Сподавен списък

ГЛАВА 46

— Мога ли да ви помогна с нещо? — попита Ким, когато слезе пред регистратурата.

Жената се обърна и Ким моментално се стъписа. Не oт това, колко много си приличаха с Никола; двете бяха еднояйчни близначки. Удиви се колко малко си приличаха на практика.

Жената не подаде ръка за поздрав.

— Казвам се Бетани Адамсън и искам да поговорим.

Ким отстъпи назад и направи знак на Бетани Адамсън да я последва.

Докато вървяха към стая за разпити номер две, зад гърба й се чуваше монотонно почукване. Ким набра кода и задържа вратата отворена. Жената мина право покрай нея, стиснала бастуна в дясната си ръка.

Ким забеляза, че Бетани беше обута с удобни ботуши с нисък ток, които стигаха до коленете й. Носеше черни джинси, които висяха свободно около бедрата й. Беше облечена с обемисто зимно яке, което скриваше слабата й фигура, но изглеждаше по-крехка от сестра си.

— Нямам много време, госпожице Адамсън.

— Онова, което искам да кажа, няма да отнеме много време.

Ким се изненада от тежкия, типичен за региона акцент.

Кимна й да продължи, като продължаваше да я оглежда изучаващо. Ако не знаеше, че са близначки, щеше да реши, че Бетани е доста по-голямата сестра. Русата й коса беше вързана в стегната опашка, а корените й бяха мръсни и мазни. Лицето й, макар и с идентична структура, изглеждаше по-слабо и грубо от това на сестра й.

Разпределението на ведрост и обаяние определено беше в ущърб на тази близначка.

Ким забеляза, че жената сякаш отпускаше тежестта на цялото си тяло върху бастуна. Ким й посочи стола, но Бетани поклати глава.

Ким също остана права. Стояха една срещу друга, от двете страни на металната маса за разпити.

— Вчера си говорила със сестра ми.

Ким се смути от яростта, изписана по лицето на жената. Устните й бяха присвити, а веждите — свъсени.

Ким кимна.

— Натъкнахме се на имената ви в хода на настоящото ни разследване.

— Нямаме нищо за казване.

Ким беше заинтригувана.

— Как може да бъдете сигурна в това?

Бетани Адамсън потърси с поглед очите на Ким. В нейните се четеше студенина и безчувственост. Погледът й не беше гневен или развълнуван. Просто безжизнен и непреклонен. Ако лицето говореше за вътрешните преживявания на човека, то тази жена не беше изпитала нито миг радост през целия си живот.

— Просто съм сигурна — каза тя.

Ким скръсти ръце пред гърдите си.

— Сестра ви беше малко по-склонна да помогне.

— Но тя все пак не разбира, нали?

— Какво не разбира?

Бет въздъхна тежко.

— Имахме трудно детство. Майка ни беше наркоманка, която ни вземаше и връщаше в домовете за сираци, като че ли бяхме книги от библиотеката. Постепенно пораснахме и всички надежди за нормален живот угаснаха, понеже никой не ни искаше. Всяка от нас имаше единствено другата.

— Разбирам ви, госпожице Адамсън, но…

— Годините, които прекарахме в дома в Крестуд, не бяха от най-прекрасните. Не мога да ти опиша какво е чувството майка ти да се интересува само от издръжката, която получава за теб.

Жената не откъсваше поглед от очите на Ким.

— Израснахме без любов и сигурност и не искаме да се връщаме към тези спомени. Нито една от нас.

Ким знаеше какво има предвид, дори да отказваше да си го признае. Въпреки начина, по който се държеше тази жена, на Ким й се искаше да прояви разбиране към нея. Подобна враждебност не й беше чужда, но от всички страни не спираха да изникват стари и нови трупове.

— Какво се случи на онова място, Бет? — попита тихо тя.

— Госпожица Адамсън, ако обичаш. И е твоя работа да разбереш какво се е случило там, но без да замесваш сестра ми и мен. Това няма да се отрази добре на нито една от нас.

— Дори ако успееш да ни помогнеш да заловим един сериен убиец?

Лицето й остана безизразно.

— Дори тогава. Сестра ми е твърде учтива, за да ти го каже, но аз не съм. Остави ни на мира.

— Ако разследването изисква отново да говорим с вас…

— На твое място не бих го направила. Ако не ни оставиш на мира, ще съжаляваш, заклевам се.

С учудваща бързина Бетани Адамсън прекоси разстоянието до вратата. Беше излязла още преди Ким да осъзнае, че срещу нея току-що беше отправена истинска заплаха.

Но вместо да я сплашат, думите на жената имаха тъкмо обратния ефект върху нея.

Един нов въпрос глождеше Ким.

Никола и Бет бяха израснали по един и същи начин, но бяха различни като деня и нощта. Какво, по дяволите, беше превърнало Бетани Адамсън в един толкова враждебно настроен, изпълнен с омраза човек?