Сподавен списък

ГЛАВА 71

Той влезе в стаята и подпря една лопата на стената.

Ким проследи с поглед как краката му се приближаваха към нея. Отчаяно искаше да погледне нагоре, но не успяваше да вдигне глава достатъчно високо. Искаше да погледне право в очите кръвожадния кучи син, който се беше опитал да пререже на две онова момиче.

Гласът му звучеше спокойно и приветливо, сякаш обсъждаха къде да излязат на вечеря.

— Колко мило от страна на твоите колеги да изкопаят няколко дупки вместо мен. Много лесно разрових отново последната от тях. Мисля, че в нея ще се чувстваш доста добре.

Ким обтегна въжетата и се опита да изплюе плата от устата си.

Усети, че примката около дясната й китка започва да се разхлабва леко, но не достатъчно.

Виктор Уилкс се изсмя на висок глас.

— Това сигурно е нещо ново за теб. Обикновено ти ръководиш нещата, но не и този път.

Ким почувства как в нея се надига гневът, породен от безсилието. При равни условия можеше да го повали с голи ръце. Щеше да го счупи от бой. Единственият начин да надделее над нея беше да я овърже като някаква проклета пуйка.

Той коленичи до нея и тя най-сетне успя да го погледне в очите. Неговите грееха победоносно.

— Доста прочетох за теб. Познавам твоя плам, твоя устрем. Мога дори да разбера съчувствието ти към младите жертви.

Гласът му звучеше мелодично, сякаш четеше опело на погребение.

— Ти си била едно от онези момичета, нали, мила моя… но за разлика от тях, от теб е станало човек.

Ким обтегна въжетата около тялото си. Повече от всичко на света й се искаше да извие врата на Уилкс и да смачка самодоволното му лице.

— О, Ким. Знаех си, че си борбена. Още щом те видях, разбрах колко си храбра.

Ким се задави от парцала в устата си.

Той наведе глава и съзря гнева в погледа й.

— Мислиш си, че няма да ми се размине?

Тя кимна и отново се задави.

— О, мила моя, само че ще ми се размине. Защото никой никога няма да посмее да се доближи отново до това място. Не и докато съм жив.

Той се изхили, преди да добави:

— И определено, докато си жива ти.

— Това вече е мястото, където са били убити и заровени три млади момичета — продължи той. — Вече никой не би се доближил до него. Припомни ми пак, кой знае, че си тук?

Ким се опита да пропълзи към него. От мястото си виждаше сянката на Уилям Пейн, който стоеше зад отворената врата. Искаше пасторът да се премести, за да не забележи промяната в светлината.

Движението й накара Виктор единствено да премести тежестта на тялото си от единия крак върху другия. Все още стоеше с рамо към вратата.

— Забрави само една малка подробност, мила моя. Правил съм го и преди. Поне три пъти — затова, вярвам, ще оцениш колко ме бива…

Гласът му заглъхна, когато сянката от лявата му страна пристъпи напред от тъмнината.

Във въздуха се чу свистене и Ким изпъшка. Осъзна, че Уилям е избързал. Докато направи трите крачки, за да стигне до него, свещеникът беше успял да се изправи и да заеме отбранителна позиция.

Сравнително лесно успя да отклони първия удар на Уилям. Макар че Виктор Уилкс беше по-нисък от Уилям, в едрото му тяло се криеше истинска мощ.

Уилям се препъна назад, Виктор се възползва от това и след секунда се нахвърли върху него. Вдигна юмрук и го стовари отстрани върху главата на Уилям, която се отметна от силата на удара.

Виктор продължи с ляво кроше, което тласна главата на Уилям в обратната посока. Стойката на пастора подсказа на Ким, че е била права за опита му като боксьор. Уилям нямаше никакъв шанс.

Ким се опита да се добере с гърчене до средата на стаята, с надеждата да успее да препъне с тялото си Виктор Уилкс и да осигури предимство на Уилям.

Никога не се беше чувствала толкова дяволски безполезна.

— Трябва да си ми благодарен за стореното, жалко лайно такова — каза Виктор, когато Уилям се свлече надолу по стената. — След онова, което онези малки кучки направиха с дъщеря ти. Трябва да си ми дяволски благодарен.

Уилям се беше свлякъл наполовина до земята, но се оттласна напред, прицелвайки се с ръка в слабините на Виктор.

Виктор направи крачка назад, за да запази дистанция. С десния си крак изрита Ким в главата, от което в очите й сякаш избухнаха експлозии.

Тя започна да примигва и след няколко секунди, когато започна отново да вижда както трябва, видя как Виктор сграбчи Уилям за гърлото и го повдига до изправено положение. Притисна го до стената, без да отпуска хватката си върху гърлото му. Ким с ужас видя как Уилям подбели очи.

Виктор се прицели още веднъж в главата на Уилям за един последен удар и след това го пусна.

Ким извика, когато Уилям Пейн се хвана за гърдите и се свлече на земята.