Сподавен списък

ГЛАВА 60

Когато влезе, видя Даниъл и Кийтс, които стояха от двете страни на една папка, поставена по средата на масата. Даниъл се отмести и Кийтс се обърна.

— О, инспекторе, колко се радвам да те видя.

Ким го изгледа.

— Не, наистина, така е. В моя случай отсъствието като че ли наистина увеличи привързаността. Допускам, че моята деликатна, чувствителна природа почти ще е в състояние да понесе хапливия ти език.

— Тази седмица не беше от най-трудните, нали? — попита го тя и повдигна вежди.

— Несъмнено.

Той започна да изброява на пръстите си.

— Имах двама намушкани с нож в Дъдли, един възрастен господин, припаднал в чинията по време на празничната вечеря по случай осемдесет и петия си рожден, както и два смъртни случая по неизвестни причини. А, да, и върволицата от трупове, която остави ти след себе си.

— Много ми е приятно да си бъбрим, но успя ли все пак да достигнеш до някаква полезна информация?

Той се замисли за момент и поклати глава.

— Не, размислих. Току-що осъзнах, че въобще не си ми липсвала.

— Кийтс — изръмжа тя.

— Тази сутрин изпратих резултатите от аутопсиите в кабинета ти. Както вече ти е известно, Тереза Уайът е била удавена чрез натиск върху гърдите. Жертвата вече е била потопена във водата и следователно почти не е имало опит за самозащита. Не открих никакви други следи по тялото, както и признаци за сексуално насилие. За годините си е била в сравнително добро здраве.

— Не мисля, че има нещо неясно около причината за смъртта на Том Къртис, и мога единствено да допълня, че дори само бутилката уиски е щяла да го убие. Сърцето му е било в толкова лошо състояние, че едва ли е щял да доживее, до четиридесет и пет. А, да, за последно е ял салата и ростбиф. С коричката, ако не се лъжа.

Ким завъртя очи към тавана.

— Колкото до Мери Андрюс, ти не успя да стигнеш до нея, преди да е станало твърде късно — продължи той. — За да достигна до каквито и да било заключения, обикновено имам нужда от някакъв труп. Артър Канъп е умрял вследствие на тежка вътрешна травма, причинена от сблъсък с автомобил. Черният му дроб е бил на доизживяване, но останалите му органи са били в доста добро състояние като за човек на неговата възраст.

Кийтс вдигна ръце, сякаш искаше да каже "това е всичко".

— Никакви улики, никакви следи, нищо?

— Не, защото това не ти е телевизионен сериал. Ако трябваше да снимаме едночасов вълнуващ епизод, можеше би изведнъж щях да открия в гърлото на Тереза Уайът влакно от килим, което да съвпадне с обзавеждането в дома на вашия главен заподозрян. Може би по тялото на Том Къртис щях да открия косъм, откъснал се заедно с корена от главата на убиеца. Само че не съм сериал, който можеш да си пуснеш по телевизията.

Ким изръмжа. От опит знаеше, че понасяше по-трудно поученията на Кийтс, отколкото болезнен зъбен абсцес. Намръщеното му лице подсказваше, че предстои и още.

Тя се облегна на работния плот от неръждаема стомана и скръсти ръце.

— Колко жени е убил изкормвачът от Йоркшир?

— Тринадесет — отговори Даниъл.

— И как са го заловили?

— Двама полицаи са го арестували за управление на автомобил с фалшиви регистрационни номера — отговори тя.

— Значи след тринадесет трупа така и не са го заловили заради откъснати косми и килимени влакна. Следователно мога да предам само онова, което ми казва тялото. Няма веществени доказателства, които да заменят добрите стари полицейски практики: дедукция, инстинкт и интелигентна, практична мисъл. Което ми напомня — къде е Брайънт?

Ким го изгледа и отново се обърна към масата. Видя, че етикетът на бялата му престилка се подава над яката. Претегна ръка и го напъха обратно навътре с показалеца си.

Кийтс се обърна да я погледне. Тя повдигна едната си вежда. Той се усмихна и отново се върна към работата си.

Ким погледна Даниъл.

— Докторе, откри ли протеза?

Той се обърна към нея и Ким остана поразена от умората в очите му. Знаеше, че е работил до късно, за да извадят тялото на третата жертва. Точно както би направила самата тя.

— Какво, без обиди, сарказъм или язвителни забележки?

Усети, че си приличат. Веднъж зададени, въпросите трябваха да намерят своя отговор и той нямаше да спре докато не ги получи. В случаи като този нямаше разписания, дежурства и свободно време. Нищо друго освен потребността да узнае. Ким го разбираше.

Тя наклони глава и се усмихна.

— Не, докторе. Не и днес.

Той задържа погледа й и също се усмихна.

Кийтс беше насочил вниманието си обратно към работния плот.

— Няма протеза — заяви Даниъл.

— Мамка му.

— Но би трябвало да има. Липсват три от горните й зъби. Ким въздъхна дълбоко. Вече разполагаше с имената на трите момичета. Това безспорно беше тялото на Луиз.

— Попита ли Сърис? — каза той.

— Не е при нея.

— Вижте тук — каза тихо Кийтс.

Даниъл се приближи към горната част на работния плот и погледна към мястото, което сочеше показалецът на Кийтс. Даниъл бавно кимна.

— Какво има? — попита Ким.

Кийтс я погледна, сякаш беше изгубил дар слово. Ким изведнъж се напрегна. Този човек беше виждал тела във възможно най-ужасните степени на разлагане. Беше запазвал самообладание, дори когато беше изправен пред най-невъобразимите местопрестъпления, гниенето и новообразуваните живи организми, които го следваха. Беше го чувала как по време на предварителен оглед на труп нарича личинките с думата "приятелчета". Какво, по дяволите, би могло да всее толкова ужас в него?

— Погледни тук — обърна се към нея Даниъл и посочи пубисната кост.

Ким видя, че по цялата й дължина преминава пукнатина. Тя вдигна глава към Даниъл:

— Пелвисът е счупен?

— Погледни по-отблизо.

Ким се наведе колкото можеше по-ниско и забеляза вдлъбнатините по ръба на костта. Преброи общо седем. Средната беше по-дълбока от останалите. И по двете части на счупената кост личаха зигзаговидни следи. Ким забеляза, че назъбеният участък с дължина почти три сантиметра се сливаше с дълбоката цепнатина на костта.

Ким с ужас отстъпи назад и погледна първо Даниъл, после Кийтс и накрая отново Даниъл, неспособна да осмисли онова, което се намираше пред очите й.

— Да — обади се с дрезгав глас Кийтс. — Кучият син е използвал трион, за да се опита да я среже на две.

Всички мълчаливо впериха поглед в скелета, бил някога младо момиче. Не безгрешно или невинно, но все пак младо момиче.

Ким отстъпи встрани и едва не падна върху Даниъл. Той я хвана с две ръце.

— Добре ли си?

Тя кимна и се отдръпна. Не искаше да казва нищо, преди прилошаването да отмине.

Всички се сепнаха, когато телефонът й звънна. Раздвижиха се, като че ли някой беше отместил пръста си от бутона за пауза. Беше Брайънт, който се обаждаше някъде от вътрешността на сградата.

Ким отговори на обаждането с пресъхнали устни.

— Началство, тук си губя времето.

— Още ли е в операционната? — попита тя и погледна часовника си.

Ако наистина беше така, нещата не изглеждаха обещаващо за Ричард Крофт.

— Не, откараха го обратно в отделението преди час. Ножът е изваден и опакован. На няколко пъти се свестява и губи съзнание, но госпожа Корфт не ме оставя да припаря до него.

— Идвам — каза тя и приключи разговора.

— Къде отиваш сега? — попита Кийтс.

Тя сведе поглед към тяло номер три и си пое дълбоко дъх.

— Отивам да вдигна един скандал.