Проклятието на инките

43.

Андите, Перу

Град-крепост Питкос

01:10 ч.

22 януари 1908 г.

Трите Мамакони образуваха стегнат триъгълник в средата на кръглия диск от блещукащ обсидиан, като всяка гледаше жената от дясната си страна.

- В момента те са с него - каза едната от тях.

- Наслаждават се на удоволствията на плътта му - добави друга. - Акла е слаба, също като сестра си.

- Има ли всъщност някакво значение? - отвърна жрицата на Долния свят. - Няма нищо за губене от случващото се тук. Почувствайте удоволствието им. - Тя отметна глава назад и се усмихна.

- Ние не поискахме Акла да иде при него. Жрицата на Долния свят се откъсна от унеса си.

- Откога не одобряваме трибуните ни да вземат онова, което искат? Всички почувствахме, че е при­влечена... и тя е в крайна сметка просто човек. При­ехме този мъж като възможен жребец за жените ни. Оттук нататък не можем да направим нищо, за да ѝ попречим да го желае. Би трябвало да тръпнем от радост, че са заедно. Това със сигурност ще засили лоялността му към каузата ни и съответно рисковете ще намалеят.

- Той е опасен - заяви жрицата на Горния свят. - Несигурен елемент в тези трудни времена. Ако Ку­бът на инките го обладае по някакъв начин, пробле­мите ни ще се увеличат невъобразимо. Никоя от нас не може да види бъдещето му, въпреки че опитахме кръвта му. За първи път се сблъскваме с човек, кого­то не можем да разчетем.

- Но пък влиянието му тук може да бъде разлика­та между успеха и провала - рече жрицата на Долния свят. - Дори да не можем да видим бъдещето му, не бива да се страхуваме.

- Заради него сме в това положение - отвърна жри­цата на Горния свят. - Пристигането му във Вилкапампа даде началото на събитията, довели до отстъпничеството на Виване и загубата на Куба на инките.

- Защитата на Куба на инките е и винаги е била наша отговорност - отбеляза жрицата на Света, в който живеем. - Той беше прав да го каже.

- Така е... прекалено се доверяваме на трибуните си. Казваме им твърде много за онова, което защи­тават, и платихме върховната цена. Трябваше да ги държим в неведение, както предлагах.

- Нима ще ме обвиниш, че съм ги учила?

- Сестро, мина много време, откакто можехме да се отделим от останалите. Всяка от нас внася различна гледна точка, но решенията ни са общи.

- Този човек е опасен и трябва да го убием - заяви жрицата на Горния свят. - Могъща сила е и ако го премахнем от тази игра на шанса, полесражението става по-малко.

- Аз съм на обратното мнение - възрази жрица­та на Долния свят. — Той е най-голямото ни преиму­щество.

- На мъжете не може да се има доверие.

- Не може да им се има доверие, защото Кубът на инките може да чете умовете и да контролира телата им. Възможно е този мъж да е различен. Кубът на инките може и да не е в състояние да прочете ума му както не можем и ние. Това обяснява защо от Куско изпратиха капитан Гонсалес и хората му да го пре­следват.

- Уилсън Даулинг твърди, че може по някакъв начин да долови местоположението на Куба и аз му вярвам - каза жрицата на Света, в който живеем.

- Трябва да му помогнем в усилията му - продъл­жи жрицата на Долния свят. — Глупаво е да премах­ваме най-силния си съюзник, защото има опасност да мине на другата страна. Можем да контролира­ме този мъж чрез сексуалността на нашите жени - и точно това се случва в момента. И двете долавяте удоволствието на воините ни, също като мен.

- Проблемът е, че не мога да доловя ума му - от­върна жрицата на Горния свят. - Никоя от нас не знае какво си мисли той в момента. Трябва да вземем мерки да го неутрализираме, докато можем. Докато сме все още силни.

- Кубът на инките се страхува от този мъж, усе­щам го с костите си. Това е предимство, което не мо­жем да пропускаме.

- Ами връзката му с онази жена от бъдещето? Тя го наглежда чрез някакво божествено влияние. Об­разът ѝ се поддържа от остатъчната сила на Куба - нещо, което никога няма да разберем - и това само увеличава риска за нас. Кубът би могъл да го контро­лира някак, а ние изобщо да не разберем.

- Кубът не може да контролира жени.

- Той няма тази сила - съгласи се жрицата на Дол­ния свят. - Според мен влиянието на русата жена е още едно преимущество, макар да не твърдя, че раз­бирам защо.

- Не можем да се доверим на този мъж - разпалено рече жрицата на Горния свят. - Неговият свят е свят на тайна... и тази тайна само ме изпълва със страх.

- Ами появата на черния кондор? Това е знак от боговете, че следва да се доверим на този мъж.

- Съгласна съм. Кондорът наистина е силен знак.

- Когато воините ни се върнат в Куско, всички мъже там вече ще бъдат под влиянието на Куба на инките. Според сведенията ни стотици въоръжени войници пазят всички подстъпи към града. Кубът със сигурност е там.

- Трябва да тръгнем към Куско със сила, ако иска­ме да си върнем изгубеното. Този Уилсън Даулинг е калфа на звездите. Той се нуждае от Куба на инките, за да напусне този свят, и твърди, че може да го от­крие. Затова трябва да се доверим, че мотивът му е да върне Куба във Вилкапампа, след като се сдобие с него. Трябва да използваме мотива му в своя полза.

- Значи е решено.

- Решено е - отвърнаха в един глас другите две.

- По зазоряване Девиците на слънцето ще по­теглят към Куско. Трябва да пратим всяка, която е способна, дори по-възрастните. Ще имаме само един шанс за успех, ако искаме да намерим и да върнем Куба на инките.

- Ако се провалим, пътят ни ще приключи. Ще дойде време да слезем от черния диск на силата. Нека духът на Мама Окло пази всички ни, защото светът на хората е на прага на гибелта и ще повлече всичко друго със себе си.

- С нашите знания и с Уилсън Даулинг на наша страна отново ще пратим Куба в пустотата.

- Уповаваме се твърде много на този калфа на звездите - заяви жрицата на Горния свят. - Да се мо­лим да заслужава доверието ни.

- А когато си върнем Куба на инките, ще позво­лим ли на Уилсън Даулинг да използва силата му, за да отпътува отново към звездите?

Трите жени поклатиха едновременно глави.

- Не може да му се позволи да напусне. Мястото му е завинаги тук, при нас.