Сподавен списък

ГЛАВА 31

Никола Адамсън отпи глътка ликьор "Съдърн къмфърт". По време на работа обикновено не близваше алкохол, но тази вечер не успяваше да се отърси от усещането за скованост. Ставите й сякаш се бяха вцепенили, а мускулите й бяха като пропити с цимент.

Обстановката в клуба беше наелектризирана. Група банкери бяха кацнали от Швейцария, пълни с въодушевление и пари. Музиката пулсираше и смехът беше заразен. Останалите момичета правеха компания на редовните посетители, искрено и широко усмихнати. Изглеждаше така, сякаш вечерта ще бъде приятна за всички. Всеобщото добро настроение подсказваше, че работата й ще върви без никакво усилие. Но не и днес.

Никола знаеше, че не може да се отърси от спомена за скандала със сестра си. Всичко беше започнало заради нещо толкова незначително, че дори не можеше да се сети какво точно беше то, но беше прераснало в грандиозен скандал, в който едва не си размениха удари.

Както обикновено, Бет беше искала да я накара да се почувства виновна заради онова, което Никола имаше, а тя нямаше. В крайна сметка Бет беше изхвърчала гневно от апартамента и не се беше върнала, когато Никола излезе за работа.

Въпреки че Бет беше възрастен човек, напълно способен да се грижи за себе си, Никола осъзнаваше, че тя е по-голямата сестра, закрилницата. Въпреки враждебността им една към друга, Никола не можеше да не се тревожи за нея.

— Ей, Ник, добре ли си?

Тя леко подскочи на мястото си.

— Добре съм, Лу.

Собственикът на клуба беше бивш състезател по борба, а официалната риза и костюмът, които носеше всяка вечер, не успяваха да прикрият този факт.

Заведението беше негово и той го беше започнал от нулата. Лу беше пожелал да създаде изискан клуб, в който клиентите да се наслаждават на красивите танцуващи момичета. Още от първия ден се беше придържал към три основни принципа, които и служителите, и клиентите му трябваше стриктно да спазват: никаква голота, никакво докосване, никакви грубости.

За служителите му важеше и още едно правило: никакви наркотици. Той сам съблюдаваше за спазването на първите три, а за четвъртото беше предвидил ежемесечен кръвен тест.

Принципите му съставляваха неговият бизнес план и неговото мото и той самият винаги ги спазваше. Никола никога не беше чувала някое момиче да е било притеснявано в присъствието на Лу.

— Момиче, май нещо не си на себе си тази вечер?

Тя понечи да го излъже, но шефът й я познаваше твърде добре.

— Малко съм разсеяна, Лу.

— Искаш ли да работиш зад бара?

Никола поклати глава, кимна и въздъхна. Честно казано, нямаше никаква представа какво иска.

Лу й направи знак да го последва през вратата зад бара. Когато стигнаха до коридора, където беше сравнително тихо, той спря.

Между тях се промъкна Мери Елън, бивш модел от Сан Диего. Лу изчака, докато колежката й се отдалечи достатъчно, така че да не ги чува.

— Да няма нещо общо със сестра ти?

Никола усети как долната й челюст увисна.

— Откъде знаеш за Бет?

Той погледна наляво и надясно по коридора.

— Виж, не мислех да ти казвам, но тя беше тук по-рано през деня.

Никола почувства как устата й пресъхва.

— Била е тук?

Лу кимна.

— Настоя да те освободя, така че да можеш да правиш нещо по-смислено с живота си.

— За Бога, не — прошепна Никола.

Усети как лицето й пламва. Никога през живота си не беше изпитвала такова унижение.

— А ти какво й каза?

— Казах й, че си голямо момиче, напълно способно да решава само за себе си.

— Благодаря ти, Лу. Съжалявам. Тя каза ли нещо друго?

— Да, нарече ме с няколко обидни прилагателни и ме обвини, че се възползвам от теб — отговори той и подбели очи.

— Нищо, което да не съм чувал и преди.

Никола се усмихна.

— А ти какво й каза?

— Благодарих й за обратната връзка и я попитах дали мога да й бъда полезен с нещо друго.

Никола се изсмя на глас. Беше приятно най-сетне да се освободи от напрежението, което се беше натрупало в нея.

Но въпреки чувството за хумор на Лу, тя се ужаси от факта, че Бет беше намесила семейните им проблеми в работата й.

— Виж, Лу. Тази вечер не ми идва отвътре и може би е най-добре да се прибера.

Той кимна разбиращо.

— Слушай, искам само да ти кажа колко съм доволен, че от вас двете ми се падна ти, понеже сестра ти е една кисела мацка.

— Знам — каза тихо Никола.

Мислеше си, че той дори не може да си представи колко е прав. Тя се отправи към съблекалнята в края на коридора.

— Освен това, Ник…

Тя се обърна.

— Внимавай. Стори ми се, че ти е бясна.

Никола въздъхна тежко и си помисли същото, което си беше помислила преди малко.

Лу наистина не можеше да си представи колко беше прав.