Сподавен списък

ГЛАВА 18

Ким настигна професора точно когато той се присъедини към Бил и Бен[3], както тя беше кръстила двамата доброволци.

— Първоначалният анализ на почвата, извършен от доктор Матюс, показа високо съдържание на глина.

Това не беше голяма изненада за индустриалната част на средна Англия.

— Тези условия ще бъдат пречка за показанията на георадара, затова ще използваме магнитометъра.

— А не инжектопляктора? — обади се Брайънт.

Професорът подмина коментара на нейния колега и продължи, сякаш тя разбираше какво й казва. Ким рядко поставяше под въпрос нечия компетенция. Тя разчиташе, че хората си вършат съвестно работата и в замяна очакваше същото отношение.

— Магнитометърът има сензори, които засичат отклонения в магнитното поле. Различните материали биха предизвикали съответните смущения и точно този уред може да установи аномалии, причинени от примеси в почвата или от разлагащи се органични материи.

Бил, последван от Бен, се приближи към тях. Според Ким приличаше на герой от филма "Терминатор". Върху раменете му имаше черен ремък, към който беше прикрепен метален прът с дължина около метър и осемдесет. Бил го държеше вертикално пред кръста си, а в предния край на основния прът беше прикрепен втори, като двата образуваха една огромна буква "Т". На всеки край на по-малкия прът имаше сензори. Черни кабели опасваха кръста на носещия, а на гърба му беше закрепен черен сак от дебел памучен плат.

— Ще започнем от долния край на района и ще се движим наляво и надясно по права линия. Малко прилича на косене на ливада.

Тя кимна в знак на съгласие и тримата мъже се отдалечиха.

Доктор Матюс и помощничката му се бяха оттеглили на топло в колата си.

— Добре ли си, началство? — попита Брайънт.

— Защо да не съм? — сопна се тя.

— Ами, нали знаеш…

— Не, не знам. И ако имаш намерение да поставяш под въпрос способностите ми, можеш да се обърнеш към прекия ми началник.

— Началство, никога не бих направил подобно нещо. Просто се загрижих.

— Остави ме на мира, идеално съм си.

Тя никога не беше разказвала на Брайънт нищо за миналото си, но той знаеше, че е живяла в дом за деца в неравностойно положение. Не знаеше какво й се беше случило там. Знаеше, че майка й страда от параноидна шизофрения. Но не знаеше нищо за последиците от заболяването й. Знаеше за нейния брат-близнак, но не знаеше как е умрял. Само един човек беше запознат с цялото й минало и тя щеше да направи всичко по силите си това да си остане така.

Телефонът в джоба й звънна. Беше Уди.

— Сър? — отговори нетърпеливо тя.

— Все още чакаме, Стоун. Просто проверявам дали помниш какво се разбрахме.

— Разбира се, сър.

— Защото, ако действаш в разрез с моите инструкции…

— Сър, можете да разчитате на мен.

Брайънт поклати угрижено глава.

— Ако до няколко часа не получа одобрение, можеш да благодариш на професор Милтън за отделеното време и да го отпратиш.

— Да, сър — каза тя.

Слава на Бога, че той и представа си нямаше за доктор Матюс.

— Знам, че чакането може да бъде изключително изнервящо, но процедурите трябва да се спазват.

— Разбирам, сър. Брайънт, който е до мен в момента, би искал да изрази загрижеността си относно начина, по който се провежда това разследване.

Тя протегна телефона си към него. Брайънт я стрелна с пронизващ поглед и се отдалечи.

— О, явно съм се объркала — каза тя.

Уди изсумтя недоволно и прекъсна връзката.

Ким набра номера на Досън. Той отговори на второто позвъняване.

— Какво ново при теб?

— Засега нищо особено, началство.

— Знаем ли имената на другите служители в дома?

— Още не. Местните власти не са толкова отзивчиви, колкото Кортни. Преглеждаме обстойно пресата за новини около дома в Крестуд, но засега не сме намерили нищо ново. Попаднахме единствено на една статия за някакъв пастор Уилкс, който провел благотворително изкачване на трите най-високи върха в региона, за да набере средства за еднодневна екскурзия за момичетата от дома.

— Добре, Кев, дай ми Стейси.

— Добро утро, началство.

— Стейс, искам да направиш списък с децата, които са били настанени тук по време на пожара.

Дори да не откриеха нищо, все пак щеше да се наложи да разговарят с някогашните обитатели на дома, ако искаха да разберат каква е връзката между Тереза Уайът и Том Къртис.

Стейси обеща да се заеме незабавно с това и затвори.

Ким хвърли бърз поглед към момчетата. Бяха изминали десетина метра, но точно в този момент бяха спрели на място и се взираха в показанията на машината си.

Погледът й среща очите на Брайънт, който стоеше на края на района и гледаше право към нея. Ким не беше свикнала да се чувства така, но сега й стана криво, че му се беше сопнала. Знаеше, че той просто беше проявил загриженост, но тя не беше свикнала да се държат мило с нея.

— Ей, още ли е в теб онзи сандвич с бекон? — попита тя и го побутна по рамото.

— Да, искаш ли го?

— Не, върви да го хвърлиш в кофата. Трябва да внимаваш с холестерола.

Веднага щом го каза, тя си даде сметка за двойния смисъл на думите си.

— Да не си говорила с жената?

Ким се усмихна. Преди два дни беше получила съобщение на телефона си.

Ким дочу раздвижване зад гърба си и се обърна.

Професорът се приближаваше с бързи крачки. Лицето_; му беше почервеняло и изглеждаше развълнуван.

— Машината отчита любопитни данни. Мисля, че открихме нещо.

Брайънт я погледна в очите.

— Началство, нямаме разрешение.

Тя го изгледа продължително. Ако наблизо имаше заровено тяло, то нямаше да остане в земята нито миг повече от необходимото.

Обърна се към професора и му кимна:

— Започвайте да копаете.