Сподавен списък

ГЛАВА 40

Ким набра телефонния номер на Стейси, докато Брайънт избираше от менюто на "Макдоналдс" пред гишето за поръчка от колата. Тя отговори на второто позвъняване.

— Стейс, трябват ни адресите на всички бивши обитатели на дома в Крестуд, които можеш да намериш, тъй като служителите започнаха да привършват.

— Да, чухме какво е станало. Уди вече слиза долу да те търси.

— Уди ме издирва — прошепна тя на Брайънт, докато слушаше как Стейси тракаше върху клавиатурата.

Брайънт се намръщи.

— Значи, първата в списъка… — обади се Стейси. — Не, чакай — първите две в списъка са близначки на име Бетани и Никола Адамс. Адресът, който имам, е на Никола — в "Бриндлиплейс" в Бирмингам.

Ким повтори адреса на глас и Брайънт го записа.

— Добре, можеш ли да се опиташ да намериш адреса на онзи пастор, за когото спомена? Името му изникна отново и си мисля, че си струва да го посетим. Може би е разговарял с момичетата.

— Заемам се, началство.

— Благодаря, Стейс. Нещо ново при Досън?

— Нищо не ми е казвал.

Ким приключи разговора.

— След днешната случка наистина трябваше да се върнем в управлението — каза Брайънт.

Ким прекрасно знаеше, че е трябвало да докладват на Уди за автомобилната злополука съгласно процедурата за действие при участие в "травмиращ инцидент", но също така знаеше, че после нямаше да има никакви шансове да си тръгне.

— По-късно ще напиша доклад и ще говоря с Уди, но точно сега нямаме никакво време. До момента изгубихме четирима души, които са работили в дома в Крестуд по времето на пожара.

Тя отхапа от бургера с пилешко. Имаше вкус на парче картон, пъхнато между две плоскости талашит. Остави го настрани и извади мобилния си телефон.

Досън отговори веднага.

— Как върви? — попита тя.

— Добре. Сърис е в изкопа и работи с ръчните инструменти, което означава, че съвсем скоро ще разберем какво точно е заровено долу.

Ким долови умората в гласа му.

— Отби ли се при Уилям Пейн?

— Тъй вярно, началство. Свързах се с охранителната фирма, за да се уверя, че алармата в къщата е в изправност. Почистих и изпробвах сензорите за движение в предната и задната част на къщата и засякох, че периметърът им на обхват е в радиус от пет метра. Накарах го да премести няколко сандъчета за цветя встрани от оградата и да смени батерията на преносимия бутон за тревога на Луси, за всеки случай… А, да — освен това инструктирах всички патрулиращи полицаи да включат дома на Пейн в обходния си периметър.

Ким се усмихна. Точно затова Досън беше част от екипа й. Понякога й се налагаше да го мъмри като двегодишно хлапе. Имаше дни, в които търпението й се изчерпваше — но имаше и такива, в които той просто си вършеше работата, при това блестящо.

— Само още нещо, началство. Казаха по радиостанцията. Артър Канъп е умрял.

Ким замълча. Беше очаквала това.

— Полицаите все още държат района отцепен. Човек никога не знае, може и да открият нещо.

Ким приключи разговора.

— Канъп — прошепна тя.

— Умрял ли е? — попита Брайънт.

Тя кимна и въздъхна. Честно казано, беше й трудно да прецени как се чувства в момента. Съпругата му беше проявила подчертана липса на интерес към него. До момента не бяха разговаряли с някой, който да пази топли чувства към този човек — било то по отношение на миналото или настоящето. Вероятно Морийн щеше да отчете липсата му по количеството неизпита бира и неизядени хлебчета със сирене, но малцина щяха истински да тъжат по него.

Ким искаше да вярва, че този груб, нетърпим мъж някога, е бил достоен човек, който се е озлобил с годините, но отявлената престъпна небрежност, която беше проявил спрямо задълженията си в дома преди десет години помете напразните й опити. Подозираше, че Морийн беше права и че Артър винаги е бил озлобен и себичен — сега просто трябваше да разбере дали не е бил и нещо повече от това. Колко далече би стигнал, за да прикрие следите си?

Брайънт избърса устата си с една салфетка, а Ким погледна часовника на автомобилното табло. Минаваше три и купчината документи в полицейското управление ги зовеше. Денят беше дълъг и изтощителен, а списъкът с бившите обитатели на дома можеше да почака до утре. Тялото й се нуждаеше от един душ и почивка.

— Да карам ли към адреса в Бирмингам, началство?

Тя се усмихна и кимна.