Проклятието на инките

48.

Порой Пикчу, Перу

8 км северозападно от Куско

20:30 ч.

23 януари 1908 г.

Докато се катереха в колона по един по скалистите склонове на Порой Пикчу, облачното небе се смрачи напълно. За голяма изненада на Уилсън другите две групи амазонки вече си бяха направили лагер в някол­кото пещери и пукнатини наоколо. Явно бяха минали по по-пряк маршрут до Порой Пикчу, защото никой не би могъл да тича по-бързо от групата, с която беше дошъл. От долината не се виждаше входът на пеще­рите, който се намираше на три четвърти нагоре по западния склон. Амазонките бяха запалили огньове по-навътре и димът отиваше нагоре към планината.

Когато групата на Акла пристигна, всеки получи голяма купа димяща яхния и сладки картофи. Никоя от жените воини не погледна към Уилсън, докато той следваше Акла и Сонтане в тесните тунели. В една от залите бяха разположили хамаци, в които спяха поне десет жени, чиито метални брони висяха окаче­ни на забити в стените халки.

- Идваме тук от поколения - каза Акла, докато за­виваше наляво в друга тясна пукнатина. Това бяха първите ѝ думи за последния час. - Испанците така и не са открили това място.

Уилсън надигна купата яхния и яде в движение. Напред се виждаше светлината на огън. Накрая ко­ридорът свърши в голяма зала, дълга петнайсет мет­ра и също толкова висока. Стените бяха осветени от четири месингови ветроупорни лампи. От съвърше­ните сталактити непрекъснато капеха големи капки вода и се събираха в пет отделни басейна в отеква­щата зала.

- Можеш да пиеш водата, но не прекалявай - каза Акла. - Има добри минерали в нея.

В средата на залата стоеше маса от махагон с шест изваяни стола - барокова сцена, взета сякаш от дво­реца на Карл Пети Испански. До отсрещната стена бяха поставени шест дървени легла от същата епоха и със същата изработка, застлани с одеяла от вълна на лама. Въздухът беше влажен и мразовит, от което леглата изглеждаха още по-примамливи, особено в сравнение с хамаците.

- Ще спиш там - каза Акла и посочи края на ре­дицата.

Тя остави купата си на масата и отиде до легло­то в другия край. Избърса лицето си със суха кърпа, свали наметалото и разкопча гривните и наколенни­ците си, след което прокара пръсти по вързаната си на опашка коса по познатия начин и изстиска водата.

Сонтане отиде до съседното легло и направи почти същото и в съшия ред. Двете заговориха на кечуа и макар да не разбираше какво си казват, по разгорещения тон на Сонтане Уилсън разбра, че тя не е доволна, че той трябва да остане в същата зала с тях.

Като разтъркваше китките си, за да възстанови кръвообращението, Акла се върна с безизразно лице при масата, придърпа един украсен испански стол, седна и надигна купата си.

Откъм тунела се чуха тичащи стъпки и секунди по-късно се появи жена в черно наметало. Задъхана, тя заговори бързо на кечуа, но Акла я спря.

- Ще говориш на английски, за да те разбира и той - каза тя.

Жената беше по-висока от средния за перуанците ръст, с добра костна структура и сивееща коса. Ве­роятно е на около петдесет, помисли си Уилсън и се запита дали навремето и тя не е била воин от Деви­ците на слънцето.

- Нося вести от Куско - каза жената и си пое ня­колко пъти дълбоко дъх. Акцентът ѝ беше същият като на Акла, със същия рязък тон.

- Продължавай - подкани я Акла.

- В града има над двеста и петдесет войници - каза жената. - Броят им ще се удвои с пристига­нето на още един влак от Лима през следващите два дни.

- Обикновено войниците са по-малко от сто - каза Акла на Уилсън.

- Около Пласа де Армас са направили защитен периметър - продължи жената. - Пред църквите и магазините са натрупани чували с пясък. Войници с пушки обикалят района както денем, така и но­щем.

- Пласа де Армас? Точно мястото, на което трябва да отидем - каза Акла на Уилсън.

- Трябва да сме там в полунощ независимо от ри­ска - отвърна Уилсън.

- Ще те заведем дотам, не се безпокой - увери го Акла и отново се обърна към жената. - А убийствата?

- Продължават както преди, на различни места. Селяните искат да се съберат в църквите около Пла­са де Армас, но военните не ги пускат.

Акла се намръщи.

- Кубът на инките е зад всичко това, сигурна съм. - Тя стисна юмруци. - Ами подходите към града?

- Подходът от запад е чист. Войниците са разпо­ложени предимно на Пласа де Армас и около мана­стира. Останалата част от града е неохранявана, как­то и хората. - Възрастната жена хвърли поглед към Уилсън. - Трябва да знаете нещо... Заловили са мъжа на име Хайръм Бингам.

Стомахът на Уилсън се сви.

- Беше доведен в Куско днес следобед от индиан­ския водач Омпета. Отряд от десет въоръжени вой­ници го отведе по булевард „Де Сол“ към казармата. Оковаха го на стената пред всички и капитанът на гвардията го преби безмилостно. Питат го за него. - Тя посочи към Уилсън.

- Как се казва капитанът на гвардията? - попита Уилсън.

- Лучо Гонсалес - отвърна жената.

Човекът, чието семейство Уилсън би трябвало да измъчва и после да убие.

- Жалко, че са заловили Хайръм Бингам - рече Акла. - Чрез неговия ум Кубът със сигурност знае, че си с нас.

- Обясни ми го отново - каза Уилсън.

- Кубът може да гледа в умовете на хората - от­върна Акла. - Всичко, което е видял Хайръм Бингам, със сигурност е видимо за Куба на инките. - Тя опря показалец в масата. - Бингам ни видя как прескочих­ме водата с прътите, видя ни и когато ти преряза Моста на кондора. Освен това всичко, което си му казал, сега е част от колективното съзнание на Куба. Хайръм Бингам е част от мрежата от информация, чрез която Империумът контролира всичко. Прияте­лят ти е видял достатъчно неща със собствените си очи, за да осуети предимството ни. - Тя се обърна към Сонтане. - Кажи на стражите да разширят защи­тения подход към планината. Не искам да попаднем в капан без начин за измъкване.

- Трябва да пратим някого да убие Бингам - заяви Сонтане. - Това е най-добрият ни ход.

Последва дълга пауза. Уилсън търпеливо чакаше да чуе отговора на Акла.

- Хайръм Бингам се превръща в пречка, спор няма - каза тя.

- Не можете да убиете Хайръм Бингам - спокойно рече Уилсън. - Той е жизненоважен за всичко става­що тук. Част е от бъдещето на Мачу Пикчу.

- Защо да е жизненоважен? - попита Акла.

- Той е причината да пътувам през звездите и да дойда тук. Хайръм Бингам е закрилникът на инките и техните тайни. - Уилсън не беше сигурен дали ду­мите му са абсолютно верни, защото според истори­ята, която бе изучавал, Кубът на инките си оставаше завинаги затворен в Храма на слънцето. Но въпреки всичко усещаше, че Хайръм си остава важен. - Жиз­неноважен е за бъдещето - повтори той.

- Онзи човек е глупак! - изтърси Сонтане.

- Не си ти тази, която може да съди кой е глупак и кой не - отвърна Уилсън. - Пропътувах през много години,през самото време, за да отведа този човек до Вилкапампа. Така е предопределено от боговете и не е разумно да се съмняваме в тях!

Устната на Сонтане трепна и ръката ѝ посегна към дръжката на меча.

- Не е разумно да ми говориш по този начин - из­съска тя.

Акла посочи към изхода.

- Сонтане! - рязко рече тя. - Иди и кажи на стра­жата да разшири периметъра. Веднага!

- Грешка е да се доверяваме на този мъж - отвър­на Сонтане, но тръгна към сенките на тунела, преди Акла да реагира отново.

- Не биваше да я провокираш - каза Акла.

- Тя е глупачка - отвърна Уилсън.

Акла се обърна към жената.

- Къде са отвели Хайръм Бингам?

- След боя го отведоха окован в манастира, къде­то живее епископът със свещениците си. Сградата се охранява най-малко от двайсет души.

- Къде в сградата се намира? - попита Акла.

- Знаем само, че е там. Нищо повече. В манасти­ра не се допускат жени. От околните хълмове може да се види единствено дворът. Стените са прекалено високи. - Жената бръкна под наметалото си и извади кожена торбичка. - Направих карта на града и ук­репленията. Отбелязани са охраняваните райони и броят на войниците.

- Добра работа - рече Акла.

Жената сведе глава.

- Прости, че го казвам, но трябва да го направя. През последните осем нощи в Куско бяха извършени много убийства. Брутални убийства. Атаките са от­вратителни и диви, видях един от труповете. Жерт­вата имаше следи от ухапване, сякаш нападателят се е опитвал да ръфа тялото ѝ.

- Следи от ухапване от човек ли?

- Да.

- А къде са войниците, докато стават убийствата?

- Никога не са наоколо.

- Това е дело на Куба на инките - каза Акла. - Той контролира мислите на войниците и ги насочва по-далеч от мястото на убийството.

- Невинни жени и деца биват отмъкнати от до­мовете им, под носа на родителите им - продължи жената. - Хората са прекалено уплашени и не изпус­кат близките си от поглед. Всички залостват врати и прозорци. Има полицейски час, след който е забра­нено да се излиза навън. Но въпреки това убийствата продължават. Жителите на Куско искат някой да ги защити, но се уповават единствено на вярата си в своя Бог... която не им помага с нищо.

Акла стана от стола си и посочи леглата наоколо.

- Иди да си починеш. Хапни нещо. Тук ще бъдеш в безопасност. Бъди спокойна, ще оправим нещата.

Възрастната жена се поклони.

- Благодаря, трибуне. - Погледът ѝ за момент се спря върху Уилсън. - За мен е чест да служа.

След като жената излезе, Сонтане се върна обратно.

Акла ѝ подхвърли кожената торбичка.

- Отвори това - каза тя и се обърна към Уилсън. - Кубът на инките контролира всичко, точно както предполагаха Мамаконите. И с всеки изминал ден силата му нараства.

- Откъде да сме сигурни, че Империумът не може да чете и неговия ум? - обади се Сонтане и погледна към Уилсън. - Не е доказан.

- Трябва да приемем, че не може - отвърна Акла. - В противен случай вече да са ни нападнали. Смя­там, че този мъж не е от този свят и следователно е защитен.

- Ако мине на другата страна, лично ще го убия - гневно рече Сонтане.

- Ако мина на другата страна, надявам се да го направиш - отвърна Уилсън.

Акла грабна листата от ръката на Сонтане и започ­на да ги реди на масата. Бяха общо трийсет и шест, начертани внимателно, показващи центъра на Куско и околните сгради. Беше отбелязано мястото на все­ки войник, къде спят и се хранят и къде се намират укрепленията от чували. Основната концентрация на хора определено бе около катедралата и църквите от двете ѝ страни.

Уилсън се загледа в картата.

- Трябва да стигнем до Пласа де Армас до полу­нощ... и се надявам, че ще разбера къде е Кубът. - Разчиташе на Хелена да го отведе до него - тя винаги бе налице, когато се нуждаеше от нея, и той се надя­ваше, че тази нощ няма да е по-различно.

- Дори да имахме два пъти повече воини, не би­хме могли да атакуваме площада - намръщено рече Сонтане. - Като крепост е.Тук и тук има картечни гнезда. Картечници „Максим“ на триноги - автома­тични оръжия, изстрелващи стотици куршуми на минута.

- Ще използваме прикритието на нощта - каза Акла.

- Къде е кристалната кутия за Куба? - попита Уилсън.

- Скоро ще пристигне - отвърна Акла. - Пътува по друг маршрут.

- Нея взехме ние, защото се тревожехме, че ще ни предадеш - каза Сонтане.

- Добро решение - съгласи се Уилсън. - Както каза, не съм доказан. - Той потърка замислено бра­дичка. - Задължително е ти и воините ти да не бъде­те забелязани довечера. Ако хората в Куско мислят като едно цяло, ще трябва да ги накараме да сметнат, че Девиците на слънцето не са тук. Видят ли мен, няма проблем.

- Шест от нас ще дойдат с теб в Куско - каза Акла. - Личната ми гвардия - Сонтане, Сепла, Поликс, Ореле и Илна. Останалите ще чакат тук, докато не бъдат повикани.

Сонтане посочи Уилсън.

- Една погрешна стъпка и лично ще ти прережа гърлото...

Акла стовари юмрук върху масата и се изправи.

- Достатъчно! Ще го защитаваш с живота си, както се разбрахме! Този мъж е единствената ни надежда!

- Да, трибуне - отвърна накрая Сонтане.

- Да не съм чула нито дума, докато не стане време за тръгване. Това е заповед - каза Акла.

Докато вървеше към леглото си, Уилсън обърна внимание на водата, която капеше от тавана в про­блясващите басейни. Явно в нея имаше много варо­вик, за да образува толкова големи сталактити. Той легна, придърпа топлата завивка и се наслади на приятното усещане да лежи в меко легло. Загледа от сенките как Акла разкопчава нагръдника си и го окачва на стената, след което сваля мокрите си долни дрехи.

Откъсна очи от нея, загледа се в неравния таван и се зае да изцели уморените си крака и гръб. Щеше да се нуждае от цялата си сила и скорост, ако иска да оцелее при посещението в сърцето на Куско. Осъзна, че Кубът на инките е наистина могъщ - със сигурност контролираше стотици, ако не и хиляди, а сега беше вплел в мрежите си и Хайръм Бингам. Уилсън се опита да си представи как ли изглежда капитан Лучо Гонсалес. По всичко личеше, че с него ще се сблъскат по някакъв начин с ужасни по­следици и за двамата.

А през цялото време искрящите капчици про­дължаваха да се отронват от тавана и да падат с тих плясък, който отекваше нежно в неравните стени на залата.