Сподавен списък

ГЛАВА 9

Никола Адамсън затвори очи в опит да потисне неприятното предчувствие, което я връхлетя, когато пъхна ключа в бравата на луксозния апартамент на последния етаж на сградата. Въпреки внимателните й движения звукът от завъртането на ключа сякаш отекна в целия коридор — както всичко останало, което се случва в два и тридесет сутринта.

Майра Даунс всеки момент щеше да се покаже от апартамент 4В, за да види кой вдига толкова шум. Никола можеше да се закълне, че пенсионираната счетоводителка спеше залепена за входната врата.

Както и очакваше, тя чу познатия звук от дръпването на резето на съседката в другия край на коридора, но успя да се вмъкне в собствения си апартамент, преди стражарката на входа да успее да я забележи.

Още преди да светне лампата, Никола почувства промяната в дома си. Беше завладян, окупиран. Апартаментът все още беше нейна собственост, но трябваше да го дели. Отново.

Тя събу обувките си, прекоси с тихи стъпки фоайето и се отправи към кухнята. Въпреки присъствието на посетителя в стаята за гости тя се стараеше да се придържа към обичайното си поведение, към навиците си, към собствения си живот.

Извади една лазаня от хладилника и я сложи в микровълновата фурна. След работа винаги огладняваше, така че беше развила този навик: да се прибере от клуба, да стопли нещо за ядене, докато си взема душ, а после да хапне с чаша червено вино, преди да си легне.

Фактът, че трябваше да дели дома си с някого, нямаше да промени това.

И все пак, тя отиде до банята на пръсти. Беше уморена и нямаше желание да се кара с никого.

Щом влезе в банята, Никола въздъхна с облекчение. Всяка затворена зад гърба й врата беше като проведена и спечелена битка. Представяше си, че е герой в компютърна игра, който трябваше да се измъкне от всяка поредна стая, като междувременно надбяга противника си.

"Не е честно да мислиш така", смъмри се тя, докато събличаше дрехите си на купчина на пода до душкабината. Наложи се да нагласи термостата и това я изнерви. Допреди седмица не се беше налагало да го прави. Термостатът щеше да си бъде нагласен точно така, както го беше оставила.

Тя затвори очи и вдигна лице към горещата струя вода. Кожата й потръпна приятно, като от убождания на иглички. Тя се обърна и изви гръб назад. След секунди мощната струя беше обляла напълно дългата й руса коса. Тя протегна ръка зад гърба си, към металната етажерка, но там нямаше нищо. Мамка му, шампоанът отново беше оставен на пода.

Тя се наведе и го вдигна. От стискането шишето изпръска с шампоан стъклената стена на душа. Тя отново преглътна раздразнението си. Не трябваше да е толкова трудно да дели дома си с някого, но въпреки това беше. Цял живот й се беше налагало да го прави.

Усещаше напрежението в раменете си. Вечерта не й се беше отразила добре.

Започна работа в "Роксбърг" преди пет години, веднага след двадесетия си рожден ден, и се беше наслаждавала на всеки миг, прекаран там. Не й пукаше, че според хората работата й беше долнопробна и унизителна. Обичаше да танцува, харесваше й да показва тялото си, а мъжете плащаха скъпо, за да я гледат как го прави. Не се събличаше гола и никой нямаше право да я докосва. "Роксбърг" не беше от онези клубове.

В центъра на Бирмингам имаше и други клубове — и всяка танцьорка, във всеки един от тях, мечтаеше да работи в "Роксбърг". Това беше и единственият клуб, в който самата тя би работила. Щеше да се откаже от танцуването, след като навършеше тридесет години, и да се отдаде на другите си интереси. Банковата й сметка нямаше възражения срещу този план.

През последните пет години беше станала най-популярната танцьорка в клуба. На вечер получаваше средно по три покани за танц насаме и при двеста паунда на сесия нямаше как да не е доволна.

Знаеше, че според някои феминистки жените като нея бяха по-лоши от Антихриста, но на тях просто им показваше средния си пръст. Свободата на жените за нея означаваше правото да решава сама и тя беше решила, че иска да танцува; не защото беше някаква празноглава наркоманка, която го прави само за пари, а защото й харесваше да го прави.

Още от малка обичаше да изнася представления. Беше копняла за възможността да блесне пред всички, да покаже колко е неповторима, да накара хората да я забележат.

Тази вечер обаче не беше останала доволна от изпълнението си. Нямаше оплаквания от клиентите; скъпото шампанско се лееше като река, а последният й клиент беше поръчал две бутилки "Дом Периньон", което зарадва особено много нейния шеф.

Но Никола си знаеше. Знаеше, че тази вечер не се беше отдала изцяло на работата си. Не се беше потопила в своето изпълнение с цялата си същност, с ума и тялото си. В това, според нея, се криеше разликата между наградата за най-добра женска роля и най-добра поддържаща актриса.

Тя изплакна балсама от косата си и излезе от душа. Подсуши тялото си с хавлия, загърна се в халата си и се наслади на приятния допир на топлата материя с кожата си. Завърза колана около кръста си и излезе от банята.

Сетне замръзна на място. Беше забравила за миг. Само за миг.

— Бет — прошепна тя.

— Че кой друг?

Никола се отправи към кухнята.

— Извинявай, ако съм те събудила — каза тя, докато изваждаше лазанята от микровълновата фурна.

После извади две чинии и раздели порцията на две половини в тях.

— Не ми се яде — каза Бет.

Никола се опита да прикрие презрението, което изпитваше към острия й провинциален диалект. Самата тя беше положила много усилия, за да го преодолее. Като деца и двете говореха по този начин, но Бет дори не се беше опитала да се промени.

— Хранила ли си се днес? — попита Никола и веднага се смъмри наум.

Щеше ли някога да престане да се държи като по-голямата близначка? Нищо, че ги деляха едва няколко минути.

— Не ме щеш тука, нали?

Никола сведе поглед към чинията си. Апетитът й внезапно се беше изпарил. Прямотата на сестра й не я изненада, а и нямаше смисъл да се опитва да я излъже. Бет я познаваше почти толкова добре, колкото самата тя познаваше себе си.

— Не че не те искам тук, просто мина толкова много време.

— И кой е крив за това, мила сестро?

Никола преглътна и занесе чинията си до умивалника. Не смееше да вдигне поглед. Нямаше сили да се изправи пред обвиненията и болката.

— Имаш ли планове за утре? — попита тя, в опит да насочи разговора в по-безопасна посока.

— Разбира се. Утре вечер пак ли ще работиш?

Никола не отговори нищо. Беше явно, че Бет не одобрява начина й на живот.

— Защо се унижаваш така?

— Аз си харесвам работата — защити се Никола.

Подразни се, че гласът й се повиши с една октава.

— Ами висшето по социология? На боклука.

— Аз поне имам диплома — изстреля в отговор Никола и моментално съжали.

Настъпи напрегната тишина.

— И аз исках да имам, но ти ме изпревари, нали?

Никола знаеше, че Бет обвинява нея за отчуждението помежду им, но никога не посмя да я попита защо.

Тя стисна с две ръце ръба на умивалника, вперила поглед в него.

— Защо се върна?

Бет въздъхна тежко.

— Че къде да отида?

Никола кимна мълчаливо и напрежението между тях се уталожи.

— Всичко пак ще стане както преди, нали? — попита тихо Бет.

Никола долови несигурността в гласа на сестра си и сърцето й се сви от болка. Някои връзки бяха за цял живот.

Мръсната чиния се замъгли пред очите й; годините, които беше прекарала отделена от сестра си, сякаш се стовариха изведнъж върху нея.

— И как ще ме предпазиш тоя път, сестричке?

Никола избърса очите си, обърна се и посегна да прегърне своята близначка, но вратата на спалнята вече беше затворена.

Никола изсипа храната от другата чиния. Погледна към гостната и тихо каза:

— Бет, каквато и да е причината да ме мразиш, съжалявам. Толкова много съжалявам.