тази част от света. Прецизността на ашларите придава­ше на сградите на инките елегантност, невиждана от времето на египтяните хиляди години по-рано.

Докато се спускаха по обраслите стълби, Храмът на слънцето сякаш сияеше на яркото слънце. Стени­те му бяха симетрично извити и лежаха върху масив­ни основи от черен гранит. Долната част на храма представляваше добре подреден пъзел от особено големи ашлари, които създаваха усещане за непоклатима стабилност. С извисяването на кулата размерът на камъните намаляваше и структурата се извиваше навътре, от което изглеждаше деликатна и модерна. Външната повърхност беше проста и без украса, ако не се брояха трите високи прозореца - един на север, един на изток и един на юг, всички свързани с лятното и зимното слънцестоене.

- Това е най-прекрасната сграда, която съм виж­дал - прошепна Хайръм.

- Казах ти, че си заслужава да се дойде тук.

- Май си прав...Наистина ще стана прочут. - Хайръм се разсмя на глас. - Очаквам с нетърпение да видя физиономията на жена ми, щом разбере, че съм участвал в откриването на това място. Никога няма да повярва.

- Тази сграда трябва да бъде защитена на всяка цена - каза Уилсън. - Била е свещена за инките и трябва да бъде третирана като такава. Не мога да ти обясня колко е важно. Стените ѝ не бива да се пи­пат в никакъв случай. Стотици са умрели като пряко следствие от построяването на това място. Съвет­вам те да проявиш уважение към старите традиции, в противен случай рискуваш да станеш жертва на сили, които не разбираш.

- Разбирам. Сградата не бива да се пипа.

- Говоря сериозно, Хайръм. Видял съм достатъчно през живота си, за да знам, че магията съществу­ва, както бялата, така и черната. Не бъди глупав да си мислиш, че светът е само такъв, какъвто изглежда на повърхността.

- Казах ти... разбирам.

Уилсън въпреки това продължи:

- Всеки, който приема, че инките са познавали ка­чествата на хинина като средство срещу малария, и в същото време заключава, че не са можели да оставят прости знаци върху камък, е глупак. Съществуват хи­ляди нива в живота, Хайръм, и още хиляди под тях. Повярвай ми, престъпването на традициите на инки­те ще съсипе живота ти. Представи си да гледаш как всички, които обичаш наистина, умират пред очите ти, а ти си безпомощен да им помогнеш. Това е само началото на проклятието, което ще се стовари върху теб, ако не се отнасяш с респект към това място.

- Нужно ли е да ми изкарваш акъла?

- Не се опитвам да ти изкарам акъла... просто ти казвам истината. Цената на славата и богатството ти е да продължиш да защитаваш това невероятно мяс­то. Сега ти си пазителят на града. - Уилсън отмести високата трева и продължи надолу по стъпалата.

Хайръм се замисли.

- Защо трябва да заминаваш днес? Остани да се увериш, че ще изпълня своята част от уговорката. Нямам никаква храна или други припаси. Поне се погрижи да стигна до отец Маркос.

Уилсън продължи да върви.

- Твърде дълго пътувах напоследък. Време е да се върна в моя свят и да се изправя пред последствията от онова, което сторих.

- Защо все се изказваш по толкова драматичен на­чин? Просто кажи на жена си, че си бил зает. Женен си, предполагам. Жените разбират, че мъжете трябва да намерят своя път.

- Пак ще го кажа, Хайръм. Не си такъв, какъвто очаквах, че ще бъдеш.

- Още не разбирам защо да не се върнем в Кус­ко заедно. Щом ще пътуваш за Австралия, така или иначе трябва да тръгнеш натам. Гарата е в Куско...

Уилсън започна да отмества бамбука, за да мине през него. От другата страна се намираше черна­та гранитна основа на Храма на слънцето. От това място Хайръм щеше да получи пълна представа за най-свещената сграда в Града в облаците, както и на най-свещената сграда в целия свят на инките. Уил­сън щеше да пропусне важната подробност, че в гра­нитните стени на самия храм се намира мястото на покой и затворът на Куба на инките - един от най- могъщите предмети, създавани някога.