Сподавен списък

ГЛАВА 29

Ким измина разстоянието пеша по-бързо от Брайънт, който пристигна с колата. По пътя мина покрай доктор Бейт и Кийтс, които товареха кутии в някакъв микробус.

Докторът се обърна към нея.

— Инспекторе, ако продължаваш така, май ще се наложи да подам молба за ограничителна заповед.

— А ако продължавам да ти тегля по някоя? — попита тя, без да спира.

— Прав беше — каза докторът на Кийтс.

Ким нямаше представа за какво е бил прав Кийтс и в този момент това слабо я интересуваше.

Насочи се към групичката, която се беше събрала на десетина метра западно от първата тента. Въпросното място се намираше точно зад тентата с техническото оборудване, която напълно блокираше видимостта на репортерите. Слава Богу.

— Какво става?

Сърис я дръпна малко настрани.

— Гарет проверяваше и останалата част от района, за всеки случай. Стигна дотук и магнитометърът отново засече аномалия.

— Боже Господи — каза Ким и прокара пръсти през косата си. — Може ли да е нещо друго?

Сърис сви рамене.

— Винаги има възможност да е нещо друго, но няма да разберем, преди да започнем да копаем. Междувременно искам да ти покажа още нещо.

Ким последва Сърис под тентата с оборудването. Там бяха разпънати сгъваеми маси, а върху тях бяха подредени малки пластмасови кутии. Имаше една-две празни, но повечето бяха пълни с различни количества пръст.

— Намерихме няколко малки парченца метал, които трябва да проуча по-подробно, но има нещо друго, което може да ти се стори интересно.

Сърис взе една от най-малките пластмасови кутии, в която имаше купчинка фина пръст и няколко топчета, които приличаха на шоколадови бонбони.

— Какво е това?

Сърис взе едно в ръка и го вдигна пред очите на Ким. Беше розова сфера, покрита с жълти точици.

Ким наведе глава настрани:

— Мънисто?

Сърис кимна.

— Колко са?

— Седем, до момента.

— Гривна?

Сърис сви рамене и се усмихна.

— Това е по твоята част. Разбира се, винаги може и да са част от съвършено различен контекст.

— Различен какво?

Сърис затвори очи за миг, преди да отговори.

— Помниш ли какво ти разказах за тухлите?

Да, Ким си спомняше нещо за някакви пластове.

— Искаш да кажеш, че е възможно мънистата да нямат нищо общо с трупа?

— Не е изключено.

— Кога ще са готови снимките?

— Всичко заснето днес ще бъде на бюрото ти още утре сутринта.

Ким кимна и излезе от тентата. Обозначеното от машината място беше оградено с жълта боя от спрей.

Тя се обърна към Сърис, която излезе и застана до нея.

— Защо още никой не копае?

— Часът е почти три. Имаме още половин час дневна светлина. Няма да е достатъчно.

— Шегуваш ли се? Просто ще я оставите да си стои долу?

Сърис я погледна изненадано.

— Първо, все още не знаем дали не е някое умряло куче — припомни тя думите на Ким от предния ден. — И второ, ако под пръстта наистина има труп, би било твърде необмислено да говорим за пол, преди да знаем нещо повече за първия…

— Какви сте такива вие, хората на науката? Да не би в университета да ви карат да преминете през някакъв курс по екстракция на свободомислието?

— Ако сега започнем да разравяме почвата, рискуваме да не успеем да приключим навреме и да изложим района на произвола на стихиите. Може да компрометираме важни веществени доказателства.

Ким поклати глава.

— Всички сте като някакви малки роботизирани клонинги, които разбират единствено от…

— Мога да те уверя, че не всички сме еднакви. Вчера пробвахме по твоя начин, но днес ще пробваме по моя.

Ким я погледна намръщено.

Сърис скръсти ръце пред гърдите си:

— Разбирам, че си нетърпелива. Даже видях точно колко, но това не означава, че бих рискувала насила да допусна някоя грешка. Освен това хората ми са излезли в четири сутринта, за да дойдат тук. Всички имат нужда от почивка.

Сърис понечи да се отдалечи, но се обърна.

— Обещавам, че нищо няма да й се случи през нощта.

— Благодаря ти… Сърис.

— Пак заповядай… Ким.

Тя се отправи към Брайънт и Досън и ги дръпна настрани.

— Вижте, момчета, ориентират се към приключване за днес. Ако утре открием още един труп, тук ще стане пълна лудница. Приберете се вкъщи и си починете, докато все още имате възможност. От утре започваме да работим денонощно, така че кажете на семействата си да забравят за всякакви графици и смени.

— Няма грижи, началство — ведро каза Досън.

Погледът му беше мрачен, а очите му бяха леко кървясали, но вече си беше научил урока.

— А ти, Брайънт?

— Винаги готов, началство.

— Добре, значи оперативка в седем. Някой да каже на Стейси.

Ким се отдалечи мълчаливо, но вътрешно кипеше. Чакането не й се удаваше.