Сподавен списък

ГЛАВА 74

Когато мъркането на мотора угасна и Ким паркира върху чакъла, тя имаше чувството, че отново е заприличала на себе си. Беше се изкъпала, преоблякла и излъскала своя мотоциклет "Триумф". Чакаше в гаража й, блестящ като музеен експонат.

Нямаше смисъл да се опитва да затвори очи. Всяка клетка от тялото й беше призовавала тъмнината в небето да се разсее, за да може да се върне обратно на мястото на разкопките и да довърши работата си по случая.

Видя Сърис в края на полето, точно до отвора, който санитарите бяха разбили в оградата няколко часа по-рано.

Слънцето още не се беше показало, но беше на път да се появи.

— Значи не ме излъга, като ми звънна снощи. Наистина ли сме само двете? — попита Сърис.

— Аха — отговори Ким.

Канеше се да направи нещо, което като нищо можеше да й струва скъпо. Думите на Уди звучаха в ушите й. Нямаше да повлече своя екип надолу със себе си.

— Като си тръгвах от хотела, видях Дан. Изпратил ти е доклада си и потвърждава, че протезата, която си открила, е принадлежала на Луиз Дънстан.

Ким кимна. Сърис започна да натиска някакви копчета по машината и да записва числа в малък бележник.

— Добре, готова е. Колко точно си убедена, че ще открием нещо?

Ким си пое дъх, затвори очи и се съсредоточи върху усещането в стомаха си.

— По-сигурна, отколкото бих искала да бъда.

— Нали знаеш, че каквото и да открием, находката ни няма да има никаква тежест в съда?

Ким кимна. Ако се окажеше права, нямаше да се стигне до съд.

Ким пристъпи напред и протегна ръце:

— Дай ми машината и ми казвай какво да правя. Мисля, че ти създадох достатъчно главоболия за една седмица.

— Аз съм голямо момиче — сопна се Сърис. — Мога да се оправям сама. Не се обиждай, но това е доста скъпо оборудване и не мога да ти го поверя.

Ким раздразнено въздъхна.

— Сърис, защо просто не…

— Млъквай, Ким. Първо ми подай сака.

Ким посегна към земята, вдигна платнения сак и го задържа, докато Сърис пъхаше ръце в презрамките.

Сърис нагласи монитора на кръста си. Ким взе презрамката и вдигна металния прът на рамото на Сърис.

Тя отстъпи назад.

— Мислех си, че предпочиташ "Прада".

Сърис поклати глава.

— Добре, огледах наоколо и по земята има доста боклуци. Всички трябва да бъдат изчистени.

— Допускам, че това е мое задължение?

— Да виждаш някой друг?

— Добре, накъде?

— Първо ще обиколя района около задната част на сградата. Фасадата гледа право към пътя и къщите покрай него и ако търсим онова, което си мисля, че търсим, тази част е прекалено изложена на показ.

— Мога ли да помогна с нещо, инспекторе?

Ким се обърна и видя Уилям Пейн, който беше заобиколил оградата. Изглеждаше блед и уморен. Ким се приближи до него.

— Как си?

Той се усмихна.

— Натъртен, но нямам трайни поражения. Преди няколко часа ме изпратиха вкъщи.

— Как е Луси?

— Виж сама.

Ким се приближи до края на оградата. Завесата беше дръпната и Луси надничаше през прозореца.

Ким помаха с ръка и отново се обърна към Уилям.

— Не мисля, че си в състояние да…

— Инспекторе, не знам какво правите тук, но знам, че двамата с Луси някак станахме част от всичко това. Наистина бих искал да помогна.

Ким се разкъсваше от колебания.

— Те бяха просто деца. Ожесточени, изоставени, пренебрегвани деца. Онова, което сториха на Луси, не беше правилно и те го знаеха. На следващия ден и трите се върнаха по собствена воля и се извиниха за поведението си.

— Прие ли извинението им?

Той сви рамене.

— Няма значение. Луси го прие.

Ким с почуда поклати глава.

— Знаеш ли, че дъщеря ти е пример за вдъхновение?

— О, да — усмихна се гордо той. — Тя е причината да се събуждам всяка сутрин.

Ким наведе глава.

— Но и теб си те бива. Ако снощи не беше успял да разхлабиш онзи възел или да сграбчиш Виктор…

— Това не беше смелост, инспекторе. Видях те, когато влизаше в сградата, и просто дойдох да проверя дали имаш нужда от помощ. Тогава видях как Виктор Уилкс копае дупка…

Думите му заглъхнаха и той се изчерви. Ким разбра, че е станал неволно герой, но така или иначе й беше спасил живота.

— Въпреки това…

— Достатъчно — каза Уилям и вдигна ръце. — Кажи ми как мога да ви помогна, моля те.

Ким се усмихна вътрешно. Този човек не искаше благодарности, хвалебствия или съжаление.

— Добре, виждаш ли онази кофа за боклук до прозореца? Трябва да я напълним с всички онези неща по земята, които биха попречили на машината.

Уилям се зае с левия край, а Ким с десния. Започнаха от оградата и стигнаха до средата, като вдигаха всяко нещо, което намереха по пътя си.

— Хора, машината работи много по-добре, когато няма толкова трева — извика Сърис отстрани.

Ким се огледа наоколо. На места тревата стигаше до коленете.

Наведе се и започна да скубе, когато машината изведнъж издаде някакъв звук.

Ким се изправи и впери поглед в Сърис.

Тя се върна и започна бавно да се приближава. Машината отново изпищя.

Сърис погледна Ким.

— Явно инстинктът ти е подсказал правилно.