Сподавен списък

ГЛАВА 11

— И така, колеги, време е за оперативка. Кев, какво научихме от отдела за издирване на изчезнали лица?

— Професор Милтън наскоро се е развел за трети път. Същата работа като със Саймън Кауъл, всичките му бивши говорят само хубави неща за него. Няма биологични деца, но е доведен баща на общо пет. Не усетих враждебни чувства.

— Кога е изчезнал?

— За последно са го видели в сряда. Асистентката му от университета е обявила тревога, след като не се е появил на работа в четвъртък сутринта. Не се е свързвал с никой от роднините си, което в неговия случай явно е доста необичайно.

— Има ли причина да смятаме, че това не се случва за първи път?

Досън поклати отрицателно глава.

— Ако слушаме бившите му жени, той трябва да е прероденият Ганди; хрисим и добродушен.

Кев погледна записките си.

— Последната му жена е говорила с него във вторник следобяд и той е споделил въодушевлението си от разрешението да започне разкопки.

— Порових се по темата, началство — обади се Стейси.

— Професор Милтън е подал молба за разрешително преди две години. Срещу неговата молба има подадени жалби от природосъобразно, политическо и културно естество. Засега не знам нищо повече.

— Продължавай да търсиш, Стейс. Брайънт, знаем ли кога жертвата е разговаряла с професора?

Брайънт извади лист хартия.

— Кортни ми изпрати по факса разпечатка от телефона му. Разговорът е проведен в сряда и е продължил десет минути, някъде около пет и половина следобяд.

Ким скръсти ръце.

— Добре, значи всичко, което знаем засега, е следното: жертвата е разговаряла с професора в сряда следобяд и сега единият от тях е мъртъв, а другият е в неизвестност.

На вратата се почука. На прага стоеше полицай.

— Какво има? — тросна му се тя.

Мразеше да я прекъсват по време на оперативка.

— Шефе, при мен ми има един господин, който иска да говори с вас.

Ким го погледна така, сякаш е полудял.

— Знам, шефе, но той настоява да разговаря точно с вас. Казва, че е някакъв професор.

Ким вече беше на крака.

— Брайънт, с мен — каза тя, като спря на вратата. — Стейси, разбери колкото можеш повече за тази местност.

Тя излезе и тръгна по стълбите. Брайънт почти успя да я настигне.

Долу я чакаше един мъж с посивяла брада и буйна прошарена коса.

— Професор Милтън?

Той спря да кърши ръце, само колкото да се здрависа с нея. Тя стисна за кратко ръката му и после го пусна.

— Моля, последвайте ме.

Ким го поведе по коридора към стая за разпити номер едно.

— Брайънт, обади се на колегите от отдела за издирване на изчезнали лица, за да не си губят повече времето. Мога ли да ви предложа нещо?

— Чаша чай със захар.

Брайънт кимна и затвори вратата след себе си.

— Доста хора се тревожат за вас, професоре.

Нямаше намерение тонът й да бъде такъв, сякаш му се кара, но не обичаше да губи времето на полицията. Средствата им така или иначе бяха оскъдни.

Той кимна разбиращо.

— Съжалявам. Не знаех какво да сторя. Едва преди няколко часа говорих с госпожа Пиърсън и тя ми каза за вашето посещение. Каза, че мога да ви имам доверие.

Ким се учуди, че дъртата вещица беше останала с подобно впечатление за нея.

— Къде бяхте? — попита тя.

Не беше точно въпросът, който й се искаше да зададе, но ако Брайънт беше до нея, щеше да й каже да се държи внимателно. Човекът видимо трепереше и ръцете му отново се бяха вкопчили здраво една в друга.

— В Бармът, в един малък семеен хотел. Просто трябваше да изчезна.

— Но в сряда сте били повече от щастлив. Госпожа Пиърсън потвърди това.

Той кимна и в този момент Брайънт влезе в стаята, понесъл две чаши в поставка от стиропор. Той седна и побутна едната от чашите към професора.

— През същия ден сте разговаряли с жена на име Тереза Уайът, нали? — продължи Ким.

Професор Милтън изглеждаше объркан.

— Да, госпожа Пиърсън спомена, че сте се интересували от това, но не зная какво общо има то със случилото се.

Ким нямаше никаква представа какво се е случило, но знаеше, че Тереза Уайът беше намерена мъртва.

— Бихте ли ми казали за какво искаше да разговаря с вас Тереза Уайът?

— Разбира се. Искаше да разбере дали приемам доброволци в проекта.

— Какво й отговорихте?

Той поклати глава.

— Не, казах й, че приемам доброволци само ако имат поне една завършена година в университет. Госпожица Уайът каза, че се интересува от археология, но нямаше никакво подходящо образование и със сигурност нямаше да има нужното време да го придобие преди началото на разкопките в края на месец февруари.

Ким усети как въодушевлението я напуска. Това не беше следата, която щеше да ги отведе при убиеца. Беше просто един безобиден разговор.

— Говорихте ли за нещо друго? — попита Брайънт.

Професорът се замисли.

— Попита ме също къде точно ще започнат разкопките, което ми се стори малко странно, понеже не беше точно по темата на нашия разговор.

"Да", каза си Ким. Това наистина беше малко странно.

— Какво се случи после? — попита Ким, като се сети за онова, което професорът беше казал по-рано.

Професор Милтън преглътна.

— Прибрах се вкъщи след работа, но Тес не дойде да ме посрещне, както обикновено.

Ким погледна Брайънт. Досън беше казал, че професорът отново е необвързан.

— Обикновено тя спи в кухнята, до купичката си с вода, но щом завъртя ключа в ключалката, веднага пристига, като маха с опашка.

"Аха, ясно", каза си Ким.

— Но не и в сряда. Повиках я, щом влязох в кухнята, но тя не дойде. Нямерих я до леглото.

Той преглътна тежко.

— Гърчеше се на пода. Очите й бяха изцъклени; в продължение на няколко секунди дори не видях бележката. Взех я на ръце и я закарах във ветеринарния кабинет възможно най-бързо, но вече беше твърде късно. Когато пристигнах там, тя вече си беше отишла.

Той избърса дясното си око.

Ким понечи да попита за бележката, но Брайънт я изпревари.

— Съжаляваме да чуем това, професоре. Беше ли боледувала наскоро?

Професор Милтън поклати отрицателно глава.

— Изобщо не. Беше само на четири години. Ветеринарят дори не я прегледа. Успя да подуши антифриза още по дъха й. Както се оказа, кучетата го харесват, заради сладкия му вкус. Някой е напълнил нейната купичка за вода с антифриз и тя го е изпила целия.

— Споменахте, че е имало и бележка — подпита внимателно Брайънт.

Очите на професора се зачервиха.

— Да, копелето я беше закачило за ухото й с телбод.

Ким потръпна.

— Спомняте ли си какво пишеше на нея?

Той бръкна в джоба на сакото си.

— Ето я. Ветеринарят я откачи.

Ким взе бележката. От гледна точка на уликите беше напълно безполезна. Бяха я пипали както професорът, така и ветеринарят.

Тя разгъна бележката на масата. Върху белия лист с обикновени черни букви пишеше:

— Така и не се прибрах вкъщи. Срам ме е да си призная, но бях ужасно изплашен и все още съм. Кой би сторил подобно нещо, инспектор Стоун?

Професорът изпи и последната глътка от чая си.

— Дори не знам къде бих могъл да отида.

— При госпожа Пиърсън — предложи Ким.

Беше видяла как говори за професора тази жена. Беше като малък булдог, който нямаше да позволи на никого да припари до него.

Ким се изправи и взе бележката, а Брайънт стисна ръката на професора и му предложи да го закара, където пожелае.

Ким стисна бележката в ръце и се отправи обратно към стаята с колегите си. Някъде там навън нещо гниеше с пълна сила — и тя току-що беше започнала да го надушва.

— Кев, според мен ще ни трябва още кафе. Стейс, какво разбра за местността?

— Простира се на около половин хектар и се намира точно до крематориума в Роули. Граничи почти непосредствено с общинските жилища от средата на петдесетте години. Преди да бъдат построени, на тяхно място е имало стоманолеярен завод.

Брайънт влезе в стаята, като говореше по телефона:

— Благодаря ти, Кортни. Беше невероятна.

Той прекъсна връзката и едва сега забеляза трите чифта очи, любопитно вперени в него.

— Какво? — каза Брайънт.

— Кортни? — попита Ким. — Имам ли да казвам нещо на жена ти?

Брайънт се изхили и свали сакото си.

— Аз съм щастлив семеен мъж, началство. Питай жена ми. Така или иначе, Кортни просто лекува раните в сърцето ми, оставени от Джоана, учителката по английски, която те сваляше онзи ден.

Досън се обърна и я погледна с широко отворени очи:

— Вярно ли, началство?

— Кротко, момчето ми.

Тя се обърна към Брайънт.

— За какво говорихте?

Брайънт повдигна едната си вежда.

— Като следвах логиката ти за миналото, настоящето и бъдещето, реших да попитам Кортни дали има достъп до цялото работно досие на Тереза Уайът. Всеки момент ще пристигне по факса.

— Напомни ми да я включим в списъка с коледните премии. Тази жена ни спести купища пари от съдебни постановления.

Ким отново погледна към Стейси и се опита да си представи въпросната местност.

— Чакай малко, да не говориш за полето отстрани на крематориума? Там, където обикновено разполагат пътуващия панаир?

Стейси завъртя монитора на компютъра си и посочи с пръст към него. На екрана беше отворено мащабно изображение от програмата за сателитни снимки на търсачката "Гугъл".

— Виж, в единия край до пътя има някаква оградена част, но иначе е просто едно празно поле.

Стомахът на Ким вече се свиваше неконтролируемо. Всичките й сетива надаваха сигнал за тревога.

— Стейс, донеси ми всичко, което можеш да намериш за дома в Крестуд. Трябва да проведа няколко телефонни разговора.

Ким си пое дъх и седна зад бюрото си. Мозайката започваше малко по малко да се нарежда. И за пръв път в живота си тя се надяваше, че греши.