Проклятието на инките

23.

Андите, Перу

82 км северозападно от Куско

17:24 ч.

17 януари 2014 г.

След много убеждаване дон Ерависто беше оста­вил никелирания си колт на масата до себе си. Из­ражението му бе раздразнено, зениците стеснени - очевидно предупреждение, че всеки момент емо­циите могат да надделеят.

По молба на Хелена пътниците и персоналът се бяха върнали по местата си, включително и хората на дон Ерависто. Чад и Пабло седяха на масата зад нея - не можеше да ги вижда, но чуваше тревожното им дишане.

На никого не бе позволено да помръдва.

Всички изглеждаха напрегнати и уплашени, до­като влакът се тътреше бавно покрай буйната Урубамба, чиито води беснееха от другата страна на прозореца и ставаха все по-широки с всеки завой на железопътната линия.

- Няма друга възможност, освен да работим заед­но - убедително рече Хелена.

Беше научила, че дон Ерависто е пътувал с този влак вече повече от две години - всеки път, когато имаше прогнози за силен дъжд - в очакване тя да се появи. За да балансира нещата, трябваше да се прес­трува, че знае повече, отколкото знаеше в действи­телност, и да си спечели време, за да разбере поло­жението, в което се намира. Пътуването на Уилсън с Хайръм Бингам до Мачу Пикчу определено бе основната причина дон Ерависто да е тук. Той знаеше за видението ѝ в бараката и за необичайната ѝ връзка с пътешественика във времето. Това потвърждаваше за пореден път, че животът ѝ е свързан неразривно с живота на Уилсън, което, от една страна, бе утеши­телно, а от друга, дълбоко смущаващо. Как беше възможно този дон Ерависто да знае какво е видяла? И защо бе толкова ядосан? Беше се осмелил да насочи оръжие към нея - задник - и Хелена знаеше, че всяка дума, която излезе от устата ѝ, може да предизвика нова враждебна реакция, ако сгреши някъде.

Внимателно си сипа газирана вода в чашата и ос­тави стъклената бутилка настрана. Стараеше се да скрие треперенето на ръцете си и да не показва при­знаци на страх. През цялото време с периферното си зрение отбелязваше точното местоположение на всичко на масата - чашите, чиниите и ножовете.

- Аз съм разумен човек - каза тя. - Виждам в очите ви, че сте съгласен с това. А вие сте влияте­лен човек, което ми харесва. Съдбата е била добра с вас, както и със сина ви Даниел. С това не искам да кажа, че нямате своите демони - всички ги имаме, но трябва да продължим да гледаме към бъдещето, ако не искаме това сложно недоразумение, защото става въпрос именно за недоразумение, да съсипе живота и на двама ни.

- Боравите много добре с думите, сеньорита. Но това не променя факта, че Уилсън Даулинг е бич за предците ми. Той е онзи, който е унищожил семей­ството ми и го е обрекъл на лудост. Той е съсипал живота на добър човек и му е отнел всичко по най-ужасен начин. Вярно е, че се възползвах от плодо­вете на знанието си, но в замяна трябва да изиграя своята роля, за да поправя нещата. Това е цената.

- Уилсън Даулинг е добър човек с честно сърце - отвърна Хелена, мъчейки се да следва инстинкта си.

Изражението на дон Ерависто бе на човек, жаду­ващ за мъст.

- Значи не го познавате - каза той. - Той е самото олицетворение на злото.

- Какво е престъплението му?

Дон Ерависто чукна с показалец по масата и от­върна с треперещ глас:

- Брутално е убил съпругата и децата на предците ми.Той е убиец. Извратен убиец, който се наслажда­ва на ужаса и унижението на жертвите си. - Дон Ера­висто отново грабна пистолета си и го насочи меж­ду очите на Хелена. - Не мога повече да играя тези игри! - Ръцете му трепереха и Хелена ясно виждаше, че е способен да дръпне спусъка.

Във вагона се чу колективно ахване и събралите се пътници се напрегнаха в очакване на онова, което предстоеше.

Хелена спокойно побутна чашата си мъничко на­ляво.

- И си мислите, че като ме застреляте, ще отмъс­тите на човек в миналото?

- Сигурен съм.

- Значи сте глупак.

Погледът на дон Ерависто се втвърди още по­вече.

- Вие сте причината за успеха му!

- Никога не бих участвала в убийството на не­винни! - отвърна Хелена толкова разпалено, колкото смееше. - Информацията ви е погрешна и сте на път да направите ужасна грешка.

На челото на дон Ерависто беше избила пот и ръ­цете му се тресяха.

- Точно това очаквах да кажеш. Представял съм си безброй пъти този момент. Предвидих, че ще се опиташ да се измъкнеш от отговорността си. Ти си виновна, жено!

- Как смеете да ме обвинявате в злодеяние! - дръзко отвърна Хелена.

- Ти си виновна! - повтори дон Ерависто. - Дейст­вията на Уилсън Даулинг се насочват оттеб!Твоятасмърт е единственият начин да спра злините, които ще извърши.

Хелена продължи да гледа спокойно студените очи на дон Ерависто. Нямаше никаква представа откъде идва тази премерена решимост, но дълбоко в себе си бе уверена, че животът ѝ няма да приключи тук, от ръ­цете на седящия срещу нея мъж. Уилсън беше близо до нея, макар да бяха разделени от бариерата на времето. И тя щеше да стигне до него - такава беше съдбата ѝ.

- Значи си мислите, че можете да дръпнете спусъ­ка и да промените участта на предците си? - попита Хелена. - Единствената участ, която ще промените, е вашата собствена и тази на децата ви.

Тя се огледа, после погледна към Даниел, който бе пребледнял от очевидното безумие на баща си.

- Нима възнамерявате да избиете всички във вла­ка, за да прикриете стореното? - попита тя.

Останалите пътници очевидно се стреснаха от ду­мите ѝ, включително и жените от масата на дон Ера­висто. Вече всички си даваха ясно сметка, че ужасната ситуация засяга и техния живот.

- Трябва да направя нужното, за да променя исто­рията - раздразнено рече дон Ерависто. - Ще те убия и после ще убия себе си! Всички други ще бъдат в безопасност.

- Нима ще се убиете пред собствения си син?

- Твоята смърт ще промени историята - заяви дон Ерависто. - Няма да изиграеш ролята си и дяволът Уилсън Даулинг ще се провали. Ще бъде сляп и се­мейството ми ще бъде защитено.

- Не мога да повярвам, че ще стоварите подобна ужасна участ върху Даниел - каза Хелена, имити­райки съчувствие. - Поглеждам лицето му и не виж­дам човек, готов за товара и унижението, които ще му наложите.

- Подготвих сина си за този момент - отвърна дон Ерависто. - Той знае точно какво да прави, след като моят път свърши.

- Значи сте го направили съучастник в убийство, така ли? Доста неразумно да го казвате пред толкова много свидетели, които ще оставите след себе си.

Дон Ерависто въздъхна измъчено. Личеше си, че мислите се трупат една през друга в главата му.

- Момчето ми е готово за онова, което трябва да направя.

Той се обърна към Даниел, за да го погледне оку­ражаващо за последен път.

Най-сетне видяла отворилата се възможност, Хе­лена сграбчи идеално поставената бутилка вода и замахна с всички сили към темето на дон Еравис­то. Фрасна главата му с изкънтяване, което отекна в стените на вагон-ресторанта, сякаш камък беше ударил камък. Бутилката излетя от ръката ѝ и улучи прозореца до тях, като пръсна стъклото. С премере­на ярост Хелена сграбчи дон Ерависто за косата и с всички сили наби главата му в масата, чупейки чи­нии и чаши с носа и челото му. От нарязаното му лице рукна кръв. Хелена изтръгна пистолета от ръка­та му и опря дулото в окървавеното слепоочие.

- Само някой да е мръднал и ще пръсна шибаната му глава! - извика тя.