Сподавен списък

ГЛАВА 24

Ким влезе в офиса след четиридесетминутен разговор с Уди. Три чифта очи я гледаха в очакване.

— Продължавам да водя разследването.

В стаята се разнесе единодушна въздишка на облекчение.

Ким продължи:

— Съдебният експерт е потвърдил, че костите са човешки и скорошни, така че районът е обявен за местопрестъпление. Сърис все още е там и ще оглави археологическия екип, а от Дънди скоро трябва да кацне и съдебен антрополог.

В университета в Дънди се помещаваше Центърът за анатомия и човешка идентификация, който от години предлагаше курсове за придобиване на степен в областта на съдебната антропология. В страната и от чужбина често се допитваха до експертното мнение на неговите служители, когато ставаше въпрос за случай с голяма обществена значимост.

Връзките бяха осигурени от Уди, който искаше да се увери, че всеки експерт, който евентуално ще трябва да се яви като свидетел в съда, ще бъде безупречно квалифициран за тази цел.

— Докъде стигнахме със служителите от дома в Крестуд?!

Досън вдигна един лист хартия.

— След като отсях служителите с краткосрочен договор и онези по временно назначаване, останаха четирима души които са работели там по време на пожара. Както знаем, Тереза Уайът е била заместник-директор, а Том Къртис е бил главният готвач.

— Директор на дома е бил човек на име Ричард Крофт. В продължение на много години домакинката е била жена на име Мери Андрюс, а освен нея е имало двама дежурни нощна смяна, които са изпълнявали задълженията на нейни помощници и общи работници. Засега успях да открия Мери Андрюс, която работи в дом за стари хора в Тимбъртрий.

— Ричард Крофт — прекъсна го Ким. — Това не беше ли депутатът от консервативната партия от избирателен район Бромсгроув?

Можеше да се закълне, че беше прочела някъде как наскоро е участвал в някакво благотворително състезание по колоездене.

— Името определено е същото, но все още не съм намерил връзка между него…

— Дай го на Стейси — заповяда му Ким.

Лицето на Досън се скова, когато чу това нареждане.

— Стейси, докъде стигна с имената на децата?

— Засега имам седем, като повечето ги намерих във "Фейсбук".

Ким отново обърна очи към тавана.

Стейси сви рамене:

— Няма почти никакви архиви за дома в Крестуд, а хората, склонни да говорят за това място, са още по-малко. Доколкото разбрах, по-малките деца вече са били настанени в различни приемни семейства или в други домове за сираци в района. Шест или седем деца са били върнати обратно на роднините им, в резултат на което към момента на пожара в дома са живеели около десет деца.

— Това ми звучи кошмарно трудно за проследяване.

Стейси се усмихна широко:

— За простосмъртните — сигурно.

Ким се усмихна. Стейси обичаше предизвикателствата и това беше добре.

— Добре, Брайънт, върви да запалиш колата.

Брайънт грабна сакото си и излезе от офиса. Ким влезе в "Буркана" и седна, за да събуе мотоциклетните си ботуши. Докато го правеше, дочу какво си говорят отвън.

— Пробва ли с цветя? — попита Стейси.

— Тъй вярно — отговори Досън.

— Шоколадови бонбони?

— Тъй вярно.

— Бижу?

Не последва отговор.

— Ти сериозно ли? Не си пробвал с бижу? Ох, Кев — нищо не действа по-добре от една скъпа, лъскава огърлица, когато трябва да кажеш "Съжалявам, че се държах като абсолютен задник без капчица морал".

— Я си гледай работата, Стейси. Какво разбираш пък ти?

— Разбирам, свалячо, защото съм истинска жена — пропя в отговор Стейси.

Ким се усмихна, докато завързваше дясната си връзка.

— Да бе, само дето романтичните ти преживявания в света на гоблините не се броят. Имам нужда от съветите на жена, която се среща с мъже. В смисъл, истински.

Разговорът приключи, когато Ким влезе обратно в офиса.

— Стейси, поеми служителите от персонала на дома и предишните обитатели.

Досън я погледна объркано.

— Облечи се, идваш с мен — нареди му тя.

Той взе сакото от облегалката на стола си.

— На твое място щях да си взема и палтото. Ще останеш на местопрестъплението заедно с експертите.

Лицето му светна.

— Вярно ли, началство?

Тя кимна.

— Искам да знам всичко в момента, в който се случва. Задачата ти е да бъдеш максимално досаден. Не спирай да задаваш въпроси, върви след хората, слушай ги какво си говорят и в мига, в който разбереш нещо ново, се обади да ми кажеш.

— Разбрано, началство — каза той нетърпеливо.

Досън я последва до колата, която ги чакаше долу. Тя зае предната седалка, а той седна отзад.

— Закопчайте си коланите, дечица — каза Брайънт и изкара колата от паркинга.

Ким хвърли един поглед в огледалото за обратно виждане към нетърпеливото, развълнувано лице на Досън, обърна се напред и погледна през прозореца.

Дори човек като нея, напълно лишен от умения за общуване, по законите на статистиката от време на време успяваше да направи нещо както трябва.