Проклятието на инките

36.

Андите, Перу

Цитаделата Мачу Пикчу

17:32 ч.

19 януари 1908 г.

- Казах ви да не приближавате! - извика Акла на кечуа. - Кой стреля? Синеокият ще си помисли, че сме се опитвали да го убием от самото начало.

Затича се по тесните ашлари, скочи на петнайсет стъпки между покривите на сградите и се приземи на разрушената стена на Владетелския дворец до северното стълбище. Без да поглежда към тялото на Хайръм, тя скочи на неравните каменни стъпала, продължи между дърветата и планинската трева, по­край изгорялата цигара на Хайръм и после към под­държащата стена. Трите ѝ амазонки вече надничаха през ръба надолу към гъстата зелена джунгла.

- Невъзможно е да е оцелял при това падане - за­яви Ореле.

Сонтане надникна надолу.

- Нямаше да скочи, ако си е мислил, че няма да оцелее.

- Казах ви да не го доближавате, освен ако откаже да се подчини! Защо го направихте? - ядосано попи­та Акла.

- Бяхме един уми Сонтане ни призова - отвърна Илна.

- Синеокият беше разсеян - каза Сонтане. - Беше изписано на лицето му и действах според инстинкта си.

Акла погледна партньорката си в очите.

- Избяга, защото е усетил, че идвате, Сонтане! -Тя удари с юмрук стената. - И сега мъжът, който скочи във въздуха от тази скала, може да тръгне да ни преследва, давате ли си сметка за това? Можете ли да си представите какво ще стане, ако го направи? Прибързаните ви действия направиха положението ни по-лошо, отколкото беше!

- Когато скочи, нямахме друг избор, освен да стреляме - отвърна Сонтане. - Искаше да избяга и бяхме прави да пуснем стрелите.

- Грешката беше направена,преди да скочи. При­бърза, Сонтане. Чу го какво каза. Той знае за Куба на инките и за връзката му с бога слънце. Знае за силата му. Можеше да дойде с нас в Питкос, чувствам го. Обмисляше предложението ми.

Сонтане метна лъка на рамото си.

- На мъжете не може да се има доверие. Винаги са ме учили на това, особено когато става въпрос за Куба на инките. Този мъж - тя посочи надолу към джунглата - не е по-различен. Идват тук да грабят и рушат. Изобщо не ги е грижа за равновесието на земята и боговете, които го контролират. Грешиш, че му се доверяваш. Грешеше от самото начало. Тряб­ваше да го убием и толкова.

- А как ще обясниш появата на кондора? Такова нещо няма да се повтори още хиляда години. Aпy иска да го защити.

- Не знам защо се появи голямата птица. Но ако Any беше наистина силна, нямаше да позволи да откраднат Куба. Кондорът е символ на закрилата и нищо повече.Истинската закрила на този град за­виси от нас... и от действията ни.

- Ние вече се провалихме в защитата на Куба на инките.Нима не разбираш?Онзи мъж притежава сили, които не разбираме. Хвърли се от скалата без никакво колебание. Можеше да ни помогне... сигурна съм в това. Чу го какво говореше на Хайръм Бингам. Беше толкова шокиран от изчезването на Куба, колкото бяхме и ние.

- Не ние сме се провалили в защитата на Куба! - рязко отвърна Сонтане. -Кръвната ти сестра го направи! Очевидната ѝ слабост към мъжете е при­чината за всичко това. И се боя, че същата слабост живее и у теб.

Мускулите на Акла се стегнаха. Идеше и да изва­ди меча и да разсече партньорката си на две, толкова силен беше гневът и.

- Толкова ли си невежа? - озъби се тя. - Аз виж­дам величие у този мъж. - Акла също посочи надолу към джунглата. - Не го отричам. Но мотивите ми са чисти и винаги са били такива. Желая единствено да върна Куба на инките и ще направя всичко по силите си, за да го постигна. Този Уилсън Даулинг има зна­ние и сила, които можем да използваме в наш инте­рес. Това е целта ми, нищо друго.

- Нещо там го разсея - прекъсна ги Ореле. Тя по­сочи през високата трева към вътрешния храм. - Ви­дях го в очите му. Гледаше на там и не можеше да откъсне поглед.

- В храма ли?

- Погледът му беше прикован - добави Илна. - Виждаше нещо, което ние не виждахме.

Акла скочи към входа над падналия камък, следвана от трите жени воини. Пристъпи предпазливо в затво­реното пространство и се завъртя, като се оглеждаше.

- Зловонието на Куба на инките още е тук - каза тя с кисела физиономия. Протегна се и докосна глад­ките каменни стъпала, после бързо отдръпна ръката си. - Какво може да е видял?

- Нещо беше привлякло вниманието му - потвър­ди Ореле.

- Какво? - попита Акла. - В този древен затвор няма нищо освен въздух.

- Нямаше да престъпим нарежданията ти - каза Ореле. - Този мъж има връзка с нещо, което е било в тази тъмница, с някакъв нечист дух. Това беше причи­ната да избяга, а не приближаването ти, гарантирам.

Акла излезе навън и вдиша дълбоко чистия въз­дух.

- Той не само има силата и бързината на пума, но и изглежда, че поддържа връзка с подземния свят. Този мъж е или силен съюзник, или опасен против­ник. - Тя погледна към планините на изток. - Тряб­ва да потърсим напътствия от Дървото. - Обърна се към Ореле и Илна. - Ще отведете Бингам в Наблю­дателницата и ще го оставите там вързан и със запу­шена уста.

- По-добре да го вземем с нас - заяви Сонтане.

- Няма да можем да се движим бързо - отвърна Акла.

- Тогава да го убием - каза Сонтане и разсече въз­духа с ръка.

Акла поклати глава.

- Чухте какво каза Уилсън Даулинг. Беше загри­жен за сигурността на Хайръм Бингам. Смята, че съдбата на кльощавия е свързана с това място.

- И въпреки това трябва да го убием.

- Ако Хайръм Бингам е жив, Уилсън Даулинг ще бъде принуден да се грижи за него, както правеше през изминалите три дни. Това ще го забави и няма да може да се движи бързо като нас, ако реши да ни последва.

- Тогава да го раним, ако това е стратегията ти. Може би в крака. Нещо, което ще се излекува.

- Не бива да пострада - каза Акла. - Това е заповед.

- Не съм съгласна с тактиката ти - възрази Сон­тане. - Избра да изчакаш, когато можехме да ударим мъжа, който проникна във Вилкапампа. Един, който ще разкаже на стотици други.

- Ако нараним Хайръм Бингам, Уилсън Даулинг със сигурност ще ни последва, за да си отмъсти. Ви­дяхте на какво е способен. В крайна сметка Мамаконите ще решат дали съм взела вярно решение или не. До Питкос има един ден път. Ако се движим бързо, може да стигнем там утре по това време. Реките са придошли и дъждовете рано или късно ще се завър­нат. - Акла се обърна и погледна небето на запад. - Ореле, Илна, отведете Хайръм Бингам в Наблюда­телницата. - Тя спокойно вдигна шапката на Уилсън, сгъна я на две и я пъхна под нагръдника си. - Ще се срещнем на Пътеката на инките.

Акла хвърли последен поглед към вътрешния храм и по гърба ѝ пробягаха тръпки. Това място бе зло и тя се радваше, че се маха от него.

- Хайде, Сонтане.

Акла се затича сред храсталаците и по планинска­та стена нагоре по неравните стъпала към Пътеката на инките. Намерението ѝ бе да пришпорва парт­ньорката си, докато не падне от изтощение на земя­та. Акла беше трибунът и нямаше да допусне някой да оспорва решенията ѝ.