Проклятието на инките

55.

Куско, Перу

Пласа де Армас

18:42 ч.

24 януари 1908 г.

Преди да успее да вдигне пушката си, дяволът Уилсън Даулинг прескочи хората му и чувалите и се приземи от другата страна. Скокът бе невъзможно дълъг, цели петнайсет стъпки от място, със закопча­ни отзад ръце! Нечовешкото изпълнение накара Гон­салес да се поколебае достатъчно дълго и Даулинг намери опора и се хвърли с главата напред в мътния поток, течащ през Пласа де Армас.

Невъзможно е да оцелее в бързеите, каза си Гон­салес. Не и със закопчани ръце.

Бурният поток беше кален и пълен с всякакви боклуци, пометени от водата, докато беше набирала инерция през града. Имаше парчета дърво, кереми­ди, гофрирана ламарина, малки дървета - дори една каруца профуча пред него, вече разбита от многото удари. Гонсалес беше виждал подобен потоп само веднъж, като малък. Куско се намираше в огромна котловина и когато валеше, наводненията можеха да бъдат бързи и смъртоносни.

Изтрещяха пушки.

- Не позволявайте да избяга! - извика епископ Франсиско, но докато войниците стигнат до края на стълбището, тялото на белия дявол бе отнесено да­леч към булевард „Де Сол“. Нямаше как да са сигур­ни дали е бил улучен или не. Гонсалес си помисли дали също да не се хвърли в потока, но дори той ня­маше куража да влезе в ужасната мътилка, която се движеше така бързо покрай тях.

Заповяда на хората си да тръгнат в различни посо­ки, като крещеше трескаво на всеки изпречил му се, включително и на войниците при картечните гнезда.

- Пратете групи за издирване! - извика той през дъжда. - Искам го жив или мъртъв!

Епископ Франсиско посочи Хайръм Бингам, кой­то лежеше на земята с белезници, притиснал буза към калдъръма.

- Вкарайте го в църквата! - извика той.

Гонсалес свали пушката, измъчван от тревога за семейството си. Нямаше друг избор, освен да се под­чини. Обърна гръб на водата, издърпа кльощавия американец на крака и го бутна между чувалите към огромния централен вход на катедралата. През цяло­то време си мислеше за ужасната заплаха, която така ясно му беше отправил Уилсън Даулинг, когато му каза, че е трябвало да си бъде у дома при семейството.

Гонсалес стисна разярено юмруци. „Откъде бели­ят дявол знаеше какво си мисля?“

Епископ Франсиско отвори тежката врата и влезе в полутъмната църква.

- Войниците ви да застанат на стража отвън. Вие ще останете със затворника. Залостете веднага - на­реди той и закуцука в мокрите си дрехи към пищния олтар в централния неф.

Падна на колене и вдигна поглед към изображени­ето в цял ръст на Богородица, държаща ведрия ново­роден Исус в ръцете си.

Гонсалес нареди на хората си да охраняват църк­вата и с неохота затвори огромната врата, заглуша­вайки шума на бурята. Обърна се и видя, че в църк­вата е тъмно - горяха не повече от двайсетина свещи.

Той свали шапката си и прилежно се прекръсти. Обикновено храмът бе озарен от пламъците на хи­ляди свещи, но днес те бяха малко и почти всички ниши тънеха в мрак.

- Моля те, прости ми за стореното - молеше се епископът и немощният му глас отекваше към сводо­вете. Дланите му бяха събрани под брадичката. - Аз съм твой покорен слуга. - Изглежда хлипаше тихо, коленичил там, а по гладкия гранитен под около него се образуваше локва вода.

Гонсалес побутна Бингам навътре в огромната църква, после грубо го блъсна на пода на същото място, където монсеньор Пера беше брутално убит само единайсет дни по-рано; обезцветяването на гранита още се забелязваше.

Епископът се прекръсти.

- Вярвам в Светия Дух и в светата Католическа църква - промърмори той. - В причастието на свет­ците, в опрощаването на греховете, във възкръсване­то на тялото и във вечния живот. - След дълбока въз­дишка той се обърна към Хайръм Бингам. - Свалете белезниците на този човек - каза епископът.

- Ще се опита да избяга! - отвърна Гонсалес.

- Няма да направи подобно нещо.

- Няма да бягам - каза Хайръм. - Честна дума. Просто ще си седя тук и ще чакам всичко това...

Гонсалес го зашлеви през лицето.

- Млък!

- Свалете му белезниците - повтори епископът.

Гонсалес извади връзката ключове от джоба си, пристъпи напред, пъхна един ключ в ключалката на белезниците и те паднаха с шумно тракане на пода. Гонсалес срита Бингам в гърба, от което той залитна напред и се просна до епископа.

- Трябва да се прибера при семейството си - каза ка­питан Гонсалес. - Водата отнесе Уилсън Даулинг към булевард, Де Сол“... в същата посока. Трябва да защитя семейството си. Усещам, че той е заплаха за тях.

Епископът го изгледа.

- Ще чакате тук с мен.

Гонсалес понечи да спори, но изведнъж откри, че не е в състояние да говори. Можеше само да стои задъхан и с разтуптяно сърце.

- Обичате много семейството си - каза епископ Франсиско. - Жена си и трите си деца. - Той направи дълга пауза. - Кое от децата обичате най-много?

Кожата на Гонсалес настръхна. Ръката му посегна към револвера на колана, но колкото и да се опит­ваше, не можеше да разкопчае кожения кобур и да извади оръжието.

- Кое от децата си обичате най-много? - отново попита епископът.

Коленете на капитан Гонсалес омекнаха, сякаш цялата жизнена енергия е напуснала обикновено силното му тяло.

- Обичам ги еднакво - прошепна накрая той.

- Благородно - каза епископът. - Но глупаво. - Той уморено се надигна на едно коляно, след което се изправи. - Не можете да си тръгнете. Мястото ви е тук, с мен. Жалката ви обич към семейството е в противоречие с вярата ви в Бог, в младенеца Исус и в тази могъща Църква. Знам, че искате да извадите пистолета си и да ме застреляте, но аз не съм ваш враг. Аз съм просто огледало на вярата ви. Уилсън Даулинг ще дойде тук, в тази църква, и ще се нуждая от вас, за да запазя онова, което е най-безценно на този свят.

- Нека го намеря и го доведа при вас - замоли се Гонсалес. - Правил съм го и мога да го направя от­ново.

Устните на епископа се изкривиха в извратена ус­мивка.

- Уилсън Даулинг е човек с огромна сила. С дя­волска сила. Оцеля, когато го застреляхте, и се боя, че ще оцелее и в бързеите. Той ще се върне тук, в тази църква. Когато го направи, ще извадите оръжи­ето си и ще го застреляте.

- Ако оцелее в бързеите, ще е недалеч от дома ми. - Гонсалес падна на колене и погледна нагоре към епископа. - Моля ви, пуснете ме. Умолявам ви. Моля се на Исус Христос да покажете състрадание в тези мрачни времена. Боя се за безопасността на семей­ството си...

- Осмелявате се да се молите! - извика еписко­път. - Ако ме оставите, ще предадете Бог! Ще преда­дете Църквата и всичко, за което се застъпва тя! Ако си тръгнете, най-лошите ви кошмари ще се сбъднат, Бог ми е свидетел. Вие сте дясната ми ръка, сам го заявихте. А аз се нуждая от дясната си ръка тук! Уилсън Даулинг идва...

Гонсалес дишаше тежко, ръцете и краката му се тресяха, докато отчаяно се опитваше да стане и да си тръгне. Но колкото и да се опитваше, не можеше да помръдне. Той събра целия си кураж и погледна епископа в очите.

- Уилсън Даулинг каза, че сте Франсиско Писаро от Трухильо. Вярно ли е, велики господарю? Духът на Писаро наистина ли е във вас?

Червеното пламъче проблесна в очите на епископа.

- Аз съм самият Господ Бог! - заяви той с гръмовен глас. Раменете му се изпънаха и той се изправи. - Ще изпълните моите заповеди, капитане! Когато Уилсън Даулинг пристигне, ще го застреляте. Ако успеете, ще защитя семейството ви. Ако се провали­те, ще гледате как децата ви умират пред очите ви. - Той замълча за момент. - Погледнете ме в очите, капитане. Това, което казвам, е Божието слово. Под­чинете се или очаквайте Неговото възмездие.