Сподавен списък

ГЛАВА 7

— Добре, колеги. Надявам се, че сте си починали и сте целунали любимия си човек, преди да излезете.

— Да, нали, никакъв контакт с външния свят в обозримо бъдеще — измърмори Досън. — За Стейси това може и да е всекидневие, но останалите си имаме и личен живот.

Ким подмина тази забележка. Засега.

— КНО ми съобщиха, че искат да разрешим случая до края на седмицата.

Всички знаеха, че измисленото от самата нея съкращение означаваше "Колегите с Нереалистичните Очаквания". Първата дума понякога се заместваше с друга, в зависимост от настроението й.

Досън въздъхна.

— Ами ако нашият убиец не си е проверявал съобщенията и не е наясно? — попита той и погледна екрана на телефона си.

— Тогава следващия петък ще те арестувам теб. Не се съмнявай, че ще намеря за какво.

Досън се изхили, но лицето на Ким остана сериозно.

— Ако продължаваш да ме ядосваш, Кевин, ще ти се стъжни. Добре, какво научихме от аутопсията?

Той извади бележника си.

— Пълни с вода дробове, безспорно удавяне. Две синини точно над гърдите. Няма следи от сексуално насилие, но е трудно да се каже със сигурност.

— Нещо друго?

— Да, вечеряла е пиле по индийски.

— Супер, значи случаят е разрешен.

Досън сви рамене.

— Знам, че не е много, началство.

— Брайънт?

Той размести няколко листа пред себе си, но тя знаеше, че вече е запаметил цялата информация.

— Вчера районът е проверен за втори път, но никой от съседите не е чул или видял нищо. Някои от тях я познават бегло, но явно не е била най-радушният човек на света.

— Ето ти го и мотива. Убийство заради междусъседски различия.

— Хора са били убивани и заради още по-банални причини, началство — отговори Брайънт.

Ким знаеше, че беше прав. Три месеца по-рано бяха убили един санитар от болницата заради две кутийки бира и дребните в джоба му.

— Нещо друго?

Брайънт взе още един лист хартия.

— Още няма резултати от съдебните следователи. Няма отпечатъци от обувки, разбира се, а анализът на влакната едва сега започва.

Ким се замисли за принципа за размяна на Локар. Той гласеше, че извършителят винаги оставя една улика на местопрестъплението, както и че взема една със себе си, когато го напуска. Можеше да бъде каквото и да е — от косъм до най-обикновена власинка. Изкуството се свеждаше до това да я откриеш. А на местопрестъпление, изпотъпкано от осем пожарникари и плувнало във вода, никоя улика нямаше да се покаже сама.

— Пръстови отпечатъци?

Брайънт поклати отрицателно глава.

— А както всички знаем, оръжието, с което е извършено убийството, са чифт ръце, които не е много вероятно да намерим захвърлени в близките храсти.

— Началство, когато гледам "От местопрестъплението", нещата изглеждат доста по-различно — обади се Стейси.

— В телефона й също не е открито нищо. Всички входящи и изходящи обаждания са проведени или със "Сейнт Джоузеф", или с някой местен ресторант. Списъкът й с контакти не е особено дълъг.

— Никакви роднини или приятели?

— Не и такива, с които се е стараела да поддържа връзка. Поисках справка с обажданията на домашния й телефон, а лаптопът й скоро ще пристигне при нас. Може би там ще открием нещо.

Ким изсумтя.

— Накратко казано, тридесет и шест часа по-късно все още не знаем нищичко, абсолютно нищо за тази жена.

Брайънт се изправи.

— Дай ми само една минутка, началство — каза той и излезе от стаята.

Ким обърна пак очи към тавана.

— Хубаво, докато Брайънт си пудри носа, нека обобщим.

Тя погледна към дъската, на която нямаше почти никаква нова информация.

— Имаме жена на възраст над четиридесет и пет години, амбициозна и отдадена на работата си. Не е била особено общителна, нито любимка на околните. Живеела е сама, без домашни животни или семейни отношения. Не е била замесена в никакви опасни дейности и по всичко личи, че не е имала нито хобита, нито каквито и да било странични интереси.

— Това може би не е съвсем вярно — каза Брайънт, който се върна и седна обратно на стола си. — Очевидно е проявявала силен интерес към някакви археологически разкопки в Роули Реджис, за които току-що е било получено разрешение да бъдат започнати.

— Откъде знаеш?

— Току-що говорих с Кортни.

— Коя е Кортни?

— Кортни, която вчера цял ден ни носи кафе. Попитах я дали през последните седмици жертвата ни е говорила с някой друг освен с обичайните си контакти. Кортни е трябвало да намери телефонния номер на професор Милтън от университета в Устър.

— Гледах нещо по местните новини за това — обади се Стейси. — Професорът много дълго време се е опитвал да получи разрешение да започне разкопки на това място. След като старият дом за сираци е изгорял до основи, на негово място е останало само едно празно поле, но се говори, че някъде в него са заровени монети. През последните две години се е борил с всякакви забрани и едва тази седмица е получил зелена светлина. Историята стигна и до националните новини заради разправиите в съда, които са се проточили толкова дълго.

Най-сетне Ким почувства трепета на вълнението. Проявеният интерес към местни събития не беше точно кървава следа, но все пак беше повече от онова, което имаха преди десет минути.

— Добре, вие двамата продължавайте да копаете — извинявам се за шегата. Брайънт, отивай да запалиш Батмобила.

Досън въздъхна тежко.

Ким грабна якето си и се спря до бюрото на Досън.

— Стейс, не ти ли се ходи точно сега до тоалетната?

— Не, началство, добре съм си…

— Стейси, излез от стаята.

Тактичността и дипломацията бяха измислени от някой друг, който беше разполагал с прекалено много свободно време.

— Кев, остави си телефона за малко и ме чуй. Знам, че в момента не ти е особено лесно, но сам си го направи. Ако беше успял да си държиш онази работа прибрана в гащите още само няколко седмици, сега щеше да гушкаш сладко приятелката си и новородената си дъщеря, вместо да спиш в стаята за гости на майка ти.

Ким не се опитваше да проявява чувствителност спрямо хората от своя екип. Достатъчно трудно й беше да го прави с всички останали хора.

— Беше глупава, пиянска постъпка на едно ергенско парти…

— Кев, извинявай, но това си е твой проблем, не мой. Само че, ако не спреш да се цупиш като малко момиченце всеки път, щом не стане на твоето, празните бюра наоколо ще станат две. Разбрахме ли се?

Тя го погледна сериозно. Той преглътна и след това кимна в знак на съгласие.

Без да каже нито дума повече, Ким излезе от стаята и се отправи надолу по стълбите.

Досън беше способен детектив, но ходеше по много тънък лед.