Сподавен списък

ГЛАВА 61

Усещах, че Луиз ме подозираше. Тя беше различна от другите две. Мелани беше срамежлива и жалка; отчаяно търсеше обич и одобрение. Трейси беше отракана и чувствена, но във вените на Луиз течеше нещо зло.

Луиз не беше като другите две. Никой не я беше малтретирал, изоставил или пренебрегвал. Тя просто не харесваше правилата, въведени с появата на доведения баща и новороденото.

Луиз обичаше да се разпорежда — забелязах го още първия ден, когато си избираше на кое легло да спи. Момичето, което вече се беше настанило там, дръзна да й откаже и в резултат на това се сдоби с фрактура на китката.

Не беше трудно човек да повярва, че е упражнила толкова насилие върху седеммесечното си братче, та я бяха изхвърлили от собствения й дом.

За разлика от Трейси, Луиз нямаше мярка. Тя просто беше жестока. В нея нямаше нищо сексуално, нищо забавно — аз просто не можех да я понасям.

Никой не се пречкаше на Луиз. У нея бушуваше гняв, който копнееше да се развилнее на воля. Гневът бълбукаше някъде дълбоко в нея, сред болката и омразата.

Но аз знаех нещо за нея, което никой друг не знаеше.

Луиз беше зла и склонна към насилие. А също така се напикаваше нощем.

Използваше вибриращ ръчен часовник, за да се събужда в четири часа през нощта, ставаше от топлото легло и тръгваше към тоалетната. Не се връщаше, преди да облекчи пикочния си мехур.

— Здравей, Луиз — казах аз една нощ, когато тя излезе от тоалетната.

— Какво искаш? — попита тя, вдигайки ръка към устата си.

— Мисля, че трябва да си поговорим. Напоследък ми се виждаш притеснена.

— Не думай — каза тя и сложи ръка на кръста си. — Приятелките ми окапват една след друга като мухи.

Аз свих рамене.

— Явно не те харесват достатъчно, за да останат с теб.

Лицето й сякаш се сви в средата, когато тя стисна устни и присви очи.

— А може би нямат думата?

Охо, браво на мен. Само един психопат можеше да разпознае друг.

Нямаше причина да си играя игрички с Луиз. Съдбата й беше решена. Но аз реших да се позабавлявам малко.

— Как така? — попитах аз.

— Знам, че имаш нещо общо с това. Уж се държиш мило с нас, но в теб има нещо сбъркано.

Мълчаливо поздравих Луиз за прозорливостта.

— Виж само кой го казва. Кой би наранил умишлено невръстното си братче? Лошотията ти отблъсква всички. Обзалагам се, че приятелките ти са те изоставили, защото не са могли повече да те понасят. Дори собственото ти семейство те мрази.

Тя вирна брадичка и каза:

— Дреме ми.

— Защо тогава още се напикаваш през нощта?

Тя се хвърли към мен и замахна с юмрук към лицето ми, но аз бях подготвен. Сграбчих я за китката и завъртях тялото й така, че да се притисне с гръб към мен. Стиснах гърлото й с вътрешната страна на лакътя си. Тя бясно замята глава, но аз я натиснах по темето с брадичката си. С лявата си ръка запуших устата й, когато се опита да извика.

Поведох я напред и тя се опита да ме захапе за пръстите. Размахваше ръце във всички посоки, но не можеше да ме нарани.

Докато я бутах напред, за да излезем, опитите й да се пребори започнаха да замират. Сложих дясната си ръка, върху рамото й и затегнах хватката.

Изтръсках последния дъх от тялото й, все едно беше парцалена кукла. Почувствах настъпването на края, когато тя се срина върху мен, сякаш някой беше изсмукал костите й от тялото.

Преместих ръка от рамото към врата й, за да се уверя.

Кожата й остана безмълвна под допира на пръстите ми.

Метнах я през рамо и я понесох навън към подготвената дупка.

За разлика от предишните две, не почувствах нищо към плътта, която стоварих в земята. От жалката Мелани ми се беше повдигало. Сервилното й изражение беше накарало кожата ми да настръхва.

Трейси беше възбудила желание у мен. Беше я довършила собствената й алчност.

Но с Луиз не почувствах нищо. Тя беше просто цел.

Беше застраховка.

Начинът, по който я убих, щеше да послужи за заблуда.

Затова разтворих краката й и посегнах за триона.